10 съвета за здрава коса

снимка Rural Spin

Не познавам човек, който да е равнодушен към състоянието на косата си - дори да не си прави специална прическа, косата е част от красотата, дадена ни от Аллах (Бог) и ние трябва да се грижим за нея, както за всеки орган, всяка част от тялото ни.
Нека си припомним някои неща, които спомагат за по-добрия растеж на косата и за по-добрия и здрав вид.

1) Разресвайте си я по 100 пъти преди лягане

Има си причина в съвета на старите жени да си разресваме косата по 100 пъти на вечер - с четка или дървен гребен. Разресването води до качествено разпределяне на естествените масла от корена до върха на косъма и това прави косата по-блестяща, по-послушна, по-леко чуплива. Спокойно можете да изоставите някои продукти за грижа за косата, ако започнете да я разресвате така, както се препоръчва. Правете го леко, без да насилвате косата си - първо я разрешете добре, премахнете всички възелчета. Разресвайте добре от корена на косата леко до края на косъма.

2) Ползвайте четка със свински косъм

Ползвайте по-качествен уред - най-добре от естествен косъм - четка, гребен. Четките със свински косъм са по-скъпи ор другите, но се ползват години наред. Самата конструкция на косъма и четката довежда до по-пълно отстраняване на прах и замърсявания, части от косата, придвиждат мазнините по дължина на косъма, почистват косата дори без шампоан (затова ще се налага по-често почистване на самата четка). Четината е гъвкава и така подхода към косата е по-деликатен. 

3) Не разресвайте мократа си коса!

Мократа коса е по-слаба от сухата! Затова не я разресвайте, докато е мокра, никакви четки или фини гребени, докато не изсъхне. Слeд измиване на косата, увийте главата си с кърпа, а когато изсъхне, я срешете с широк, рядък гребен внимателно, за да не накъсвате космите.

4) Проучете добре шампоана си

Изброяването на съставките на шампоаните е за самите хора - да знаят какво има вътре. Някои съдържат и опасни съставки, а и не се залъгвайте по етикета "Натурален продукт" върху опаковката - за съжаление най-често сме свидетели на недобросъвестно привличане на клиенти, вместо етикета да се слага на действително натурални продукти. Етикетите "Натурален", "Био" - не се регулират. Остава ви да четете етикетите. В същност е почти невъзможно да се продава по магазините един зиключително натурален продукт - срока му на годност ще е много кратък.
В момента ми е много интересно, като видя реклама на бои за коса например - рекламите показват, че едва ли не една боядисана коса е по-здрава от нетретирана коса! В същност истина е, че след боядисване, трябва да се закупят още няколко продукта, за да се поддържа косата в едно що годе добро състояние и така козметичната индустрия печели...Има някои съставки в козметиката - нека говорим конкретно за козметиката за коса, като парабените, Натриевия лаурелсулфат, бензилбензоат, които може да предизвикат раздразнение (помнете все пак, че това е възможност, не е задължително). 

Содата за хляб, белия оцет и натуралните масла, са една прекрасна алтернатива на шампоаните. 

5) Ако решите, можете да изхвърлите шампоана от магазина

В блога, от който взех идеята за този пост, има прекрасен пост за измиване на косата само с помощта на Сода бикарбонат - т.е. обикновената прекрасна готварска сода. Авторката е описала само собствения си опит в това и е дала и снимки, които наистина удостоверяват чудесния изглед и състояние на косата. Ето и нейния пост “Методи и начини за измиване на косата без шампоан” - авторката използа само Сода и бял оцет, като сипва в пласмасово шише (малко) лъжица сода, долива до средата с топла вода и хубаво разбива - содата не се разтваря - затова преди полагане върху главата, се разбива отново. Содата трябва хубаво да се разнесе по кожата на главата и след това много хубаво да се отмие, защото в противен случай ще имате бели прашинки по главата си и ще изглежда сякаш е пърхут. След това обливате косата си с разреден Бял оцет и вода - омекотява косъма.

Трябва да знаете, че първоначално е най-вероятно косата ви да не изглежда много чиста след измиване по горния начин. Но скоро след началото - след първите 2-3-4 пъти, косата ви не само ще изглежда добре, но и ще заздрави конструкцията си. Сами ще видите и усетите разликата.

За измиване можете да ползвате хума, след което по същия начин косата се облива с оцет+вода. Добри отзиви за Мароканската хума - това съм чела.

Ако тези начини не ви пасват, потърсете и си купете по-скъп медицински шампоан - продукта обикновено си струва парите - все пак се използва доста дълго време. 

6) Подхрванване веднъж седмично или в малко по-дълъг период от време

Ясно е, че се грижим повече за кожата си, отколкото за косата си - някак по-лесно е и неангажиращо...Но нека не забравяме, че имаме свеоите отговорности и към косата си и нека не й обръщаме внимание чак когато почне да пада или заприлича на метла върху главата ни.
Втривайте топло естествено растително масло поне веднъж седмично или не 10 дни. Запомнете, че олиото не се слага върху суха коса - почти няма смисъл от това. В същност не е нещо трудно или кой знае какво.
Смесете или ползвайте само 1 вид масло - зависи си само от вас и от възможностите ви - но в момента има масла във всички аптеки и повечето не са скъпи. Палмото, кокосово, бадемово, масло от жожоба, масло от пшеничен зародиш - затоплете леко - така че ако си потопите пръста да издържа в олиото. Намокрете косата си и след това втрийте внимателно с лек натиск маслото - първоначално в корените и след това разнесете по цялата дължина на косъма. Сложете си шапка за къпане или увийте в найлонова торбичка и след това - в хавлия. Постойте с маслената баня на главата си поне половин час. Олиото се измива трудно - ако не е добре отмито, косата ви ще си изглежда мазна след изсъхване.
Ако вече изпозвате измиване със сода и оцет, ще се наложи да позлвате и някакъв естетсвен домашен сапун.

