С Божията помощ цярът израства от Земята и разумният човек не го пренебрегва...

понеделник, 7 март 2011 г.

Соев лецитин



1. Лецитин

Фосфолипид, изграден от две мастни киселини, глицерофосфорна киселина (глицерол-3-фосфат) и холин, например фосфатидилхолин, фосфатидилинозитол и др. Лецитините са широко разпространени във всички животински и растителни клетки, в нервната тъкан (особено в миелиновите обвивки), в яйчния жълтък и др.
Лецитинът участва в много биохимични процеси. Той притежава способността да намалява нивото на холестерина в кръвта, като резултатите са вече забележими след няколко седмици постоянно приемане на лецитин. Установено е, че лецитинът с растителен произход способства за по-ефективно разтваряне на холестериновите плаки, от колкото лецитинът с животински произход.
Той се явява един от източниците на фосфорна киселина. Лецитинът е основен компонент на миелиновия слой, защитната обвивка на нервните клетки и влакна. Приблизително 30% от миелина на централната нервна система се състои от лецитин. Изолиращите и защитни тъкани, ограждащи главния мозък, гръбнака и хиляди километри нерви, към 66% се състоят от лецитин. В миелиновия слой на хората, страдащи от множествена склероза, количеството на лецитин е под нормата.
Лецитинът укрепва паметта, подобрява вниманието и повишава възприемчивостта при децата, особено на трудно поддаващите се на обучение. Използването на лецитин за възстановяване на нервната тъкан не дава странични резултати, за разлика от останалите препарати.
Необходимото количество лецитин зависи от общото състояние на организма и интензивността на натоварванията. При физически натоварвания съдържанието на лецитин в мускулите се повишава, увеличава се тяхната издръжливост. С увеличаването на годините количеството на лецитин се намалява. Неговият недостиг води до изтъняване на миелиновата обвивка, нарушаване на работата на нервната система и поява на раздразнителност, синдрома на хроничната умора, мозъчно изтощение, нервен срив.
Важността на лецитина за активната жизнена дейност на организма може да бъде илюстрирана с факта, че при гладуване, когато мастните отлагания и белтъчините се разграждат, за да се отдели енергия, лецитинът се използва от организма на последно място.
Този белтък способства за усвояването на витамините (до 100%), особено на мастноразтворимите, като витамините A, D, E и K.
Приемането на лецитин помага при лечение на някои кожни болести, възникнали вследствие на нарушена мастна обмяна (например псориазис).
Дефицитът на лецитин в жлъчката е една от причините за нарушаване на метаболизма на мазнините и като следствие - образуване на камъни в жлъчката, затова неговото приемане способства за изхвърлянето им от организма. Лецитинът помага и за подобряване на филтриращата способност на черния дроб при въздействие на консерванти, инсектициди, токсини, лекарствени препарати, алкохол и др.

Една от основните функции на фосфолипидите е да осигуряват и поддържат нормален обмен на веществата в организма на човека. Броят на заболяванията свързани с липиден обмен - атеросклероза, жлъчно-каменна болест, мастна дистрофия на черния дроб и други катастрофално се увеличават.
Причината за тази тенденция е нерационалното и нездравословно хранене, влошената екологична обстановка, широко разпространената алкохолна интоксикация. Освен това при възрастните енергийния запас на организма намалява, клетките не могат да синтезират фосфолипиди.в необходимите количества, което води до бърза умора, раздразнителност, отслабване на паметта. Най-много лецитин се съдържа в жълтъка ня яйцата, в хайвера, в нерафинираните растителни масла.

2. Соя
Соята (Glycine max) е едногодишно растение от семейство Бобови, срещащо се в диво състояние в Източна Азия. Използва се предимно като маслодайна култура, но също така е източник на храна за човека и фураж за домашни животни.

По-горе обясних какво означава всяка от двете думи, образуващи словосъчетанието "Соев лецитин" - т.е. лецитин, добит от соя, с растителен произход.
В момента лецинин за хранителни и фармацевтични цели, се добива само от растителни продукти - соя, слънчоглед, рапица.  За целта дори се използува специално модифицирана соя.
В храните, лецитинът се използува като емулгатор и се означава с "Е322" - получава се от соево масло, слънчогледво или от рапица. Стабилизира смески от масло и вода (емулсии).
Така че ин ша Аллах, соевия лецитин е Халал и няма съмнение в това. Ако в някой продукт случайно е използуван яйчен лецитин, то на етикета ще е отбелязано - в общия случай лецитинът е растителен  и  се отбелязва или като "соев лецитин", или само "лецитин", или Е322.
Отбелязвам горното само поради факта, че може да има алергични към соя или яйчен жълтък хора.
--------------------------------------------------------------------------
И така, кои храни са богати на холин, лецитин, триптофан и серотонин?
Холин и лецитин се съдържат в яйчения жълтък, но той не се препоръчва в големи количества, заради голямото количество на холестерол, които внася, в млечните продукти, спанак, ядки, пшеничните зародиши, всички соеви продукти - соево мляко и др., карфиол, леща, 
Триптофан - в месата, риба, сирене. За по-добър успокояващ ефект, се препоръчва комбиниране на тези храни с въглехидратни храни.
Богато на серотонин, който, също като триптофана има успокояващ ефект, са бананите, сиренето, шоколада, овесени ядки/брашно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...