С Божията помощ цярът израства от Земята и разумният човек не го пренебрегва...

Показват се публикациите с етикет Харам. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Харам. Показване на всички публикации

вторник, 16 април 2013 г.

Ибн Тайимиа за използване на свинско за лечение

Ибн Тайимийа: 
Лечение посредство ядене на свинско е абсолютно забранено, но натриване на тялото (със свинско) и по-късното му измиване, за отстраняване на наджаса преди молитва - в това мнение има широко разпространено различие (измежду учените). 
Правилната гледна точка е, че е позволено, с оглед на необходимост и всичко, разрешено поради необходимост, може да се използува (Majmu'a al-Fatawa 24/270)


неделя, 14 април 2013 г.

Лак за нокти, подходящ за Мюсюлманки


Автор: AT STOEFFEL

ИзточникNYMAG.com
Превод: Милена Борисова - Иршад
Полската козметична компания Inglot твърди, че е произведен първия в света лак за нокти, който е подходящ за дневните молитви, притежателят на "Халал" сертификат, 02M Breathable. Мюсюлманките избягват лака за нокти, защото създава бариета между нокъта и водата и по този начин не позволява правилно измиване преди молитва ('уду). 
В резултат на това жените се ограничават до използване на лака само по време на месечния си период, когато те не извършват молитви, според Мюсюлманския блогър и учен Мустафа Умар. “Все пак има много сестри, които имат желание да носят постоянно лак за нокти" пише той. 
С помощта на кафе филтър, шейхът показва "дишащата" способност на лака 02M breathable, не повече харам, отколкото хенна или лосион за тяло. Дали маникюрът отговаря на Ислямските норми за благоприличие или има риск да бъде преследван от религиозна полиция, остава да видим.  

Забележка на редактора на Muslim Village: Публикуването на горната статия не е фатуа, нито  потвърждаване съдържанието на продукта. Това е новина за нов продукт и ние като Мюсюлмани трябва да знаем, че Фъкх не се научава от новините. За онези, които се интересуват от Фъкх на 'уду, предоставяме следните линкове:


сряда, 20 юли 2011 г.

Завист



Братя и сестри в Ислямa!


Завистта е отрицателно качество, изразяващо се в негативно отношение към друго лице, което притежава нещо, а завистникът не го притежава, без оглед дали става дума за позитивна карактеристика на другото лице, семейството му, физическа красота, притежание на материални блага и друго, с желание това добро, което е на другото лице, да му бъде дадено. Има различни видове и нива на завист, които могат да варират в зависимост от злобата в душата – от леко недоброжелателство, до открита агресия и щастието, което обзема завистника, когато това добро си отиде от другата особа.


Завистта е стара и опасна болест, присъща и в наше време, всеки искрен вярващ трябва много да се пази от нея, защото тя напълно унищожава вярата, откъсва хората едни от други и става причина за други големи грехове.


За съжаление има много хора, които и се радват на нерадостната съдба, а са тъжни, когато мюсюлманинът напредва или стигне до положение на излишък. Така се отнасят лицемерите, за които Аллах, с.т, ни казва в сура ‘Али Имран:


Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела. (Али Имран, 120)


И сура ал-Бакара, Аллах дж.дж., говори за омразата на последователи на Ахл-ул-Китаб:


Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах над всяко нещо има сила. (Ал-Бакара, 109)


Пратеникът, салаллаху алайхи уа саллам, в много хадиси ни предупреждава за опасността от завистта, а в хадиса, предаден от имам Абу Дауд, казва:


Предава се от Абу Хурайра, р.а., че Пратеникът на Аллах с.а.с, е казал: 
"Отбягвайте завистта. Защото така както огънят поглъща дървата за горене, така и завистта поглъща всички добрини."
(Абу Дауд, Кутубу-с-Ситте)


В друго предание се казва: От Анас ибн Малик, р.а., че Пратеникът с.а.с, е рекъл: “Не се мразете, не си завиждайте, не враждувайте и не прекъсвайте отношенията си! Бъдете братя, раби на Аллах! И не е позволено на мюсюлманин да изостави своя брат, сърдейки се повече от три дни.”/Бухари и Муслим./


Причини за завист:


а) омраза,


б) неприязън,


в) охолство,


г) самодонадеяност,


д) страх от изгубване на положението,


ѓ) любов към престиж и кариера,


е) скрита злоба и


ж) разхайтеност.


Поддавайки се на завистта, човек става съдружник на Иблис и неверниците, които желаят нищета и бедност за вярващите.


Този, който е обект на завист, бива очистен от греховете, защото към него се извършва неправда, която прераства клюкарене и злословие, така че на Съдния ден от завистника ще се отнемат добрини и накрая ще е от губещните. Който е живял земния си живот в злоба, във Вечния живот ще бъде истински бедняк.


