Екзотични плодове – искаш ли да опиташ?

Препубликувам материала от vladec.net, хареса ми, информативен и илюстриран, искам да го запазя.

В тази статия ще ви разкажа за няколко екзотични плода. Някои от тях може да сте ги виждали по магазините, за други може даже да не сте чували.

1.       Дуриан

Много честно дурианът е наричан цар на тайландските плодове. Теглото му достига до 10 килограма. Зелено кафявата му кора е доста дебела и покрита със заплашителни бодли, които грижовно пазят семената на плода. Смята се, че колкото по-малки са семената на дуриана, толкова по-силен е аромата на плода. Разбира се в този случай има повече ядлива част. Узрелия плод, трябва да се твърд, а не мек. Ако плода е презрял, то кората му  ще бъде напукана.

Вкусът на дуриана е много специфичен. За първи път вкусът му е описан от англичанин, посетил Сиам(старото име на Тайланд) през XIX век. Той пише – сякаш ядеш едновременно  солена риба със сирене и се намираш до канализацията. Плодът мирише на ад, а вкусът му е като рай. Други пък описват вкуса му като смес от чесън, кашкавал и лук.  Ако пък опитвате плода за първи път, то най-добре направете това на чист въздух и не прекалявайте, защото може да ви презрее. 

Дурианът се яде не само суров. Плодът  се добавя в сосове, печива, сладоледи. Най-често се среща в консервиран или изсушен вид. Семената на дуриана също се използват в кулинарията. Те могат да се ядът сварени, пържени или печени. Кожата на плода се използва като боя за плат. А самото дърво се използва широко в селското стопанство.

Ако ядете дуриан, по-добре не пийте алкохол, защото казват, че ако се приемат едновременно могат да предизвикат прегряване на тялото

2.       Рамбутан
Смята се, че рамбутана е малазийски плод. Името му идва от малазийската дума „rambut”, която означава „коса” и затова понякога го наричат космат плод. Когато купувате рамбутан, гледайте плодовете да са ярко червени на цвят, а връхчетата на „косата” да са зеленикави. Плодовете издържат не много – дръжте ги в хладилника, но не повече от седмица.

Рамбутанът е много вкусен не само суров, но и под формата на сладко или в торти. Използват го за овкусяване на сосове, сладоледи, а също така може да го видите и като компот.

За да опитате вкусния плод, трябва срежете кората с нож и да извадите вътрешността. Костилката по принцип не се изважда лесно и затова най-добре я отделете с нож.

3.       Джакфрут

Плодът на индийското хлебно дърво или джакфрут е с размерите на голям пъпеш. Теглото му може да достигне 40 килограма. Най-често се среща в Южен Тайланд. Под жълто зелената кора се намират малките жълти плодчета, които имат специфичен, но приятен вкус и силен аромат. Кората на джакфрута трябва да е зелено-жълта и без наранявания, а на допир – плътна, но не твърда. Когато плодът зрее, кората му се опъва и става еластична, а ароматът му е едва уловим. Силния аромат показва, че плодът е презрял.  

Джакфрутът се яде както суров, така готвен. Едно от най-популярните ястия с джакфрут е нарязан на лентички плод , смесен с лед и залят със сироп.  Същи така плодовете се използват за сосове, а недозрелия плод се използва и като зеленчук. Всичко от двакфрута се яде – бланширани, цветовете се използват  за овкусяване на люти сосове или ястия с морски дарове, листата на дървото се използват за салати, а кората може да се захароса. В Тайланд джакфрута се смесва с други плодове и се добавя към сладки ястия. Семките се приготвят отделно и се добавят към най-различни ястия.

Джакфруда се използва и в медицината. Корена на дървото се използва за лекуване на диария, а цветята имат антидиуретично свойство. Зрелите плодове имат слабителен ефект. Счита се, че чаят от листата на дакфрута спомагат за повече мляко при кърмачките.

4.       Фейхоа

Плодовете на йодното дърво или фейхоа по размер наподобяват кокоше яйце, а по цвят на лайм. Вътрешността е желеобразна, пълна със семена, а обвивката е твърда и хрупкава. Плодът е сладък и ароматен, наподобяващ едновременно ананас и ягода. Степента на зрялост не може да се определи по цвета на плода – и зелен и презрял той пак ще е ярко зелен.  Ако плодът е покафевял, то не бързайте да го ядете – кафевият цвят показва, че плодът е развален. На зрелия плод вътрешността му е напълно прозрачна. За да опитате фейходата трябва да срежете плода на две и с лъжица да изгребете вътрешността. Центъра на плода е желеобразна и сладка, а към краищата става по-твърда и стипцава. Фейхоата може да се яде и цяла, но не всеки го прави, тъй като кората е твърда и кисела.

В Нова Зеландия, където плода се отглежда в домашни условия, фейхоата се използва за направата на компоти, сладка, сокове и други подобни варива. Плодовете са с високо съдържание на йод, витамин C и фруктоза. Смята се, че ако всеки ден изяждате по един плод, то няма да имате проблеми със щитовидната жлеза.

5.       Кивано

Как само не е наричан този плод – и рогат пъпеш, и бодлива краставица, и английски домат. Домът на това пълзящо растение е Африка. То принадлежи към семейството на пъпешите и краставиците. Също така го отглеждат в Калифорния и Нова Зеландия. Растението се слави с невероятно красивите си плодове. Те са жълти на цвят, формата им наподобява пъпеш покрит с остри бодли, а вътрешността от слоя страна е ярко зелена.

На вкус киваното е  сладко кисело, наподобяващо нещо неопределено било то краставица, пъпеш, лайм или банан. Не може да се каже че е вкусно или не, но киваното може да се използва за много неща – не само в кулинарията, но и като декорация. Често този плод се купува недозрял, когато кората му е твърда, а шиповете здрави и ненаранени. В такъв вид, ако му се отреже връхчето и внимателно се извади вътрешността, може да се използва като чаша за плодова салата или коктейл. А ако се среже по дължина на две може да послужи като чинийка. Меката част на киваното се използва за приготвянето на салати, коктейли, торти, кремове, плодови десерти. Понякога се използва за декорация, а понякога като допълнение и цвят към ястието.

6.        Питахая

Заради странната си външност този плод е наричан още „драконов плод”(dragon fruit) или “бодлива круша”(prichly pear). Това е дървовиден кактус на краищата на стъбла на който съзряват тези сочни плодове. Най-интересното е че цветовете на този кактус се появяват в първия и петнайстия ден от месеца. На външен вид този плод наподобява боядисана голяма шишарка, но въпреки това кората му е мека и се маха лесно. Има няколко вида питахая и в зависимост от вида тя може да е малка или голяма. Вътрешната част на плода бива бял, розов или пурпурен, а кората бива жълта, оранжева, червена или лилава, а самата обвивка може да е покрита с големи или малки израстъци наподобяващи люспи. Винаги меката част на драконовия плод е пълна малки черни семки, които най-добре е да се извадят.

За разлика от екстравагантната външност на питахаята, вкусът и не е нищо особено. Този плод не е нито ароматен, нито ярко изразен…само леко сладък. Най-често драконовия плод се яде с лъжица суров или пък може да се обели и да се нареже на филийки.  Сокът и меката част на плода се използват в приготвянето на бонбони, сладоледи, шербети. От меката част може да се направят сладка, сосове, желета. В Испания по традиция сокът на драконовия плод се смесва със сок от лайм и лимон и се използва за приготвянето на напитки. По последни медицински данни, питахаята спомага за лекуването на стомашни болки.

7.         Папая

Това е плод голям колкото голяма круша, кората му е жълта или оранжева на цвят, а меката част е  пълна с малки черни семена. Папаята е богата на витамини и съдържа ензима папаин, който по физиологичното си действие прилича на стомашен сок, който подпомага храносмилането. Най-често се яде сурова без кората и семките. Зелени плодовете могат да се задушат, а също така се използва за приготвянето на къри или в салати. Заради способността и да разтваря белтъците, папаята се използва за омекотяване на жилаво месо. Именно заради това в тропическите страни и не само папаята се прибавя нарязана на малки кубчета в супи или  пържени ястия.  Например в САЩ ежегодно се произвеждат около милион порции пържоли, обработени с помощта на ензима папаин. Във Флоренция пък от стоя страна листата на папаята се използва за пране на дрехи.

8.          Кумкуат
Кумкуатът е наричан още китайка мандарина. Това е неголям цитрусов плод с овална форма и кора с интересен ярък оранжев цвят. Срещат се няколко вида кумкуат, които се различават по формата на плода. На вкус този плод много напомня кисела мандарина. Кумкуатът може да се яде както суров, а също така и приготвен на сладка или мармалад. Кората на плода също се яде и тя е дори по-сладка от самия плод.

 9.        Мангостин

Мангостинът или мангостанът е плод, който по размер напомня ябълка, коронясана с листна корона. Дебелата тъмно кафява кора на плода е доста плътна на допир, но ако плодът е достатъчно зрял, то кората може и да е по-мека.  Под тази кора се крият 6-8 снежно бели, понякога оранжеви плодчета. Всяко от тях е меко, желеобразно, сладко и много ароматно.

Мангостинът е известен със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, които предотвратяват кожни инфекции. Сокът на плода помага на организма ни да се избави от вредните микроби, а кората му съдържа около 7-18% танин и се използва като втвърдител.

10.   Авокадо

По форма авокадото наподобява круша. Кората му варира от тъмно зелена до тъмно кафява, на места гладка, на места грапава. В магазините се срещат най-често твърди плодове, които след няколко седмици дозряват и стават толкова меки, че ако натиснете плода, то може да го смачкате. Затова, като купувате авокадо трябва да обърнете внимание на кората му. Тя трябва да е чиста, без наранявания или покафевявания, които показват, че плодът не е бил съхраняван добре. Ако при натискане плодът се смачква, то авокадото е узряло.

Меката част на авокадото съдържа много мазнини, почти няма захар и фруктоза. Вкусът напомня леко орех, но в същото време вее на мухъл. Плодовете са богати на витамини, белтъчини и растителни мазнини. Те са питателни, но леки. Веществата, които съдържа авокадото лесно се усвояват от болни хора или пък от бебета. Ето защо авокадото спада към диетичните продукти. То съдържа вещества, които разграждат излишния холестерин в кръвта. Меката част на авокадото се използва в студената кухня – салати, предястия, сандвичи, сосове.

11.   Манго

Срещат се няколко вида манго, като всеки се слави със свои специфични свойства. Като цяло, плодовете са с овална форма с дължина от 10 до 20 см. Цветът на кората варира от тъмно  червена до светло зелена, понякога може да е в комбинация от жълто, зелено и червено. Въпреки разнообразната окраска на кората, вътрешността е винаги жълто оранжева.  Вътре се крие продълговата, жълто бяла костилка. Зрелия плод излъчва силен аромат, който напомня едновременно праскова и елха. За разлика от това, вкусът му в никакъв случай не наподобява праскова. Мангото се използва във всичките си стадии на узряване. Още не узрели плодовете се добавят към салати, узрелите  се използват като зеленчук. От мангото може да се направи сладко, компот или конфитюр. От зелените плодове се приготвят най-различни сосове, маринати и подправки (къри, чътни и др.). Костилката на мангото се смила в брашно и се използва като подправка. Маслата, които се извличат от костилките се използват за наторяване на земята, а също така като заместител на какаовото масло. От листата на дървото пък в Индонезия и Филипините се приготвят салати.

12.     Маракуя

Маракуята всъщност е плод на растението с прекрасни цветове – пасифлора. Често тези плодове са наричани плод на страстта, маркиза, гранадила, лиликой и др. Вътрешността на плода е сочна, кисело-сладка и леко тръпчива. В Бразилия се срещат стотици видове маракуя, докато в Европа се срещат само три – пурпурна, жълта и зелена. Без значение каква на цвят е кората на плода, вътрешността е винаги жълто оранжева. Ако си купувате маракуя – избирайте тежки и сбръчкани плодове.

Плодовете се използват за приготвяне на дресинги за салати, сосове за ястия от морски дарове и десерти. Също така може да срещнете маракуята в сокове, коктейли, плодови салати, чийзкейкове, сладоледи и др. Сокът на плода има силно тонизиращо свойство и се използва във фармацевтиката и космологията.