Ислямът се занимава с личния живот на човека по такъв начин, че да му подсигури чистота и чистоплътност, осигурява му здравословна диета и правилните начини на обличане, поведение, украса, спорт и т.н.
Ислямът предписва преди извършването на молитва всеки мюсюлманин да извърши частично обмиване (уду), освен ако не е извършил това по-рано и още не го е нарушил. Задължителното обмиване понякога е частично, понякога пълно, в зависимост от състоянието на мъжа или жената. Вече знаем, че мюсюлманинът трябва да изпълнява пет задължителни молитви всеки ден с чисто сърце и съзнание, с чисто тяло и дрехи, на чиста земя и с чисто намерение - можем много добре да разберем жизнения ефект и добрите резултати дори само от това действие на човека.
"О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете както говорите; нито омърсени след семеотделяне, освен ако сте на път, додето не се окъпете. И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жените, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте лицата и ръцете си. Аллах е извиняващ, опрощаващ." [4:43]
"О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни!" [5:6]
Специално внимание трябва да се обръща на диетата на човека, за да бъде сърцето му чисто и съзнанието - ясно, за да се подхранва достойната му душа и за да бъде тялото му чисто и здраво, Ислямът прави точно това. Някои повърхностни или самозалъгващи се хора си представят, че яденето и пиенето нямат пряка връзка с общото състояние на човека, който пълни стомаха си редовно. Но със сигурност не е такава гледната точка на Исляма, който приема въпроса по сериозен начин. Основният ислямски принцип в това отношение е: всички неща, които са чисти и полезни за човека, са подходящи дотогава, докогато се приемат в умерени количества. А всички неща, които не са чисти или са вредни, са забранени при всички обстоятелства. Винаги има възможност за изключения в случай на необходимост.
"... онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.” [7:157]
Освен този основен принцип има определени храни и напитки, поставени от Аллах под забрана за нас. Сред тях са: месо на умрели животни и птици, свинско месо и месо от всичко, заклано в името на друго освен на Аллах. Спиртните напитки и всички форми на хазарт, които Ислямът определя като вредни и разрушителни за човешкия дух и морал, както и за неговата физика и морално състояние, са включени в следните две знамения от Сура “Трапезата”:
"О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?" [5:90-91]
Забраната на тези храни и напитки в никакъв случай не е произволно действие, а е от грижа на Аллах за човека, за неговата полза - и интерес. Когато Коранът определя тези забранени неща като лоши, нечисти и вредни, той бди за морала на човека и за неговата мъдрост, за здравето и богатството му, за благочестието и основното му поведение - това са все безценни качества от ислямска гледна точка. Причините за тази божествена намеса са многобройни - интелектуални и духовни, от морално и психическо, физическо и икономическо естество. Единствената цел е да се покаже на човека как да се развива според правилния начин на живот, за да бъде здрав елемент в структурата на семейството, на обществото и на човечеството като цяло. Авторитетните лекари и социолози могат да потвърдят предимствата на тези ислямски закони.
Ислямът е толкова ортодоксален и безкомпромисен към качеството на органичното хранене на човека, колкото и към духовното му здраве и интелектуалния растеж. Това става ясно от факта, че някои храни са забранени по вид, а други по степен. Нещата, които са разрешени за мюсюлманите, трябва да бъдат приемани в умерени количества без излишък.
"О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите. " [7:31]
След като избегне всички забранени по вид и степен неща, мюсюлманинът е призован от Аллах да се наслади на Неговите щедри блага и да изпита благодарност към Аллах, Вседаряващия:
"О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено и приятно! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг." [2:168]
"О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!" [2:172]
Относно въпроса за човешките дрехи и украса Ислямът взима под внимание принципите на благоприличието, скромността, целомъдрието и мъжествеността. Ислямът забранява всичко в обличането или украсата, което е несъвместимо с постигането, поддържането и развитието на тези качества. Строго са забранени материалите за обличане и маниерите, които могат да стимулират арогантност или фалшива гордост, също така и украшенията, които могат да отслабят морала на човека или да навредят на неговата мъжественост. Човек трябва да се придържа към природата, която Аллах е избрал за него, и да се пази от всички неща, които вероятно ще отслабят или засегнат неговия характер. Това е причината, поради която Ислямът забранява на мъжете да използват определени материали при обличането си, например коприната и определени скъпоценни метали, например злато за украшение. Такива неща са подходящи само за женската природа. Красотата на мъжа не е в носенето на скъпоценни камъни или копринени дрехи, а във високия морал добрия нрав и правилното поведение.
Когато Ислямът разрешава на жената да използва нещата, забранени за мъжа и подходящи само за женската природа, той не я разпуска, нито я оставя да скита без никакви ограничения. Разрешават й се нещата, които подхождат на нейната природа и в същото време е предпазена от всичко, което би навредило или засегнало нейната природа. Начинът, по който жените трябва да се обличат, разкрасяват и вървят, е много деликатен въпрос и Ислямът обръща специално внимание на него. Ислямската гледна точка по този въпрос се съсредоточава върху общото благополучие на жената. Ислямът съветва и мъжа, и жената особено да съхраняват и развиват достойнството и целомъдрието си, да се пазят от това да бъдат обект на безполезни клюки или порочни слухове и подозрителни догадки. Това наставление е съобщено в следните стихове от Корана:
"Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела."
