За мое голямо учудване не виждам снимката на едно от най-силните средства - МОРКОВА! НЕ го забравяйте никога - винаги в наличност и винаги насреща - невероятния морков!
Халал, медицина и здраве от аптеката на Бог
Показват се публикациите с етикет Лекарство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Лекарство. Показване на всички публикации
петък, 15 март 2013 г.
Най-големите помощници в предпазване от рак и в борбата с него!
За мое голямо учудване не виждам снимката на едно от най-силните средства - МОРКОВА! НЕ го забравяйте никога - винаги в наличност и винаги насреща - невероятния морков!
сряда, 6 март 2013 г.
За джинджифила и меда
 |
| image source |
Преди време писах за лекарство срещу тумори само от джинджифил и мед. Получих доста коментари и се заинтересувах още повече за комбинацията.
Междувременно и аз си приготвих, но само половин доза (засега) и понеже това бе първия ми личен "опит" с джинджифила, бях определено изгорена от лютивия му вкус :) Беше много смешно.
Тъй като не консумирам пикантни и люти храни, гърлото ми е доста чувствително на вкусове и в началото ми беше доста трудно да пия дори и мъничко от сместа. Затова му намерих цаката за себе си :) Сега взимам половин чаена лъжичка и без да сдъвквам, пия прясно мляко, колкото да преглътна, без да ми залютява :)
Реших да опиша това и да дам още някоя рецепта за употребата на джинджифила, но не като подправка.
В статията за джинджифила като лек и подправка можете да направите справка за действието му.
Джинджифил се добавя в сока с антимигренозно действие, чиято рецепта може да откриете тук...
Чая от джинджифил е абсолютно полезен за всички. Той облекчава храносмилането, неутрализира натрупалите се в нашия стомах токсини и ни помага да усвоим храната по-добре. Пийте го на малки глътки преди или след хранене.
Впрочем този чай лекува симптомите на настинката: възпалено гърло, кашлица и хрема. Също понижава телесната температура в тези случаи и облекчава мускулните болки, които често ни притискат при грип. Помага и при ставни болки, главоболие.
Може да го използвате и в чай, да си разбъркате мед и прах от джинджифил – 2 части мед и една част от билката, поради нейния леко лютив вкус. Ще останете изненадани колко сте издръжливи на зимните и есенни вируси, които вече ни нападат.
Рецепта за чая
Водата за чая се оставя да заври и след това се слагат в нея 3-4 резенчета джинджифил, след което съдът с водата и корена се махат от котлона и се оставят да се запарват за около 15-50, след което сместа се прецежда. Изстисква се лимон или се добая някое парченце от плода, може да се подслади с мен, а може и да се пие чист.
Бих препоръчала лимона и меда да не се добавят в гореща вода.
Чая помага и срещу киселини! Което си е нещо страхотно, само имайте предвид да не го пиете горещ! В същност никога не пийте горещи напитки!
Студения чай от джинджифил, лимон и мента, с добавен мед на вкус, е чудесен за лятото :)
Току що в една от страниците, които следя, попаднах на следната снимка :)
Току що в една от страниците, които следя, попаднах на следната снимка :)
 |
| източник |
вторник, 19 февруари 2013 г.
Джинджифил - лекарство или подправка :)
Още една много прятна статия за джинджифила, който така много ни интригува като лекарство в последно време. Разбира се, като подправка, поне в моята кухня, вече има много широко приложение, както и куркумата, къри, канела (все к-та :).
Най-долу давам и много хубава мароканска рецепта за едни банички с кайма и джинджифил.
====================================================
Корен не, ами коренище
Zingiber officinale е латинското прозвище на многогодишното тревисто растение, дало името на семейство Джинджифилови. Названието zingiber най-вероятно произлиза от санскрит и означава рогат, а често срещани у нас наименования са исиот и имбер. Джинджифилът може да се гордее с роднинските си връзки със знаменити подправки, като кардамона и куркумата, които са членове на същото семейство.
Растението предпочита топъл и влажен климат и се отглежда най-добре в Китай, Индия, Непал, Ямайка и Индонезия, но можем да го срещнем и в Африка, Централна Америка, Бразилия и Австралия. Стъблата са сравнително високи – до 1,5 м, а цветовете са жълто-оранжеви. Това, което използваме като подправка, всъщност е дебелото, силно разклоненото коренище (ризом) на джинджифила, а не корен, както сме свикнали да казваме. Продава се прясно, изсушено или стрито прах и притежава остър, парлив вкус с аромат на лимон. За съжаление при джинджифила на прах голяма част от вкусовите достойнства са безвъзвратно загубени, така че е по-добре да се снабдите с прясно коренище.
Лекарство или подправка?
Данни, датиращи отпреди 5000 години сочат, че джинджифилът е бил добре познат главно като лекарствено средство и при това е бил високо ценен – споменат е в индуския епос Махабхарата и в трудовете на Конфуций, а в Корана е описан фонтан от вода с вкус на джинджифил. Използвали го в аюрведическите практики и като афродизиак, също и против гадене, ревматизъм, проблеми с храносмилането, сърцебиене, липса на апетит, главоболие, а в Индия дори смесвали сок от джинджифил и чесън с малко мед като средство, облекчаващо кашлицата. Подправката достига до Гърция и Рим благодарение на арабски търговци преди поне 2 хилядолетия и там също намира широко приложение – гърците например го използват главно за облекчаване на храносмилането и след по-тежки манджи си хапват нещо като своеобразен сандвич от джинджифил, „увит” в хляб.
При залеза на Римската империя до известна степен рогатото коренище потъва в сянка и затова по-късно Марко Поло го преоткрива при пътешествието си до Далечния изток. Реабилитираният в европейската кухня джинджифил е не само обичана, но и доста скъпа подправка – през 13. и 14. век го поставят на английската трапеза редом с черния пипер, а улиците, където се продават подправки, са наричани Джинджър Стрийт, но цената на един паунд (приблизително половин килограм) ginger достига тази на една овца.
Джиджифиловите ризоми съдържат 3% етерично масло, основните компоненти на което са зингиберин и гингерол, които придават лютивия вкус и характерния аромат на подправката. Освен етеричното масло в коренището се съдържат смоли, флавоноиди, полизахариди, мазнини и скорбяла.
Точно на етеричното масло дължим свойството на джинджифила да облекчава гаденето и прилошаването, особено по време на пътувания и бременност.
В празник или делник, в сладко и в солено
Джинджифилът намира наистина широко приложение в световната кухня, и то по най-различни начини в най-различни ястия. В Азия често накисват във вода за няколко часа настърган или нарязан джинджифил и след това го добавят в ястията или пък приготвят пюре с пресен джинджифил и люти чушлета, с което намазват месото преди печене. В Индия и Тайланд подправката е неразделна част от приготвянето на къри, а в Китай използват сока от стари коренища за овкусяване на ястия с морски дарове и овнешко. В Япония дори мариноват джинджифила и го използват като гарнитура или добавка в различни ястия, включително и суши, а в Корея не им отстъпват и подправят туршията си с него. Освен това подправката се използва пържена, печена, варена и задушена в най-различни супи, зеленчукови манджи и сосове, а особено популярен е чаят от джинджифил и добавянето на джинджифил в чая. На някои места в Средния изток дори подправят кафето с джинджифил точно както в една от книгите на английската писателка Маргарет Драбъл, където американска посетителка изсипва по погрешка щедро количество джинджифил на прах в кафето си и го допива с не особено ентусиазирана физиономия. В западната кухня сме свикнали предимно да я срещаме в сладкарството, въпреки че в източната и ориенталска кухня също приготвят бонбони от джинджифил и варят с него сладка и мармалади.
„Сладката страна на нещата” е особено популярна с оглед на коледните празници, тъй като джинджифиловите сладки, бисквити и кексове са неотделима част от тях в не една и две европейски страни. В Англия например приготвят традиционните gingerbread men – сладки от джинджифилово тесто с формата на човечета, за които се говори, че са създадени от самата кралица Елизабет I и дават начало на множество приказки, поради което срещаме техен представител и в популярните анимационни филми „Шрек”. Изобщо всичко що е gingerbread (буквално от английски джинджифилов хляб) е добре дошло на английската трапеза, а също и джинджифиловите напитки – бира и безалкохолен ейл, които често и с удоволствие прилагат при болки в корема и проблеми с храносмилането още от Средните векове. Европейско изобретение е и джинджифиловият ликьор „Кантон”, приготвян във Франция, както и английското „зелено джинджифилово вино”, традиционно продавано в зелени бутилки. Използваме чудното коренище и при приготвянето на сладка, сиропи, компоти, за консервиране на кисели краставички и като свежа добавка към плодови салати и сладоледи.
източник: Бон Апети
Полезни рецепти с джинджифил: Антимигренозен сок и Лек от аджинджифил и мед
4. Бутертестото се разточва и се нарязва на квадрати с широчина и височина около 5 см. Краищата на всеки се намазват с разбит жълтък.
5. В центъра се слага малко от плънката и се завиват рулца.
6. Пържат се на маслена баня до златисто и след това се слагат върху кухненска хартия, да се отцедят от излишната мазнина. После се поръсват с пудра захар и канела и се поднасят.
Още по темата: За джинджифила и меда
Най-долу давам и много хубава мароканска рецепта за едни банички с кайма и джинджифил.
====================================================
Корен не, ами коренище
Zingiber officinale е латинското прозвище на многогодишното тревисто растение, дало името на семейство Джинджифилови. Названието zingiber най-вероятно произлиза от санскрит и означава рогат, а често срещани у нас наименования са исиот и имбер. Джинджифилът може да се гордее с роднинските си връзки със знаменити подправки, като кардамона и куркумата, които са членове на същото семейство.
Растението предпочита топъл и влажен климат и се отглежда най-добре в Китай, Индия, Непал, Ямайка и Индонезия, но можем да го срещнем и в Африка, Централна Америка, Бразилия и Австралия. Стъблата са сравнително високи – до 1,5 м, а цветовете са жълто-оранжеви. Това, което използваме като подправка, всъщност е дебелото, силно разклоненото коренище (ризом) на джинджифила, а не корен, както сме свикнали да казваме. Продава се прясно, изсушено или стрито прах и притежава остър, парлив вкус с аромат на лимон. За съжаление при джинджифила на прах голяма част от вкусовите достойнства са безвъзвратно загубени, така че е по-добре да се снабдите с прясно коренище.
Лекарство или подправка?
Данни, датиращи отпреди 5000 години сочат, че джинджифилът е бил добре познат главно като лекарствено средство и при това е бил високо ценен – споменат е в индуския епос Махабхарата и в трудовете на Конфуций, а в Корана е описан фонтан от вода с вкус на джинджифил. Използвали го в аюрведическите практики и като афродизиак, също и против гадене, ревматизъм, проблеми с храносмилането, сърцебиене, липса на апетит, главоболие, а в Индия дори смесвали сок от джинджифил и чесън с малко мед като средство, облекчаващо кашлицата. Подправката достига до Гърция и Рим благодарение на арабски търговци преди поне 2 хилядолетия и там също намира широко приложение – гърците например го използват главно за облекчаване на храносмилането и след по-тежки манджи си хапват нещо като своеобразен сандвич от джинджифил, „увит” в хляб.
При залеза на Римската империя до известна степен рогатото коренище потъва в сянка и затова по-късно Марко Поло го преоткрива при пътешествието си до Далечния изток. Реабилитираният в европейската кухня джинджифил е не само обичана, но и доста скъпа подправка – през 13. и 14. век го поставят на английската трапеза редом с черния пипер, а улиците, където се продават подправки, са наричани Джинджър Стрийт, но цената на един паунд (приблизително половин килограм) ginger достига тази на една овца.
Джиджифиловите ризоми съдържат 3% етерично масло, основните компоненти на което са зингиберин и гингерол, които придават лютивия вкус и характерния аромат на подправката. Освен етеричното масло в коренището се съдържат смоли, флавоноиди, полизахариди, мазнини и скорбяла.
Точно на етеричното масло дължим свойството на джинджифила да облекчава гаденето и прилошаването, особено по време на пътувания и бременност.
В празник или делник, в сладко и в солено
Джинджифилът намира наистина широко приложение в световната кухня, и то по най-различни начини в най-различни ястия. В Азия често накисват във вода за няколко часа настърган или нарязан джинджифил и след това го добавят в ястията или пък приготвят пюре с пресен джинджифил и люти чушлета, с което намазват месото преди печене. В Индия и Тайланд подправката е неразделна част от приготвянето на къри, а в Китай използват сока от стари коренища за овкусяване на ястия с морски дарове и овнешко. В Япония дори мариноват джинджифила и го използват като гарнитура или добавка в различни ястия, включително и суши, а в Корея не им отстъпват и подправят туршията си с него. Освен това подправката се използва пържена, печена, варена и задушена в най-различни супи, зеленчукови манджи и сосове, а особено популярен е чаят от джинджифил и добавянето на джинджифил в чая. На някои места в Средния изток дори подправят кафето с джинджифил точно както в една от книгите на английската писателка Маргарет Драбъл, където американска посетителка изсипва по погрешка щедро количество джинджифил на прах в кафето си и го допива с не особено ентусиазирана физиономия. В западната кухня сме свикнали предимно да я срещаме в сладкарството, въпреки че в източната и ориенталска кухня също приготвят бонбони от джинджифил и варят с него сладка и мармалади.
„Сладката страна на нещата” е особено популярна с оглед на коледните празници, тъй като джинджифиловите сладки, бисквити и кексове са неотделима част от тях в не една и две европейски страни. В Англия например приготвят традиционните gingerbread men – сладки от джинджифилово тесто с формата на човечета, за които се говори, че са създадени от самата кралица Елизабет I и дават начало на множество приказки, поради което срещаме техен представител и в популярните анимационни филми „Шрек”. Изобщо всичко що е gingerbread (буквално от английски джинджифилов хляб) е добре дошло на английската трапеза, а също и джинджифиловите напитки – бира и безалкохолен ейл, които често и с удоволствие прилагат при болки в корема и проблеми с храносмилането още от Средните векове. Европейско изобретение е и джинджифиловият ликьор „Кантон”, приготвян във Франция, както и английското „зелено джинджифилово вино”, традиционно продавано в зелени бутилки. Използваме чудното коренище и при приготвянето на сладка, сиропи, компоти, за консервиране на кисели краставички и като свежа добавка към плодови салати и сладоледи.
източник: Бон Апети
Полезни рецепти с джинджифил: Антимигренозен сок и Лек от аджинджифил и мед
 |
| снимката е на Бон Апети |
Марокански пържени банички
С плънка от кайма
Източник: Предаване "Бон Апети" с Лора и Стоян, 21.02.2012
Необходими продукти:
400 г бутертесто
300 г телешка кайма
1 глава лук
2 яйца
2 жълтъка за намазване
сокът от 1/2 лимон
4 с. л. зехтин
20 г пресен джинджифил
1 връзка магданоз
1/2 връзка пресен кориандър
1/2 ч. л. канела
1/4 ч. л. червен пипер
сол и черен пипер на вкус
олио за пържене
пудра захар и канела за поръсване
300 г телешка кайма
1 глава лук
2 яйца
2 жълтъка за намазване
сокът от 1/2 лимон
4 с. л. зехтин
20 г пресен джинджифил
1 връзка магданоз
1/2 връзка пресен кориандър
1/2 ч. л. канела
1/4 ч. л. червен пипер
сол и черен пипер на вкус
олио за пържене
пудра захар и канела за поръсване
1. Лукът се нарязва наситно и се запържва в зехтина, докато стане стъклен.
2. Добавя се каймата и се пържи, като се бърка, за да стане на трохи. Подправя се с канелата, червеният пипер, лимоновият сок, сол и черен пипер.
3. Яйцата се разбиват и се добавят при каймата. Овкусява се с наситнените магданоз и кориандър и с настръгания джинджифил. Съдът се сваля от огъня и плънката се оставя да се охлади.
2. Добавя се каймата и се пържи, като се бърка, за да стане на трохи. Подправя се с канелата, червеният пипер, лимоновият сок, сол и черен пипер.
3. Яйцата се разбиват и се добавят при каймата. Овкусява се с наситнените магданоз и кориандър и с настръгания джинджифил. Съдът се сваля от огъня и плънката се оставя да се охлади.
4. Бутертестото се разточва и се нарязва на квадрати с широчина и височина около 5 см. Краищата на всеки се намазват с разбит жълтък.
5. В центъра се слага малко от плънката и се завиват рулца.
6. Пържат се на маслена баня до златисто и след това се слагат върху кухненска хартия, да се отцедят от излишната мазнина. После се поръсват с пудра захар и канела и се поднасят.
Още по темата: За джинджифила и меда
събота, 9 февруари 2013 г.
Кориандър
 |
www.prota4u.orgCoriandrum sativum L. |
Английски: Coriander, Chinese Parsley, Cilantro, Dizzycorn, Japanese Parsley
Френски: coriandre
Немски: Koriander
Италиански: coriandolo
Испански: cilantro, culantro
Руски: кориандр, кинза, кишнец, клоповник
Произходът на кориандъра е най-вероятно от Средна Азия и Южна Европа, но е позната в Азия и Ориента от хилядолетия. Среща се в диво състояние в Египет и Судан. Той се споменава в древни санскритски писмени източници, доказващи употребата му като подправка преди повече от 5000 години. Семена от кориандър са открити в египетските пирамиди. Споменава се в Екзод (втората книга на Стария завет), където цветът на “манната” се сравнява с кориандъра: “Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът й беше, като на пита, смесена с мед”. В Британия го пренасят римляните, които го използвали в кулинарията и медицината. И той започнал широко да се използва в английската кухня по времето на Ренесанса, подобно на останалите екзотични подправки.
Френски: coriandre
Немски: Koriander
Италиански: coriandolo
Испански: cilantro, culantro
Руски: кориандр, кинза, кишнец, клоповник
Произходът на кориандъра е най-вероятно от Средна Азия и Южна Европа, но е позната в Азия и Ориента от хилядолетия. Среща се в диво състояние в Египет и Судан. Той се споменава в древни санскритски писмени източници, доказващи употребата му като подправка преди повече от 5000 години. Семена от кориандър са открити в египетските пирамиди. Споменава се в Екзод (втората книга на Стария завет), където цветът на “манната” се сравнява с кориандъра: “Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът й беше, като на пита, смесена с мед”. В Британия го пренасят римляните, които го използвали в кулинарията и медицината. И той започнал широко да се използва в английската кухня по времето на Ренесанса, подобно на останалите екзотични подправки.
Според други източници гърците са познавали растението като любовно биле и афродизиак. Диоскорид, гръцки лекар и автор на редица книги за лечебните свойства на растенията, вярва, че употребата му повишава мъжката потентност. Основателят на научната медицина Хипократ го предписвал като медикамент, но също така е препоръчвал с него да се ароматизират вината, с което значително се увеличавал полезният им ефект.
Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е едногодишно тревисто растение от сем. сенникоцветни с кухо в горната си част разклонено стебло, достигащо до 50-80 см. височина. Долните листа са с дълги дръжки, едри с овална форма. Горните са пересто нарязани на тесни заострени дялове. Цветовете са бели, събрани в сложни сенници. Плодовете са кълбести, жълтеникави с характерна приятна миризма. Цъфти през юни – август. В прясно състояние растението и плодовете му имат доста неприятна миризма на дървеници. Затова в някои страни го наричат още дървеничи копър. На нея се дължи и названието кориандър, употребено за първи път от гръцкия автор Плиний. Гръцката дума koriannon, която означава дървеница, по-късно е пренесена в латинския, а оттам и във всички западноевропейски езици. Поради тази миризма семената на кориандъра не се употребяват в неузряло състояние. След това те стават светлокафяви и добиват приятен сладък и пикантен аромат.
Плодовете и етеричното масло на кориандъра стимулират отделянето на секреция в стомаха, червата, жлъчката и белите дробове. Влияят благотворно на кръвоносните съдове и имат противомикробно действие. Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, диария, кашлица, задух, повръщане, бронхит.
Външно билката се използва за налагане при различни възпаления, циреи, гнойни рани, както и при ревматизъм и болки в ставите.
Във фармацевтиката семената се използват за подобряване вкуса на лекарствата. От кориандъра се добива олеинова киселина, която се използва в текстилната и полиграфическата промишленост.
В кулинарията се използват плодовете и листата на растенията. В Индия и арабските страни листата са толкова разпространена подправка, колкото е магданоза в Европа. На тях се дължи характерния аромат на различни месни и зеленчукови блюда. Зелените листа на кориандъра са традиционна съставка на мексиканската и перуанската кухня за подправяне на супи, салати и месни ястия.
В кухнята на европейските народи се използват листата на кориандъра като добавка към различни маринати, в комбинация с бахар, дафинов лист и карамфил. Използват се в ястия и консерви от овнешко и свинско месо, като се комбинират с лук, чесън, черен пипер и риган.
Смлените семена са основна съставка на всички видове къри. Със смлян кориандър се ароматизират и сладкиши, меденки и др. В северна Европа кориандърът се използва за ароматизиране на ликьори.
Семената на кориандъра обикновено се използват едро смляни или на прах в зависимост от ястието. най-добре е да се купува на зърна и след това да се смлила непосредствено преди употреба. Смления кориандър бързо губи аромата си и трябва да се съхранява в нрепрозрачен херметически затварящ се съд. Целите зърна могат да се сухраняват продължително време. Ароматът им се усилва, ако бъдат леко запечени преди употреба. Зелените листа на кориандъра могат да бъдат нарязани или слени преди употреба. Те загубват голяма част от аромата си след изсушаване. Поради тази причина е подходящо да се замразят нарязани в торбичка или подходящ съд.
вторник, 23 октомври 2012 г.
За конския кестен
от apteka-optima.com
Конският кестен, Aesculus hippocastanum, е широколистно дърво, което се отглежда като парково и декоративно. В България расте в дива форма само в източните части на Стара Планина, които са известни като Преславски Балкан. Други части в Европа, където може да се срещне са някои планински гори в Гърция и Албания, от което следва, че конският кестен е балкански ендемит. Неговата пределна възраст на живот е 200 години.
В листата на кестена се съдържат флавоноидите кверцетин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, рутин и изокверцитрин. В кората се откриват кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и сапонина есцин. Семената съдържат флавоноидни биозиди и триозиди на кемпферола и кверцетина, хидроксихумарините и метоксикумарините ескули и фраксин, пуриновите деривати аденин и аденозин и витамините С, В и К.
Можете да се възползвате от лечебните свойства на конския кестен под формата на запарка, отвара, тинктура, настойка и мехлем. Според научни изследвания лечебните свойства на дървото се дължат не на отделните активни съставки в него, а на сбора от тези вещества. Конският кестен притежава противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Доказано е, че екстрактът от конски кестен понижава холестерола в кръвта и оказва благоприятно действие при атеросклероза. Незаменима билка е при лечение на разширени вени, тромбофлебит и хемороиди. Използва се още от хора, които са склонни към храносмилателни нарушения, магарешка кашлица, подагра, ревматизъм, ишиас, дезинтерия, маточни кръвотечения и бронхит. Екстрактът може да се прилага външно при невралгии и мускулни болки. Действа благоприятно при хипертрофия на простата и варикоцеле. Съдържащите се сапонини понижават кръвното налягане. Ако се лекуват тромбофлебити с тинктура или екстракт от кестен, болките и отокът на възпалената зона намаляват, защото тромботичните маси се размекват постепенно и изчезват.
Конският кестен, Aesculus hippocastanum, е широколистно дърво, което се отглежда като парково и декоративно. В България расте в дива форма само в източните части на Стара Планина, които са известни като Преславски Балкан. Други части в Европа, където може да се срещне са някои планински гори в Гърция и Албания, от което следва, че конският кестен е балкански ендемит. Неговата пределна възраст на живот е 200 години.
В листата на кестена се съдържат флавоноидите кверцетин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, рутин и изокверцитрин. В кората се откриват кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и сапонина есцин. Семената съдържат флавоноидни биозиди и триозиди на кемпферола и кверцетина, хидроксихумарините и метоксикумарините ескули и фраксин, пуриновите деривати аденин и аденозин и витамините С, В и К.
Можете да се възползвате от лечебните свойства на конския кестен под формата на запарка, отвара, тинктура, настойка и мехлем. Според научни изследвания лечебните свойства на дървото се дължат не на отделните активни съставки в него, а на сбора от тези вещества. Конският кестен притежава противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Доказано е, че екстрактът от конски кестен понижава холестерола в кръвта и оказва благоприятно действие при атеросклероза. Незаменима билка е при лечение на разширени вени, тромбофлебит и хемороиди. Използва се още от хора, които са склонни към храносмилателни нарушения, магарешка кашлица, подагра, ревматизъм, ишиас, дезинтерия, маточни кръвотечения и бронхит. Екстрактът може да се прилага външно при невралгии и мускулни болки. Действа благоприятно при хипертрофия на простата и варикоцеле. Съдържащите се сапонини понижават кръвното налягане. Ако се лекуват тромбофлебити с тинктура или екстракт от кестен, болките и отокът на възпалената зона намаляват, защото тромботичните маси се размекват постепенно и изчезват.
понеделник, 30 юли 2012 г.
Има опасни добавки от грейпфрут, но не всички са такива!
На 11 юли в предаване на журналистката Валя Ахчиева се постави въпросът за наличие на опасна за здравето хранителна добавка екстракт от грейпфрут в аптеките. В резултат на разследването два продукта бяха изтеглени от аптечната мрежа от страна наБългарската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Сигнал за разпространение на фалшиви продукти и злоупотреба с марка обаче при хранителните добавки екстракт от грейпфрут е подаван до здравните власти, включително и БАБХ, много по-рано, но действия, засягащи въпросните продукти се предприемат едва преди три седмици...
Днес от Българската агенция по безопасност на храните излязоха с официално становище по въпроса за токсичността на въпросните продукти на база изследване на официални проби от тях. Изследването е проведено в акредитирана лаборатория в Хамбург, Германия, и то недвусмислено потвърждава „наличие на неразрешен за влагане в храни дезинфектант в хранителните добавки "Цитрогард" и "Цитросепт джуниър плюс" - произведени от "Цитросепт" ЕООД и "Цитрогард" ЕООД.“
Изследването на акредитираната лаборатория открива наличие на Бензетониум хлорид в предоставените от инспекторите на агенцията проби от посочените продукти. Сега се планира унищожаване на събраните опаковки от българските органи, като до момента те са 5000. „Ще информираме прокуратурата, тъй като за мен това е криминално деяние.“ по този повод е официалното мнение на д-р Йордан Войнов, изпълнителен директор на БАБХ. По случая вече се води разследване и от Икономическа полиция и Прокуратурата, информират ни от БАБХ като призовават хората, закупили хранителни добавки "Цитросепт джуниър плюс" и "Цитогард", произведени от фирмите "Цитросепт" ЕООД или "Цитрогард" ЕООД, да се въздържат от тяхната консумация.
Паника сред потребителите се открива обаче и заради наличието на различни продукти с едно наименование. Преди няколко дни в предаване в сутрешния блок на Българската национална телевизия д-р Венцеслава Тасева, заместник-изпълнителен директор на БАБХ, също посъветва зрителите да обръщат внимание на производителя. Въпреки че и в официалното становище на БАБХ се подчертава, че токсичната съставка се съдържа в тези хранителни добавки екстракт от грейпфрут, произведени от "Цитросепт" ЕООД и "Цитрогард" ЕООД, за хората остава объркващо наличието на пазара на няколко хранителни добавки с подобни наименования, използващи една и съща дума или част от дума. Дори при полагане на усилия и отделяне на време за различаване на безопасния и токсичния продукт, остава объркване и несигурност у потребителя.
Паника сред потребителите се открива обаче и заради наличието на различни продукти с едно наименование. Преди няколко дни в предаване в сутрешния блок на Българската национална телевизия д-р Венцеслава Тасева, заместник-изпълнителен директор на БАБХ, също посъветва зрителите да обръщат внимание на производителя. Въпреки че и в официалното становище на БАБХ се подчертава, че токсичната съставка се съдържа в тези хранителни добавки екстракт от грейпфрут, произведени от "Цитросепт" ЕООД и "Цитрогард" ЕООД, за хората остава объркващо наличието на пазара на няколко хранителни добавки с подобни наименования, използващи една и съща дума или част от дума. Дори при полагане на усилия и отделяне на време за различаване на безопасния и токсичния продукт, остава объркване и несигурност у потребителя.
опасните продукти
Междувременно, от фирмата производител на оригиналния продукт "Цинтамани Полша" информират, че от месеци тече процес на юридически процедури за неправомерно използване на търговката марка "Цитросепт".
Продуктът "Цитросепт Органик" на полската фирма е безвреден и разполага с всички необходими документи, доказващи безопасността му, твърдят от там.
Оригиналният "Цитросепт Органик" се произвежда в Германия и разполага с всички необходими анализи на състава, доказващи липсата на вредни вещества, включително Бензетониум хлорид. Документите от проведените анализи, изготвени от лаборатория Eurofins Steins Laboratorium, могат свободно да се видят на сайта на "Цитамани Полша" -http://www.citrosept.bg/certificates/.
Пълната история за фалшификацията на оригиналния продукт от български фирми и стъпките на "Цитамани Полша" до българските здравни власти могат да се научат от същия сайт –http://www.citrosept.bg/about+us/.
Излиза, че на българския пазар е допуснато да се разпространяват фалшиви продукти - хранителни добавки, неправомерно използване на търговско наименование и опаковане на продукт в чужда опаковка. Като фалшиви продукти "Цитамани Полша" посочват:
1) "Цитросепт", 10 & 20 ml, партида 2126, срок на годност: 03.10.2014;
2) "Цитросепт Премиум", 30 капсули x 500 mg, партида 0022411, срок на годност: 24.11.14;
3) Екстракт от грейпфрут "Джуниър Плюс", 120 ml, партида 011211, срок на годност: 01.2014;
4) "Цитросепт" 20 ml със знак Цинтамани България, партида 1210, срок на годност: 13.12.2013.
От "Цинтамати Полша" поясняват, че опаковката на оригиналния безопасен продукт "Цитросепт Органик" екстракт от грейпфурт е червена. Самите те обаче не могат да се ангажират с гарантиране безопасността дори на оригиналните продукти от по-старите партиди на производство в предишната маркова зелена опаковка заради фалшификацията на опаковките в страната ни и трудното им различаване.
"Надяваме се, че скоро и институциите, и медиите ще спрат да използват търговската ни марка за назоваване на фалшиви хранителни добавки." се пише в официалното съобщение до медиите на полската фирма.
Оригиналният "Цитросепт Органик" се произвежда в Германия и разполага с всички необходими анализи на състава, доказващи липсата на вредни вещества, включително Бензетониум хлорид. Документите от проведените анализи, изготвени от лаборатория Eurofins Steins Laboratorium, могат свободно да се видят на сайта на "Цитамани Полша" -http://www.citrosept.bg/certificates/.
Пълната история за фалшификацията на оригиналния продукт от български фирми и стъпките на "Цитамани Полша" до българските здравни власти могат да се научат от същия сайт –http://www.citrosept.bg/about+us/.
Излиза, че на българския пазар е допуснато да се разпространяват фалшиви продукти - хранителни добавки, неправомерно използване на търговско наименование и опаковане на продукт в чужда опаковка. Като фалшиви продукти "Цитамани Полша" посочват:
1) "Цитросепт", 10 & 20 ml, партида 2126, срок на годност: 03.10.2014;
2) "Цитросепт Премиум", 30 капсули x 500 mg, партида 0022411, срок на годност: 24.11.14;
3) Екстракт от грейпфрут "Джуниър Плюс", 120 ml, партида 011211, срок на годност: 01.2014;
4) "Цитросепт" 20 ml със знак Цинтамани България, партида 1210, срок на годност: 13.12.2013.
От "Цинтамати Полша" поясняват, че опаковката на оригиналния безопасен продукт "Цитросепт Органик" екстракт от грейпфурт е червена. Самите те обаче не могат да се ангажират с гарантиране безопасността дори на оригиналните продукти от по-старите партиди на производство в предишната маркова зелена опаковка заради фалшификацията на опаковките в страната ни и трудното им различаване.
"Надяваме се, че скоро и институциите, и медиите ще спрат да използват търговската ни марка за назоваване на фалшиви хранителни добавки." се пише в официалното съобщение до медиите на полската фирма.
По повод случая министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обеща спешна промяна в законодателството, която да гарантира драстичен контрол върху хранителните добавки.
Надяваме се като граждани, че това наистина ще се случи и можем в бъдеще да сме сигурни по отношение на безоопасността на добавките и храните в страната.
оригиналният продукт
понеделник, 26 март 2012 г.
30 от най-популярните билки
Нашите приятели от билките
Aлое Вера - Антибактериално, антигъбично, антивирусно, естествено слабително средство, успокоява стомаха, лекува рани и намалява треската, лекува кожни заболявания.Босилек – Мощен спазмолитик, антивирусно действие, антиинфекциозно, антибактериално, успокоява стомаха.
Черен кохош, цимицифуга, разклонен ресник – Облекчава горещите вълни през менопаузата, облекчава менструалните спазми, помага на кръвообръщението и сърдечните заболявания, намалява кръвното налягане, редуцира нивата на холестерола, полезен при нервно напрежение и срес.
Забележка: да не се прилага по време на бременност.
Черен орех – Подходящ за премахване на паразити, при гъбични инфекции, при лечение на брадавици и отравяния с бръшлян, спомага храносмилането.
Канела – доказано е, че 99.9% от вирусите и бактериите не могат да виреят в присъствието на канела и това я прави идеално антибактериално и антивирусно оръжие.
Лют червен пипер- Катализира действието на другите билки, полезен при артрит и ревматизъм (локално и вътрешно), добър при простуди и треска, инфекции на синусите и устната кухина. главоболие и висока температура, важните органи - бъбреци, сърце, панкреас, бели дробове, далак, стомах, увеличава термогинезата и загубата на тегло.
Карамфилово дърво – Подобрява работата на имунната система, антиоксидант, има антибактериално и антимикробно действие.
Кипарис – Маслото от кипарис има редица терапевтични свойства - стягащо, атисептично, антиспазмолитично, деодориращо, диуретично, хемостатично, кръвоспиращо, седативно, тонизиращо на дихателната система.
Глухарче – Помага при ПМС, добро средство при менопауза, увеличава женските хормони.
Ехинацея – Стимулира производството на бели кръвни клетки, подпомага имунната система, противовъспалителни и антивирусни свойства, много добро срещу настинка, треска и инфекции. Забалежка: Използува се непрекъснато най-много за период от 2 седмици. Да не се използува ако имате алергия към слънчогледи или подобни растителни видове.
Евкалипт – Антиинфекциозно, антибактериално и антивирусно.
Чесън – Помага при борбата с инфекциите, детоксикира тялото, повишава имунитета, намалява мазнините в кръвта, помага в борбата срещу гъбичните инфекции, астмата, рака, синусните възоаления, проблемите с кръвообръщението и със сърцето.
Лайка – Намалява стреса, тревожността и безсънието, полезна при колит и проблеми в храносмилането, ефективно кръвопречистващо средство, подпомага работата на черния дроб и потока на жлъчния сок, подпомага панкреаса, използва се при рани, които могат да образуват мехури.
Здравец – Разширява жлъчните пътища, детоксикира черния дроб, спазмолитично средтсво, спира кървенето, антиинфекциозно и антибактериално действие.
Джинджифил – Помага при гадене, повръщане и морска болест, при проблеми с квъвообръщението, за добро храносмилане, както и ефективен антиоксидант.
Лавандула – Помага при изгаряния, антисептик, за намаляване на стреса, при депресия, допринася за красива кожа и добро здраве.
Лимон – Познат в много добрите си антисептични качества, в Essential Science Publishing се казва, че: Според Jean Valnet, M.D. изпарения от лимона могат да убият менингококови бактерии за 15 минути, бацилите на коремния тиф - за 1 час, Стафолококус ауреас - за 2 часа и Пневмококова бактерия - за 3 часа. Лимона подобрява микроциркулацията, подпомага образуването на белите кръвни телца и подобрява имунната функция.
Риган – антиинфекциозно и антибактериално действие, разширява кръвоносните съдове, регулира кръвното налягане, успокоява мускулите.
Бяла ружа – Помага при инфекции на пикочния мехур, диуретик, бъбречни проблеми, лошо храносмилане, болки в гърлото и проблеми в устната кухина, има антимикробно и проивовъзпалително действие.
Маточина – Помага при проблеми с нервната система, има антимикробни средтсва.
Лопен – Използува се като лаксатив, добър при астма и бронхити, при затруднено дишане и сенна хрема.
Смирна – антиинфекциозно и антивирусно действие, успокоява кожни проблеми и подпомага имунната система. Има спазмолитично действие при спазми, предизвикани от нервни агенти.
Oregano, Сушен риган – мощен антибиотик, много ефективен при неутрализиране действието на микроби и то по-добре, отколкото някои химични антибиотици, ефективен е срещу Стрептококус ауреас, Ешерихия коли, Йерсиния ентероколитика и Псевдомонасеругиноза.
Бор – антибактериално действие, наподобява кортизон, различни инфекции, хипертензивен
Розмарин – Антисептично, антибактериално, измиващо, детоксикиращо действие. , Поддържа черния дроб при борбата срещу цирозата.
Палисандрово дърво – антиинфекциозно, антивирусно и антибактериално действие.
Градински чай (салвия) – Използува се при трввожност, нервно разстройство, при стомашни проблеми, противовъзпалително.
Мента – Успокоява нервната система, подпомага действието на други агенти за успокояване.
Чаено дърво – Дезинфектант, противогъбично и антибактериално действие, при изгаряния, при всякакви кожни проблеми.
Черен орех – Подходящ за премахване на паразити, при гъбични инфекции, при лечение на брадавици и отравяния с бръшлян, спомага храносмилането.
Канела – доказано е, че 99.9% от вирусите и бактериите не могат да виреят в присъствието на канела и това я прави идеално антибактериално и антивирусно оръжие.
Лют червен пипер- Катализира действието на другите билки, полезен при артрит и ревматизъм (локално и вътрешно), добър при простуди и треска, инфекции на синусите и устната кухина. главоболие и висока температура, важните органи - бъбреци, сърце, панкреас, бели дробове, далак, стомах, увеличава термогинезата и загубата на тегло.
Карамфилово дърво – Подобрява работата на имунната система, антиоксидант, има антибактериално и антимикробно действие.
Кипарис – Маслото от кипарис има редица терапевтични свойства - стягащо, атисептично, антиспазмолитично, деодориращо, диуретично, хемостатично, кръвоспиращо, седативно, тонизиращо на дихателната система.
Глухарче – Помага при ПМС, добро средство при менопауза, увеличава женските хормони.
Ехинацея – Стимулира производството на бели кръвни клетки, подпомага имунната система, противовъспалителни и антивирусни свойства, много добро срещу настинка, треска и инфекции. Забалежка: Използува се непрекъснато най-много за период от 2 седмици. Да не се използува ако имате алергия към слънчогледи или подобни растителни видове.
Евкалипт – Антиинфекциозно, антибактериално и антивирусно.
Чесън – Помага при борбата с инфекциите, детоксикира тялото, повишава имунитета, намалява мазнините в кръвта, помага в борбата срещу гъбичните инфекции, астмата, рака, синусните възоаления, проблемите с кръвообръщението и със сърцето.
Лайка – Намалява стреса, тревожността и безсънието, полезна при колит и проблеми в храносмилането, ефективно кръвопречистващо средство, подпомага работата на черния дроб и потока на жлъчния сок, подпомага панкреаса, използва се при рани, които могат да образуват мехури.
Здравец – Разширява жлъчните пътища, детоксикира черния дроб, спазмолитично средтсво, спира кървенето, антиинфекциозно и антибактериално действие.
Джинджифил – Помага при гадене, повръщане и морска болест, при проблеми с квъвообръщението, за добро храносмилане, както и ефективен антиоксидант.
Лавандула – Помага при изгаряния, антисептик, за намаляване на стреса, при депресия, допринася за красива кожа и добро здраве.
Лимон – Познат в много добрите си антисептични качества, в Essential Science Publishing се казва, че: Според Jean Valnet, M.D. изпарения от лимона могат да убият менингококови бактерии за 15 минути, бацилите на коремния тиф - за 1 час, Стафолококус ауреас - за 2 часа и Пневмококова бактерия - за 3 часа. Лимона подобрява микроциркулацията, подпомага образуването на белите кръвни телца и подобрява имунната функция.
Риган – антиинфекциозно и антибактериално действие, разширява кръвоносните съдове, регулира кръвното налягане, успокоява мускулите.
Бяла ружа – Помага при инфекции на пикочния мехур, диуретик, бъбречни проблеми, лошо храносмилане, болки в гърлото и проблеми в устната кухина, има антимикробно и проивовъзпалително действие.
Маточина – Помага при проблеми с нервната система, има антимикробни средтсва.
Лопен – Използува се като лаксатив, добър при астма и бронхити, при затруднено дишане и сенна хрема.
Смирна – антиинфекциозно и антивирусно действие, успокоява кожни проблеми и подпомага имунната система. Има спазмолитично действие при спазми, предизвикани от нервни агенти.
Oregano, Сушен риган – мощен антибиотик, много ефективен при неутрализиране действието на микроби и то по-добре, отколкото някои химични антибиотици, ефективен е срещу Стрептококус ауреас, Ешерихия коли, Йерсиния ентероколитика и Псевдомонасеругиноза.
Бор – антибактериално действие, наподобява кортизон, различни инфекции, хипертензивен
Розмарин – Антисептично, антибактериално, измиващо, детоксикиращо действие. , Поддържа черния дроб при борбата срещу цирозата.
Палисандрово дърво – антиинфекциозно, антивирусно и антибактериално действие.
Градински чай (салвия) – Използува се при трввожност, нервно разстройство, при стомашни проблеми, противовъзпалително.
