Бозата

Бозата е слабоалкохолна напитка, характерна за балканските страни.
Произвежда се чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо или други зърнени храни като ръж, царевица, просо, овес или пшеница. Подслажда се със захар, глюкоза, захарин, аспартам (безопасността на аспартама в последните години търпи остри критики!) или други изкуствени подсладители. Обикновено готовата напитка съдържа от 0.5% до 1.0% алкохол.

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента. Слагало се захар, прецеждала се и се продавала сладка или кисела.

Химическия състав на бозата след 48 часа ферментация е следният: вода, сухи вещества, мазнини, белтъци, алкохол, въглехидрати. 

Ясно е, че бозата съдържа има богат витаминен и минерален състав. Въпреки това, не трябва да забравяме съдържанието на алкохол, а в Исляма употребата на алкохол е забранена. 

Често ще чуете, че от боза никой не се  напил и колко много е полезна - така е, прочиства стомашно-чревния тракт, както казах, има богат минерален и витаминен състав. Но Аллах не ни е дал лекарства сред харама, т.е. бозата, дори и със слабо алкохолен състав, си е алкохолна напитка.