"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!" [24:30-31]
Ислямът е много чувствителен към начина на обличане и украсяване. Той много категорично разяснява, че и мъжът, и жената трябва да се придържат към присъщата им природа, за да запазят естествените си инстинкти и за да ги надарят със скромност и висок морал. Съгласно хадис, предаден от ал-Бухари, Пророкът Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Аллах проклина онези мъже, които се държат или постъпват като жени, и тези жени, които се държат или постъпват като мъже”.
Въпреки това трябва да се има предвид, че Ислямът не поставя ограничения за подходящите, отговарящи на благоприличето дрехи и украшенията. Всъщност Коранът нарича тези неща “украсата на Аллах”.
“Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той сътвори за Своите раби и благата от препитанието?”. Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.”. Така разясняваме знаменията за хора знаещи.” [7:37]
"А кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези ще получат своя дял от книгата, докато им се явят изпратените от Нас да приберат душите им, и кажат: “Къде е онова, което сте призовавали вместо Аллах?” Ще кажат: “Скриха се от нас.” И ще засвидетелстват за себе си, че са били неверници." [7: 37]
Струва си да отбележим, че повечето ислямски форми на поклонение като молитви, говеене, поклонничество, имат някои сходни черти със спортните занимания, въпреки че в основата си и по същество те са предназначени за духовни цели. Но кой би отрекъл постоянните взаимодействия между физиката и морала на човека. Ала това не е всичко, което Ислямът има да каже по въпроса за спорта и развлеченията. Той одобрява и поощрява всичко, което стимулира правилното мислене или опреснява ума и ободрява тялото, за да се поддържа човек в добра форма, щом това не води до участие или включване в грях, или не причинява някаква вреда, или не забавя и не препятства изпълнението на други задължения. Основната максима по този въпрос се съдържа в думите на Пророка, който е казал, че "всички вярващи в Аллах имат добри качества, но силният вярващ е по-добър от слабия" [хадис, предаден от Муслим]. Казано е също, че Пророка е одобрявал спортовете и развлеченията, които изграждат добра физика и засилват морала.
Достойна за съжаление грешка е, че със спорта и развлеченията се свързват неща, които всъщност не са спорт или развлечение, например някои хора смятат за такива хазарта и пиенето на алкохола, но ислямската гледна точка по този въпрос се различава. Струва си да се живее и животът ни е даден с определена цел. Никой не трябва да му вреди, оставяйки го да се разпадне или изцяло да зависи от късмета и случайността. Затова не е вмешателство или нарушаване на личните права на човека, когато Ислямът организира живота дори в най-дребните и лични аспекти. Тъй като животът е най-ценното нещо за човека, дадено му от Аллах за благородни цели, Ислямът е показал начина, по който човек да живее правилно и приятно. Сред предприетите мерки в това отношение е забраната на хазарта, който всъщност повече покачва напрежението, отколкото го намалява или премахва. Обида за живота е да се превръща той в субект на късмета и чистата случайност. Отклонение от правилния начин на живот е човек да се доверява на лудото колело на игрите и да вложи способностите си в непредсказуемите ходове на игралната маса. За да предпази човека от цялото това ненужно психическо напрежение и хабене на нерви, и за да може той да води нормален живот, Ислямът е забранил хазарта във всичките му видове и форми.
По същия начин е срамно отстъпление от реалността и безотговорна обида към най-достойното човешко качество - ума - човек да се отдаде на гибелната страст на опиянението и на порочния свят на алкохола. Заплахите и трагедиите на тези човешки пороци са прекалено очевидни, за да бъдат обсъждани. Не един човешки живот се погубва всеки ден по тези причини. Не едно семейство се разпада в резултат на тази заплаха. Милиони долари се харчат всяка година за алкохол. Пиянството довежда безброй хора до мизерия и нещастие. Освен разрушаване на здравето, депресия на съзнанието, скованост на душата, поглъщане на богатството, обида на човешкото достойнство, провал на морала, унизително отстъпление от реалността, всеки от така наречените “битови пиячи” е потенциален алкохолик. Ислямът не може да търпи тези заплахи и не може да остави човек да обижда смисъла на живота по този трагичен начин. Това е причината, поради която Ислямът не причислява хазарта и пиенето към добрите спортове и освежаващите забавления, и ги е забранил веднъж и завинаги. За да оцени тази ислямска гледна точка, човек трябва да погледне само информацията в някое издание, да прочете медицински доклад, да посети социална служба или да присъства на съдебен процес. От всички водещи до агония социални проблеми алкохолизмът е най-сериозният. Повече от половин милион американци стават алкохолици всяка година. Един от всеки десет-дванадесет души, които изпиват първото си питие, е предопределен да стане алкохолик. Всички тези болезнени трагедии и реални загуби говорят повече от каквито и да е теологически или търговски аргументи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар