Майката винаги е нетърпелива сина й да се прибере от училище. Тя обича да му готви, иска да си говорят, да го пита за нещата в училище .
Когато пристига, майката става да отвори вратата и веднага пита: "Как си, сине, как мина деня ти в училище?"
В отговор тя получава отговора: "Нали тъкмо се прибрах!" Още усмихвайки се, Майката отива в кухнята да приготви чай и храна тогава си спомня дните, когато сина й беше малко момче и сълзи на щастие се стичат по страните й. Няколко капват в чая на сина й и го подсоляват...
След приготвянето на чая, Майкат вика сина си по име, но никой не отговаря. Тя чука на вратата на стаята му и чува: "Когато се освободя, ще сляза! И, моля те, майко, не ме безпокой - говоря по телефона!"
Майката, вече поразстроена, запазва усмивката на лицето си...
Майката, вече поразстроена, запазва усмивката на лицето си...
Най-накрая настъпва момента, в който сина й слиза да си вземе храна и след като я опитва, връща я и казва: "Мамо, за Бога, какво, по дяволите си мислиш?! Не можеш ли да приготвяш храната както си трябва?" Засегната, Майката пита какво не е наред: "Солено е, майко!"
Майката се натъжава силно и заплаква, без да отговори на сина си. Момчето излиза при приятели, казвайки: "През цялото време плаче ли плаче!"
Майката може би плаче повечко, но вместо да проклина сина си, тя се моли на Бог с думите: "О, Господи, моля те, прости му! Той не е такъв, може би е стресиран от училище...О, Господи, успокой сина ми! Премахни стреса от него О, Господи, дай му добрина и го пази от злините!"
Моралната страна: Майчината любов към децата й, е безусловна. Майката винаги ще иска най-доброто за децата си независимо от тяхното държание. Така че, обичайте майките си и се отнасяйте добре с тях, докато са живи. Най-малкото за да не съжалявате, когато вече тях ги няма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар