Харам е онова, което, ако бъде извършено се наказва, но ако съгрешилия направи тауба (покае се), тя се приема иншаАллах. Ако човек се въздържа поради е забрана на Аллах, ще бъде възнаграден.
Халал е онова, за което няма грях, ако се извърши и ако не се извърши, но ако човек го извърши с намерението за усъвършенстване в подчинението си пред Аллах, ще бъде възнаграден.
Единствено Аллах има правото да определя кое е Халал и кое – Харам. Има хора, които правят Халал онова, което Аллах е забранил и правят Харам онова, които Аллах е позволил. Някои хора измислят актове на поклонение, непредписани от Аллах и забранени от Него.
От основните принципи (Асл-ад-Дийн) на религията Халал е това, което Аллах и Неговия Пратеник са позволили, а Харам е онова, което Аллах и Неговия Пратеник са забранили. Религията е предписаното от Аллах и Неговия Пратеник. Никой няма право да пресича границите на Правия път, с който Аллах Е изпратил Своя Пратеник. Аллах казва (превод на значението):
Това е Моят път – правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.
[ал-Ан’ам, 6:153]
В Сура ал-Ан’ам, Ал-А’араф и на много други места Аллах споменава неща, заради които осъжда Мушрикийн (съдружаващите с Аллах), а те забраняват позволеното от Аллах, а позволяват неща, които Аллах е забранил...Аллах казва (превод на значението):
Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите има болезнено мъчение.
[аш-Шура, 42:21]
Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Няма коментари:
Публикуване на коментар