7) За къдрава или за изтощена коса, включете и протеинова маска

Смесете две яйца ( в същност броя зависи от дължината на косата - може и 1 да е достатъчно) - най-добре е да изпозлвате само жълтъците и смесете с топла, не гореща (!) вода. Втрийте сместа в корените и разнесете по дължината на косъма, след коет о сложете шапка за баня или увийте в найлон, а отгоре сложете хавлия. Оставете да действа поне час, след което измийте много добре - внимавайте с температурата на водата да не се пресече белтъка, ако използвате цели яйца.

8) Бъдете нежни към косата си

Нуждаете се само от няколко капки (ако сложите повече, просто косата ви ще се омазни ненужно), за да придадете блясък и намалите късането на косата си. В аптеките е пълни с масла - аргана е много моден в момента :) - но можете да изпозлвате обикновен зехтин - само няколко капки, 2-3, разтрийте ги между дланите и пръстите си, след това ги разнесете из косата си, особено по краищата на косъма. 

9) Третирайте пърхута с природни методи
За съжаление няма лекарство за пърхута, който си е кожно заболяване - себореен дерматит. Но можете да третирате пърхута за намаляване влиянието и проявлението на симптомите. Ако искате да ограничите химикалите, има други методи и варианти за вас.

Маслото от чаено дърво може да се използва като средство за лечение на пърхута. Добавете 20 капки от маслото към препарата си за измиване на коса или добавяйте при всяко миене по 2 капки от маслото, когато миете косата си. Освен това можете да добавите 20 капки масло от чаено дърво към 1/4 чаша зехтин, втрийте в скалпа си, увийте главата си и пренощувайте така. На сутринта си измийте нормално главата. 

Ябълковия оцет е друга възможност, за която е доказано, че помага при дерматит. Втрийте ябълков оцет по скалпа си (за чувствителна кожа трябва да разредите оцета с вода - около 50%-ен разтвор), след което увийте главата си с найлонова шапка и след нея - хавлия. Оставете за час и след това отмийте. За контролиране на пърхута, се прави 1 път в седмицата.

Ако тези варианти не ви помагат, можете да изберете старомодния катранен сапун. Той е използван като лечение на пърхъта стотици години и все още е препоръчван от дерматолозите за тази цел. Използва се и за премахване на въшки. Имайте предвид, че може да направи светлата коса по-тъмна. При медицински изследвания е установено, че катранения сапун може да предизвика кожни раздразнения (може, но не е задължително), но принципно при ниски дози е безопасен за лечение на различни състояния.

10) Хранете се за косата си

Косата  е барометър на здравето - ако косата ви е без блясък и безжизнена, това обикновено ще показва някакъв здравословен проблем. В миналото хората са ядяли храна, близка до земята и точно това и ние трябва да правим. Хранене от пълната цветова гама храни ще подсигури всички необходими витамини и минерали за здрава коса. Балансирано хранене, включващо масла и мастни киселини, е важно за здравето и блясъка на косата ни. Бъдете сигурно, че ядете основните храни - риба, орехи, мляко, картофи, спанак, боровинки, а също дневната доза протеини, Цинк, Калций, витамин Д и други витамини.
Калция е изключително важен за строежа на косата, костите, ноктите и кожата - незаменим по-скоро...Без витамин Д Калция не достига до местоназначението си - така че Калция обикновено върви заедно с витамин Д. Калция си набавяме от ядките, сусамовия тахан, карфиола, спанак, извара, кисело мляко. Витамин Д се набавя от слънцето - 15 минути на ден на слънце обикновено доставят необходимото количество витамин Д на организма ни.

Пролетно прочистване на организма с билки

снимката е от блога на Стефи Божилова

През зимата е характерно храненето ни с по-тежки и храни с кисела реакция. В това няма кой знае какво лошо - в същност така Бог е организирал живота ни. През зимата по принцип няма пресни плодове и зеленчуци - нямам предвид пълните щандове с тях в големите хранителни вериги. Но това не са така желаните от нас пресни и полезни храни, защото са отгледани в парници, с много торове и някак насила. Макар че, признавам си, ям от тях - не мога да се лиша от дори трудно уловимия вкус на салата, краставица и др. За щастие положението с ябълките е по-добро :)

Но ако не се доверяваме на това, което продават по магазините, е добре по време на беритбата на различните плодове, да си ги изсушаваме, замразяваме или да запазваме за зимата - за всеки плод си има начин за запазване за по-дълъг период от време. 

При всички случаи обаче, през зимата храната ни е по-мастна и по-тежка. По-често приготвяме тежки сготвени ястия, дори десертите ни през зимата са по-различни от леките летни сладоледени или леки торти с кисело мляко.

За следващите Исляма проблема с храната не стои точно по горния начин, защото при мюсюлманите има често постене, което действа пречистващо. Също така, ако се спазват Ислямските принципи за ограничаване на храненето - мислено стомаха се разделя на 3 - 30 % е за вода, 30 % е за храна и 30 % остава празен стомах :) - в този случай пречистването не е толкова нужно, защото няма какво да се пречиства. Ще отбележа също и факта, че мюсюлманите не консумират тежкото свинско место, както и алкохол, което е допълнителен плюс.

За християните поста преди великден играе пречистваща роля - пречиства се черния дроб от белтъчини, подпомага се работата му, както и жлъчката. Макар че след това, с поемането на големи количества яйца, бързо се наваксва със замърсяването на организма.

Затова е добре, с настъпване на пролетта, да направим един пречистващ с билкови отвари период - в същност, добре е за всички ни. В крайна сметка много билки си имат допълнителни антиоксидантни свойства, действат противотуморно, успокояващо нервната система, помагат за активизиране на обмяната на веществата. 

Искам да напомня, че за очистването помага и съвместното използване на вендузи и клизми например, както и задължително правилната и умерена храна!

В други постове съм писала доста за билките и за свойствата им, както и за плодовете и зеленчуците. Разбира се, има винаги какво да се добави, затова сега отново пиша. Ще напомня и за прекрасните свойства на подправките - всички те са с прекрасни лечебни свойства, но ги използваме за подправки заради чудния им аромат и вкус.

За щастие пролетта е изобилна на свежи коприва, лапад, лук, салата и пр - възползвайте се :)

Нека поизредя малко билки и рецепти с тях. 

Имайте предвид обаче, че всяка билка си има свой собствен начин на действие - т.е. на едни действа мастен извлек, на други - спиртен, на трет - запарка, за четвърти е нужна отвара и т.н. Имайте предвид това, ако си приготвяте билкови смеси.

Бял равнец

Залейте 1 супена лъжица изсушен бял равнец с чаша вряла вода. Оставете да се запари за около 15-20 минути и прецедете. Пийте по една чаша от запарката три пъти на ден и не след дълго ще усетите нейния положителен ефект. Белият равнец има съдържание на дъбилни вещества, които предотвратяват подуването на стомаха.

Розмарин

1 супена лъжица изсушена билка залейте със 150 мл. вряла вода и оставете да се запари за около 10 минути. Полученото количество чай трябва да изпиете на малки части през целия ден. Чаят от розмарин също е и средство за активизиране на цялостната обмяна на веществата.

Коприва

Залейте 1 супена лъжица изсушена млада коприва с чаша вряла вода. Оставете да кисне около 15 минути, прецедете и изпийте чая. Чай от коприва можете да пиете в неограничено количество през целия ден.

Джинджифил

ВЕче няколко пъти пиша за него и за чудесния чай от джинджифил - подобрява храносмилането, облекчава болки в корема, спазми, подобрява обмяната на веществата. Той има отхрачващо, тонизиращо, затоплящо действие и антиеметичен ефект. Укрепва имунната система и е отлична помощ при настинки. 

Класическата рецепта за Джинджифилов чай е: отрежете парче корен джинджифил, 4-5 см на дължина (на литър вода), и го почистете. Сварете вода, сложете джинджифила и варете в продължение на 10 минути. 
Отстранете от огъня и прецедете. За подобряване на полезните свойства на джинджифила, добавете няколко зърна черен пипер, канела, парче лимон, подсладете с мед. В комбинация с мента, черен бъз и бял равнец (под формата на чай) джинджифила облекчава силни коремни болки и нормализира кръвообращението.

Пресните сокове от зеленчуци - марули, краставици, целина, спанак, имат въздействие върху изтеглянето на токсините и излишните течности, както и защитават черния дроб от пестициди и тежки метали. Укрепват кръвоносните съдове.

Целината е богата на витамини В, В2, РР, аминокиселини, каротин, магнезий. 

Пресният копър е шампион сред тревите за натрупването на витамин С, освен това има много минерали. Сокът освобождава организма от излишния холестерол, подобрява храносмилателната система и подмладява организма. Лимонена и ябълчена киселина, които се намират в млади листа от киселец, притежават противовъзпалителни свойства.
Идеални за пиене "зелените" пресни смеси се препоръчват и при антицелулитен масаж. Тогава ефектът от процедурата ще бъде много по-силен.

За пролетта незаменимо действие, има зелевия сок или дори няколкодневна диета със зеле. Зелевият сок съдържа сяра, хлор и йод, които образуват с натрупване съединения в организма, спомагащи за изчистване на лигавицата на стомаха и червата. В допълнение, зелевия сок е богат на органични киселини, които подобряват храносмилането, повишават метаболизма, предотвратяват превръщането на захарта и други въглехидрати в мазнини. 

Той е богат на аскорбинова киселина и витамини, които са полезни за нервната система. Сокът от прясно зеле се използва и за лечение на пептична язва, запек и хроничен гастрит.

Ще спра до тук с изреждането на полезни рецепти - в същност аптеката на Бог е пълня изцяло с полезни растения...Всичко, което расте около нас, има своите незаменими свойства. 

Скоро ще дам някои рецепти за използване на младите свежи растения и литорасти през пролетта, за подхранване на косата и кожата. 

Най-големите помощници в предпазване от рак и в борбата с него!

За мое голямо учудване не виждам снимката на едно от най-силните средства  - МОРКОВА! НЕ го забравяйте никога - винаги в наличност и винаги насреща - невероятния морков!

 :) Може да ви е забавна снимката на този морков - затова и го бях снимала - но си един чудесен на вкус домашен морков :)

Сок с антимигренозно действие - ябълки, джинджифил, краставица, копър, моркови, зеле, магданоз

Следват рецепти на няколко сока, които ще ви помогнат да се чувствате по-добре, особено когато настъпят горещите пролетни и летни дни. 
Първия сок пия, когато имам главоболие или имам стомашно неразположение. 
Втория е един глутаминов взрив от голяма порция зеле. Както споменах в предишния си пост за изцелението (Изцеление чрез хранене - бел.пр.) глутаминът е една от най-богатите амино киселини в организма, която се използва от клетките на стомашно-чревния тракт за заздравяване на червата. Говеждо, пиле, риба, зърнени храни и млечни продукти (т.е. високопротеинови храни) са все много богати източници на аминокиселини, но открих, че зеленчуковите сокове имат двойното действие да успокояват възпаление и в същото време да заздравяват червата. Червеното цвекло също е много богат източник на глутамин и по тази причина може да замени един от морковите в зеленчуковия сок, но захарното съдържание в цвеклото е по-високо, така че не пийте постоянно сока си с червено цвекло. 
В допълнение - и двата сока са направени със сокоизтосквачка и са достатъчно сладки от ябълките и морковите (така че няма нужда от подсладители - захар или мед). 

Защо точно тези съставки? 

Ябълки: Знаете прословутото изречение, че "Една ябълка на ден държи доктора надалеч"? Дори и да е преувеличено твърдението, за мен ябълката е фантастичен плод. Изследванията сичат, че консумацията на ябълки намалява риска от различни видове рак, кардиоваскуларни проблеми, астма и диабет тип 2. Плода има изключителни антиоксидантни своийства, съдържа множество фитохимикали - в това число Кверцетин (Quercetin е биофлавоноид, който притежава мощни антиоксидантни свойства и подобно на други биофлавоноиди, има свойството да укрепва клетъчните мембрани - бел. преводач).  

Джинджифил:  Джинджифилът е исторически доказал се тоник срещу стомашни неразположения. Когато си правите чай или натурален сок е много добре да си слагате парче пресен джинджифил в него. От опит разбрах, че има и прекрасен антимигренозен ефект - всеки път, щом усетя идването на главоболието, си правя сок от джинджифил - клкото е по-силна болката, толкова повече джинджифил слагам. Ако досега не сте слагали джинджифил в сока си, може да ви се стори твърде силен и агресивен, затова започнете с малко количество - парченце 1 инч (1 инч = 2.6 см - бел пр.) и увеличавайте постепенно това количество.

Краставица: Спомняте си за парченцата краставички, слагани върху очите, за намаляване на подпухването (или сте виждали по реклами/ филми)? Добре, представете си, че краставицата прави същото за червата ви. Тя съдържа витамин Ц и кафеена киселина (Независимо от името си, тя няма нищо общо с кофеина - бел.пр) - и двете помагат за намаляване на възпалението и подуването.

Копър: Копъра има газогонно действие и може и да предотврати образуването и натрупването на газове. Неговите спазмолитични свойства са полезни и за успокояване на стомаха. Като антиоксидант и противовъзпалителен зеленчук, той съдържа витамин С, бета-каротин, анетол (Етерично масло от анасон - бел. пр) и лимон̀ен (фитохимикал - безцветен течен терпен с миризма на лимон. Оттам идва и името му, тъй като се съдържа в големи количества в кората на лимона и на други цитрусови плодове, както и в етеричните масла). 

Моркови: Морковите са най-добрия приятел при всеки хранителен режим - вкусни са сурови ли готвени, съдържат голямо количество нутриенти - специално бета-каротин, витамин К, Ц и калий. Обичам и предпочитам да използвам моркови - обичам вкуса им, но и най-вече за това, че имат силни антиоксидантни свойства. 

Зеле: Както споменах, зелето е добър източник на глутамин, което е основната причина да го включвам в соковете си. Зелето и е източник на витамин К, Ц и различни фитохимикали с антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Различните сортове зеле съдържат уникални количества микронутриенти и фитохимикали - затова препоръчвам за употреба всички видове зеле. Може да се сменят - една седмица - червено зеле, следващата - зелено, после - савойско и пр. 

Магданоз: Включването на пресни билки в диетата може да донесе много ползи, тъй като почти всички са силни натиоксиданти. Магданозът съдържа бета-каротин, витамин Ц и множество фитохимикали с антиоксидантни свойства. Вкуса му е страхотен при прибавяне към морковения сок !

Aнтимигренозен сок
Състав: 
1 ябълка
1-3 инчово парче свеж джинджифил
1/2 краставица
1 стрък копър

Сока от горните съставки, е около 12 унции (1 1/2 чаша).

Тоник за спокойни черва/ стомах
Състав:
2 моркова
голяма връзка све магданоз
1/2 глава зеле

Излиза около 8 унции (1 чаша) сок. 

------------------------------


Ако имате възможност, купувайте органични зеленчуци за сока си. Има си доста предимства - смятам скоро да пиша за това.
Засега се надявам да съм била полезна с превода и разпространението на този прекрасен материал, взет от Daily Dietribe.

Екзотични плодове – искаш ли да опиташ?

Препубликувам материала от vladec.net, хареса ми, информативен и илюстриран, искам да го запазя.

В тази статия ще ви разкажа за няколко екзотични плода. Някои от тях може да сте ги виждали по магазините, за други може даже да не сте чували.

1.       Дуриан

Много честно дурианът е наричан цар на тайландските плодове. Теглото му достига до 10 килограма. Зелено кафявата му кора е доста дебела и покрита със заплашителни бодли, които грижовно пазят семената на плода. Смята се, че колкото по-малки са семената на дуриана, толкова по-силен е аромата на плода. Разбира се в този случай има повече ядлива част. Узрелия плод, трябва да се твърд, а не мек. Ако плода е презрял, то кората му  ще бъде напукана.

Вкусът на дуриана е много специфичен. За първи път вкусът му е описан от англичанин, посетил Сиам(старото име на Тайланд) през XIX век. Той пише – сякаш ядеш едновременно  солена риба със сирене и се намираш до канализацията. Плодът мирише на ад, а вкусът му е като рай. Други пък описват вкуса му като смес от чесън, кашкавал и лук.  Ако пък опитвате плода за първи път, то най-добре направете това на чист въздух и не прекалявайте, защото може да ви презрее. 

Дурианът се яде не само суров. Плодът  се добавя в сосове, печива, сладоледи. Най-често се среща в консервиран или изсушен вид. Семената на дуриана също се използват в кулинарията. Те могат да се ядът сварени, пържени или печени. Кожата на плода се използва като боя за плат. А самото дърво се използва широко в селското стопанство.

Ако ядете дуриан, по-добре не пийте алкохол, защото казват, че ако се приемат едновременно могат да предизвикат прегряване на тялото

2.       Рамбутан
Смята се, че рамбутана е малазийски плод. Името му идва от малазийската дума „rambut”, която означава „коса” и затова понякога го наричат космат плод. Когато купувате рамбутан, гледайте плодовете да са ярко червени на цвят, а връхчетата на „косата” да са зеленикави. Плодовете издържат не много – дръжте ги в хладилника, но не повече от седмица.

Рамбутанът е много вкусен не само суров, но и под формата на сладко или в торти. Използват го за овкусяване на сосове, сладоледи, а също така може да го видите и като компот.

За да опитате вкусния плод, трябва срежете кората с нож и да извадите вътрешността. Костилката по принцип не се изважда лесно и затова най-добре я отделете с нож.

3.       Джакфрут

Плодът на индийското хлебно дърво или джакфрут е с размерите на голям пъпеш. Теглото му може да достигне 40 килограма. Най-често се среща в Южен Тайланд. Под жълто зелената кора се намират малките жълти плодчета, които имат специфичен, но приятен вкус и силен аромат. Кората на джакфрута трябва да е зелено-жълта и без наранявания, а на допир – плътна, но не твърда. Когато плодът зрее, кората му се опъва и става еластична, а ароматът му е едва уловим. Силния аромат показва, че плодът е презрял.  

Джакфрутът се яде както суров, така готвен. Едно от най-популярните ястия с джакфрут е нарязан на лентички плод , смесен с лед и залят със сироп.  Същи така плодовете се използват за сосове, а недозрелия плод се използва и като зеленчук. Всичко от двакфрута се яде – бланширани, цветовете се използват  за овкусяване на люти сосове или ястия с морски дарове, листата на дървото се използват за салати, а кората може да се захароса. В Тайланд джакфрута се смесва с други плодове и се добавя към сладки ястия. Семките се приготвят отделно и се добавят към най-различни ястия.

Джакфруда се използва и в медицината. Корена на дървото се използва за лекуване на диария, а цветята имат антидиуретично свойство. Зрелите плодове имат слабителен ефект. Счита се, че чаят от листата на дакфрута спомагат за повече мляко при кърмачките.

4.       Фейхоа

Плодовете на йодното дърво или фейхоа по размер наподобяват кокоше яйце, а по цвят на лайм. Вътрешността е желеобразна, пълна със семена, а обвивката е твърда и хрупкава. Плодът е сладък и ароматен, наподобяващ едновременно ананас и ягода. Степента на зрялост не може да се определи по цвета на плода – и зелен и презрял той пак ще е ярко зелен.  Ако плодът е покафевял, то не бързайте да го ядете – кафевият цвят показва, че плодът е развален. На зрелия плод вътрешността му е напълно прозрачна. За да опитате фейходата трябва да срежете плода на две и с лъжица да изгребете вътрешността. Центъра на плода е желеобразна и сладка, а към краищата става по-твърда и стипцава. Фейхоата може да се яде и цяла, но не всеки го прави, тъй като кората е твърда и кисела.

В Нова Зеландия, където плода се отглежда в домашни условия, фейхоата се използва за направата на компоти, сладка, сокове и други подобни варива. Плодовете са с високо съдържание на йод, витамин C и фруктоза. Смята се, че ако всеки ден изяждате по един плод, то няма да имате проблеми със щитовидната жлеза.

5.       Кивано

Как само не е наричан този плод – и рогат пъпеш, и бодлива краставица, и английски домат. Домът на това пълзящо растение е Африка. То принадлежи към семейството на пъпешите и краставиците. Също така го отглеждат в Калифорния и Нова Зеландия. Растението се слави с невероятно красивите си плодове. Те са жълти на цвят, формата им наподобява пъпеш покрит с остри бодли, а вътрешността от слоя страна е ярко зелена.

На вкус киваното е  сладко кисело, наподобяващо нещо неопределено било то краставица, пъпеш, лайм или банан. Не може да се каже че е вкусно или не, но киваното може да се използва за много неща – не само в кулинарията, но и като декорация. Често този плод се купува недозрял, когато кората му е твърда, а шиповете здрави и ненаранени. В такъв вид, ако му се отреже връхчето и внимателно се извади вътрешността, може да се използва като чаша за плодова салата или коктейл. А ако се среже по дължина на две може да послужи като чинийка. Меката част на киваното се използва за приготвянето на салати, коктейли, торти, кремове, плодови десерти. Понякога се използва за декорация, а понякога като допълнение и цвят към ястието.

6.        Питахая

Заради странната си външност този плод е наричан още „драконов плод”(dragon fruit) или “бодлива круша”(prichly pear). Това е дървовиден кактус на краищата на стъбла на който съзряват тези сочни плодове. Най-интересното е че цветовете на този кактус се появяват в първия и петнайстия ден от месеца. На външен вид този плод наподобява боядисана голяма шишарка, но въпреки това кората му е мека и се маха лесно. Има няколко вида питахая и в зависимост от вида тя може да е малка или голяма. Вътрешната част на плода бива бял, розов или пурпурен, а кората бива жълта, оранжева, червена или лилава, а самата обвивка може да е покрита с големи или малки израстъци наподобяващи люспи. Винаги меката част на драконовия плод е пълна малки черни семки, които най-добре е да се извадят.

За разлика от екстравагантната външност на питахаята, вкусът и не е нищо особено. Този плод не е нито ароматен, нито ярко изразен…само леко сладък. Най-често драконовия плод се яде с лъжица суров или пък може да се обели и да се нареже на филийки.  Сокът и меката част на плода се използват в приготвянето на бонбони, сладоледи, шербети. От меката част може да се направят сладка, сосове, желета. В Испания по традиция сокът на драконовия плод се смесва със сок от лайм и лимон и се използва за приготвянето на напитки. По последни медицински данни, питахаята спомага за лекуването на стомашни болки.

7.         Папая

Това е плод голям колкото голяма круша, кората му е жълта или оранжева на цвят, а меката част е  пълна с малки черни семена. Папаята е богата на витамини и съдържа ензима папаин, който по физиологичното си действие прилича на стомашен сок, който подпомага храносмилането. Най-често се яде сурова без кората и семките. Зелени плодовете могат да се задушат, а също така се използва за приготвянето на къри или в салати. Заради способността и да разтваря белтъците, папаята се използва за омекотяване на жилаво месо. Именно заради това в тропическите страни и не само папаята се прибавя нарязана на малки кубчета в супи или  пържени ястия.  Например в САЩ ежегодно се произвеждат около милион порции пържоли, обработени с помощта на ензима папаин. Във Флоренция пък от стоя страна листата на папаята се използва за пране на дрехи.

8.          Кумкуат
Кумкуатът е наричан още китайка мандарина. Това е неголям цитрусов плод с овална форма и кора с интересен ярък оранжев цвят. Срещат се няколко вида кумкуат, които се различават по формата на плода. На вкус този плод много напомня кисела мандарина. Кумкуатът може да се яде както суров, а също така и приготвен на сладка или мармалад. Кората на плода също се яде и тя е дори по-сладка от самия плод.

 9.        Мангостин

Мангостинът или мангостанът е плод, който по размер напомня ябълка, коронясана с листна корона. Дебелата тъмно кафява кора на плода е доста плътна на допир, но ако плодът е достатъчно зрял, то кората може и да е по-мека.  Под тази кора се крият 6-8 снежно бели, понякога оранжеви плодчета. Всяко от тях е меко, желеобразно, сладко и много ароматно.

Мангостинът е известен със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства, които предотвратяват кожни инфекции. Сокът на плода помага на организма ни да се избави от вредните микроби, а кората му съдържа около 7-18% танин и се използва като втвърдител.

10.   Авокадо

По форма авокадото наподобява круша. Кората му варира от тъмно зелена до тъмно кафява, на места гладка, на места грапава. В магазините се срещат най-често твърди плодове, които след няколко седмици дозряват и стават толкова меки, че ако натиснете плода, то може да го смачкате. Затова, като купувате авокадо трябва да обърнете внимание на кората му. Тя трябва да е чиста, без наранявания или покафевявания, които показват, че плодът не е бил съхраняван добре. Ако при натискане плодът се смачква, то авокадото е узряло.

Меката част на авокадото съдържа много мазнини, почти няма захар и фруктоза. Вкусът напомня леко орех, но в същото време вее на мухъл. Плодовете са богати на витамини, белтъчини и растителни мазнини. Те са питателни, но леки. Веществата, които съдържа авокадото лесно се усвояват от болни хора или пък от бебета. Ето защо авокадото спада към диетичните продукти. То съдържа вещества, които разграждат излишния холестерин в кръвта. Меката част на авокадото се използва в студената кухня – салати, предястия, сандвичи, сосове.

11.   Манго

Срещат се няколко вида манго, като всеки се слави със свои специфични свойства. Като цяло, плодовете са с овална форма с дължина от 10 до 20 см. Цветът на кората варира от тъмно  червена до светло зелена, понякога може да е в комбинация от жълто, зелено и червено. Въпреки разнообразната окраска на кората, вътрешността е винаги жълто оранжева.  Вътре се крие продълговата, жълто бяла костилка. Зрелия плод излъчва силен аромат, който напомня едновременно праскова и елха. За разлика от това, вкусът му в никакъв случай не наподобява праскова. Мангото се използва във всичките си стадии на узряване. Още не узрели плодовете се добавят към салати, узрелите  се използват като зеленчук. От мангото може да се направи сладко, компот или конфитюр. От зелените плодове се приготвят най-различни сосове, маринати и подправки (къри, чътни и др.). Костилката на мангото се смила в брашно и се използва като подправка. Маслата, които се извличат от костилките се използват за наторяване на земята, а също така като заместител на какаовото масло. От листата на дървото пък в Индонезия и Филипините се приготвят салати.

12.     Маракуя

Маракуята всъщност е плод на растението с прекрасни цветове – пасифлора. Често тези плодове са наричани плод на страстта, маркиза, гранадила, лиликой и др. Вътрешността на плода е сочна, кисело-сладка и леко тръпчива. В Бразилия се срещат стотици видове маракуя, докато в Европа се срещат само три – пурпурна, жълта и зелена. Без значение каква на цвят е кората на плода, вътрешността е винаги жълто оранжева. Ако си купувате маракуя – избирайте тежки и сбръчкани плодове.

Плодовете се използват за приготвяне на дресинги за салати, сосове за ястия от морски дарове и десерти. Също така може да срещнете маракуята в сокове, коктейли, плодови салати, чийзкейкове, сладоледи и др. Сокът на плода има силно тонизиращо свойство и се използва във фармацевтиката и космологията.

Витамин К

Сините сливи са един от най-добрите източници на витамин К.

Най-важната функция на витамин К е, че той помага при съсирването на кръвта. Това става чрез сложна химическа реакция, която превръща протромбина в кръвта на тромбин. Резултатът от тази реакция е образуването на кръвен съсирек, който не позволява кръвоизлив. Поради тази причина хората, които са на разредители (антикоагуланти), са инструктирани да се ограничават в своя прием на витамин К.

Витамин К се формира от чревни бактерии, но допълнително витамин К трябва да си осигурим и ние чрез храната. Той често се среща в зелено листните зеленчуци, но следния списък от храни с високо съдържание на витамин К ще ви улесни в зависимост от специфичните ви нужди.

Списък на храните с високо съдържание на витамин К 

* Люцерна
* Зелено цвекло
* Брюкселско зеле
* Зеле
* Морски водорасли
* Спанак
* Зелената ряпа
* Аспержи
* Броколи
* Глухарче
* Цикория
* Марули
* Бамя
* Лук
* Грах
* Магданоз

Сушени подправки
* Босилек
* Люспи от целина
* Кориандър
* Майорана
* Риган
* Магданоз
* Мащерка

Други храни, съдържащи витамин К
* Рибено масло
* Черен дроб
* Мляко
* Сините сливи
* Соя
* Кисело мляко

Недостиг на Витамин К 
Недостиг на витамин К се среща рядко при хората, но е често явление при новородените и при хора с чревни проблеми и такива приемащи дълго антибиотици.

Предозиране с витамин К

Антидот при предозиране, е витамин Е. Едновременната им употреба, може да доведе до кръвоизливи!

Витамин К ни е нужен в съвсем малки количества, но той е изключително важен за някои функции на тялото.

По-подробно за някои храни, богати на витамин К:

Зелени листни зеленчуци

Зелените листни зеленчуци се считат за отличен източник на витамин К. Препоръчителната дневна доза от този витамин е 120 mcg. Вареното къдраво зеле съдържа около 1000 mcg на купичка. Замразеният спанак съдържа 1027 mcg, а зелените листа от ряпа – 850 mcg. Трябва да отбележим, че варените пресни зелени листни зеленчуци намаляват съдържанието си на витамин К, но не и варените замразени листни зеленчуци, които запазват изцяло полезните си свойства.

Сушени сини сливи

Сушените сини сливи са отличен източник на витамин К, фибри, желязо и цинк. В 100 г от тях се съдържат около 60-80 mcg витамин К, което е повече от половината от препоръчителната дневна доза.

Краставици

Краставиците също са добър източник на витамин К – в 100 г съдържат около 70-80 mcg. Киселите краставички пък ни доставят 77 mcg от витамина за същото количество продукт. Освен че са вкусни, те са един от идеалните начини да си набавим препоръчителната доза витамин К. Трябва да внимаваме с прекомерното количество натрий в тях обаче, защото в приготовянето им обичайно се използва твърде много сол, което е вредно за здравето, тъй като повишава кръвното налягане и риска от удар. Затова е по-добре да избираме кисели краставички с по-малко сол или дори да си ги приготвяме сами вкъщи.

Аспержи

Аспержите се считат за много добър източник на витамин К. Могат да се консумират след кратко задушаване. В 100 г аспержи има 80 mcg витамин К, което значи, че, ако консумираме една купичка от тях, ще си набавим 144 mcg от витамина.

Праз лук

Праз лука е още известен като пролетния лук. Той често се използва за приготвянето на супи и яхнии, защото има приятен свеж вкус. Праз лука е добър източник на витамин К – в купичка праз се съдържат 207 mcg от витамина, което прави този зеленчук особено полезен за хората, страдащи от недостиг на витамин К.

Препоръчителният дневен прием на витамин К е на пръв поглед в съвсем незначителен, но в достатъчно за човешкия организъм, количество:
• за децата – 30 mcg
• за жените – 90 mcg
• за мъжете – 120 mcg.

Източник

Източник

Домашни балсами и червила за устни, рецепти

Червило от червено цвекло

1/4 чаша пчелен восък
1/4 рициново масло
2 с.л. сусамово масло
Сок от червено цвекло

Разтопете пчелния восък в съд с двойно дъно. Махнете от огъня и прибавете маслата. Прибавете сок от цвекло толкова, колкото искате, за да получите желания цвят. Съхранявайте го в буркан. Може да сложите част от него в малка кутийка, за да го използвате, когато сте извън къщи. Етерични масла, които предпочитате, могат да се прибавят за аромат.

Кайсиево-портокалено червило

1 ч.л пчелен восък
1 ч.л. масло от кайсиеви ядки
1 ч.л. масло от невен
3-4 капки етерично масло от портокал
Сок от червено цвекло

Разтопете пчелния восък в съд с двойно дъно. Прибавете маслата от кайсиеви ядки и невен като бъркате енергично. Махнете от огъня, прибавете сока от червено цвекло, за да получите желания цвят. След като изстине малко прибавете портокаловото масло. Сложете си в малка кутийка, за да го използвате извън къщи.

Балсам за устни с анасоново семе и лимон

5 капки жълта основа (виж приготвяне стъпка 1)
2 с. л. масло от невен
4 с. л. бадемово масло
2 с. л. масло от анасоново семе
1 капка течен мед
1 с. л. пчелен восък
2 капсули витамин Е
2 капки масло от анасоново семе
3 капки лимон

Начин на приготвяне
1. Направете жълтата основа като прибавите 1 ч. л. жълта боя от куркума към една ч. л. слънчогледово олио в малка купичка. Загрейте, докато заври. После махнете от огъня и го налейте в шишенце с капкомер. 

2. Пригответе съд с двойно дъно, като сложите две тенджери, които влизат една в друга. Напълнете долната половина с вода и я оставете да ври на бавен огън.

3. Премерете извън съда основните масла и ги прибавяйте в горната половина на съда с двойно дъно едно след друго.

4. Прибавете меда, восъка и жълтата основа. Разбърквайте внимателно, за да смесите съставките.

5. Когато восъкът се разтопи, отворте капсулите с витамин Е и ги прибавете към маслата.

6. Когато восъкът е напълно разтопен, махнете сместа от огъня. Капнете анасона и лимона и разбърсайте, доuато се разтворят напълно.

7. Налейте в малък стъклен буркан или керамична купичка и оставете да изстива около половин час. Балсамът за устни е готов за използване.

Съвет: Жълтият цвят на основата дава впечатление за лимон, но може да използвате кафява основа, ако предпочитате, която оставя впечатление за анасоново семе.


Диана Стойнова
iz: http://kozmetikata.com
и 1001 нощи

Витамин Д за щастливи деца

През лятото нека децата си играят повече време навън

Снимка:sxc.hu

Учени от университета в Бристол са установили, че децата, които имат по-ниско съдържание на витамин Д в кръвта, по-често страдат от меланхолични и депресивни състояния.

Според последните изследвания високите съдържания на "слънчевия" витамин намаляват с 10% вероятността от проява на депресия.

Учените са изследвали 2700 деца на възраст от девет до 12 години и са проучвали нивата на витамини в организма им.

Витамин Д се "събира" от слънчевата светлина чрез кожата, но някои мазни риби, като риба тон например, също имат високо съдържание на този подобен на магнезия природен антидепресант.

Според изследователите има два вида витамин Д - Д2 и Д3. Те уточняват, че именно Д3 предпазва от депресия и помага за справяне със стреса.

Водещият на проучването - д-р Анна-Майя Толпанен, споделя, че все още трябва да бъдат направени много изследвания, за да могат да бъдат съставени по-ефективни хранителни режими, богати на витамин Д, чрез които да се лекуват различни заболявания.

Проблемът е, че хората не винаги успяват да си набавят нужните количества витамини. Що се отнася до децата - тяхното меню трябва да е разнообразно и здравословно, като също така е добре да прекарват повече време навън, сред природата, изпълнявайки различни видове физическа активност.

vesti.bg