Мента – Успокоява нервната система, подпомага действието на други агенти за успокояване.
Чаено дърво – Дезинфектант, противогъбично и антибактериално действие, при изгаряния, при всякакви кожни проблеми.
събота, 11 февруари 2012 г.
Маслото от кориандър унищожава широк спектър от микроби
Използваната в готварството подправка кориандър може да се окаже мощно средство в борбата срещу опасни бактерии като ешерихия коли, салмонела и дори златист стафилокок. Специалисти от английски университет са установили, че маслото от кориандър унищожава широк спектър от микроби. Те смятат, че на пациентите в болниците могат да бъдат давани малки количества от екстракта при лечението на инфекции с устойчиви на лекарства бактерии.
Маслото от кориандър може да се добавя и към храната, за да се спре разпространението на чревните микроби. Авторите на проучването са тествали действието на кориандъра върху 12 щама на бактерии, сред които ешерихия коли, салмонела и устойчивият на антибиотици златист стафилокок. Развитието на всички бактериални щамове е било потиснато, а някои от тях са били унищожени от разтвор, съдържащ 1,6 процента масло от кориандър.
Това свойство може да помогне на много хора, които страдат от хранително отравяне, но са необходими допълнителни изследвания за използването на маслото от кориандър като лекарство.
Кориандърът се използва в ястия от средиземноморската, азиатската и мексиканската кухня и има положителен ефект върху черния дроб, подобрява апетита, използва се за профилактично прочистване на бъбреците, при лечение на отоци.
Кориандърът е лек диуретик, облекчава възпалението при цистит, болезненото уриниране, възпалението на бъбреците и жлъчния мехур, стимулира изхвърлянето на бъбречните камъни.
неделя, 22 януари 2012 г.
Майтаке (Grifola frondosa)
 |
| framar.bg |
Латинското име на гъбата Майтаке е Grifla frondoza. В Япония най-известното име на гъбата идва от „май” – танц и „таке” – гъба, откъдето е и псевдонима й „танцуващатагъба”. Има 2 легенди за това защо е била кръстена така. Първата разказва колко скъпа била гъбата и когато хората я намерили, започвали да танцуват от радост. В другата се споменава за мистичен ритуал с танц, който се изпълнявал при намирането й. Ако не се изпълнил, гъбата губила своите качества.
История на танцуващата гъба Майтаке
Големи находища от гъбата могат да се открият в Източен Китай, Централна и Южна Япония. Гъбата се използвала в древността за лечение на много заболявания. Японският професор и специалист по медицински гъби Такиши Мидано говори за открит през 206 пр. н. е., в който се споменава за чудотворните свойства на Майтаке. Гъбата била толкова ценна, че се създала такава професия – търсач на лечебни гъби. Този, който намирал находище от Майтаке, пазел тайната и я предавал само на своя наследник. Никой друг нямал право да разбере къде се намирали гъбите.
В средата на 80-те години на XX век е открит метод за изкуствено отглеждане на гъбата върху плодови дръвчета. Оттогава научните изследвания, публикации и лекарствени медикаменти с нейното участие нарастват значително.
Гъбата Майтаке се прилага успешно при:
- Съпътстваща терапия при раковоболни (рак на гърдата, панкреаса, яйчниците, кожата, стомаха, черния и белия дроб, простатата)
- Химиотерапия (за смекчаване на страничните ефекти)
- Диабет
- ХИВ-инфекции (СПИН)
- Остеропороза
- Хепатит и за предпазване на черния дроб
- Атеросклероза, регулиране на кръвното налягане и кръвосъсирването
- Отслабена имунна система, инфекции (гъбични, вирусни, бактериални, хламидиални и др.)
- Сърдечен инфаркт, заболявания на кръвоносните съдове на сърцето
Нарушение на сърдечния ритъм - Наднормено тегло
- Възпалени вътрешности /черва/
- Патологичен климакс (възстановява баланса на половите хормони при жените)
- Предменструален синдром
Ценните свойства на гъбата Майтаке
Голямата популярност на гъбата Майтаке се дължи на нейните антитуморни свойства и имуноукрепващи качества. Както при повечето медицински гъби, нейната най-голяма сила са бета-глюканите. В нея се намира един от най-мощните по рода си бета глюкани – грифолан, чието действие е близо до действието на лентинана и крестина. Грифоланът активизира „спящите” лимфоцити в имунната система. Ракът има свойството да блокира имунните клетки, а грифоланът им помага да се събудят и да се борят за здравето на организма. Според д-р Мицухиро Оказаки грифоланът помага за отделянето на некротичен фактор алфа, който затруднява растежа на кръвоносните съдове, захранващи тумора. Много важно свойство на грифолана е способността да блокира раковият фермент глиоксалаза, който се бори с имунната система. Гъбата Майтаке е много ценна при лъчева- или химиотерапия. Тя намалява пагубното влияни
Майтаке лекува… кои видове рак?
Свойствата на гъбата майтаке са най-ценни при лечение на рак на белия дроб, рак на стомаха и рак на дебелото черво. С нея се лекуват успешно рак на млечната жлеза и рак на яйчниците. Използва се при меланоми и левкози.
от framar.bg
НАЧИН НА УПОТРЕБА:
- Екстракт - В края на осемдесетте години професор д-р Хироаки Нанба създава екстракт от Майтаке, наречен от него D-фракция. Той съдържа особено активния полизахарид, бета-глюкан, който стимулира имунната система и активира определени клетки и протеини (макрофаги, Т-клетки, интерлевкин-1 и -2 и др.), атакуващи рака. D-фракцията не се разгражда в храносмилателния тракт и по този начин действа еднакво силно, както ако се приема през устата, така и при инжектиране.
При лабораторните изследвания се установява, че екстрактът от Майтаке е особено ефективен срещу левкемия и рак на стомаха и костите. Д-р Нанба стига до извода, че екстрактите от Майтаке проявяват много по-силно антитуморно действие в сравнение с останалите гъби. През 1992г. Националният институт за ракови изследвания на САЩ открива, че Майтаке проявява и силна активност срещу ХИВ–вируса, тъй като бета-глюканът стимулира производството на бели кръвни телца в костния мозък.
от framar.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)
linkwithin