Братя и сестри, нашия Пратеник с.а.с., ни предупреждава за двете опасни болести, като в хадиса, предаден от имам Тирмизи, се казва:


От Зулбайр ибн Аууам, р.а., че Пратеникът с.а.с, казал:
„Между вас се е промъкнала болестта на предишните народи, завист и омраза, не казвам, че премахват вярата, но й пречат на вярата!“ (Тирмизи)


Завистта по смисъл на жалба и искане и ние да имаме някои хубави качества, не се класифицира като завист, особено ако е искрено желание, както се казва в преданието от Абдуллах ибн Масуд, р.а.:


Пратеникът с.а.с, казал: 
„Няма завист, освен към двама: към човека, на кого Аллах е дал състояние и той го харчи по пътя на истината и човек, когото Аллах е дарил с мъдрост и той съди чрез нея и учи!“(Муттафакун алейхи)


Дамр ибн Салаба, р.а., предава, че Пратеникът с.а.с, казал: 
„Хората ще добруват, докато не започнат да си завиждат“ (Ат-Табарани)


Братя и сестри, ние сме длъжни да се пазим от злите дела, измежду които е завистта, както ясно е казано в сура Ал-Фалак в Корана:


„Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди!”
(Ал-Фалак, 1-5)


Братя и сестри, това е заповед от Господаря на световете, да търсим убежище при Него от злото, И ОТ ЗЛОТО НА ЗАВИСТНИКЪТ, КОГАТО ЗАВИСИ, ЗАВИСТНИКЪТ, който показва завистта си и от онзи, който я прикрива!


Като вярващи сме длъжни, когато видим добро при нашия брат/сестра мюсюлмани, да му пожелаем баракат в това, а тази искрена дуа може да бъде причина и нас Аллах, дж.дж., да не почете съе същата благодат.


От Абу Умама бин Сахл р.а., че Пратеникът с.а.с, каза:
„Когато някой от вас види у своя брат нещо, което му се полага, нека му пожелае берекет!“ (Ахмад)


Благодат за всеки вярващ, чието сърце Аллах е очистил от тази тежка болест, болестта, която прояжда човешките сърца и носи със себе си и други болести на душата!


Братя и сестри, да се пазим от завистта, да бъдем от онези, които се радват и благославят доброто, достигнало до другите мюсюлмани и да молим Аллах субханаху уа та’аля да има дари радост и на двата свята и това е истинското щастие!


Моля Аллах субханаху уа та’аля да затвърди пътя ни в Исляма, да ни пази от изпитанита, които няма да можем да понесем, да ни пази от завистта, лъжата, злословенето, от болестите на душата, да ни прости греховете и да ни въведе във вечния Дженет, заедно с Пратенците, шахидите и праведниците!
Амин!

събота, 28 май 2011 г.

Използуване на чужди яйцеклетка или сперматозоиди за изкуствено оплождане

   

Слава на Аллах!


Ако трета страна, друг освен съпрузите, участва в процеса на забременяване – като яйцеклетка от друга жена или друга жена като сурогатна майка, също сперматозоиди от друг мъж – тогава фертилизацията (оплождането) е харам, защото се разглежда като следствие на зина (прелюбодейство). Когато жената използува сперматозоиди от друг мъж, действието попада под същите правила, както половите отношения в случаите на халал и харам.


По отношение на детето, родено след такъв процес на осеменяване, то е на майката, която го е родила, не на мъжа, дарил спермата си, както в случая със зина (разврат или прелюбодеяние). Ако мъжа претендира да е баща на детето и никой не оспорва това, тогава може детето да бъде приписано на него, защото Законодателят държи много едно дете да носи бащиното си име...

Източник Списание Al-Da’wa, тема ном. 1796, стр. 20


четвъртък, 3 март 2011 г.

Пастицио



Не се стряскайте от италианското звучене на името, в същност става дума за гръцко ястие, но аз ще го представя като негова вариация, т.е. - побългарено и поевтинено пастицио :)))


Гръцкото пастицио се приготвя с дебели дълги макарони (паста) - обикновено се взима ном. 2 или 1. По-евтиния вариант е с български къси макарони, най-добре са тръбичките с дупка. Чудя се дали да споделя изобщо оригиналната гръцка рецепта, но май няма да го направя, защото може да се объркате в продуктите и в поясненията към този мой опростен вариант. Но все пак ако се интересувате от оригиналното Пастицио, потърсете го в Интернет (чичко Гугъл знае всичко :).


Сварете пакет макарони според указанията на опаковката и според това, което знаете като домакини, за да не се слепят фигурките.


Когато се сварят, свалете от котлона, отцедете водата и прибавете малко масло/зехтин или олио - според това, което имате като домашен навик или просто в наличност.


Задушете глава лук, нарязана на ситно в малко мазнина, добавя се кайма - 300-400 грама, раздробява се на ситно (аз правя това с малко вода) и се бърка, докато позаври водата. Слага се сол на вкус, малко чер пипер и накрая - доматено пюре.


Приготвя се сос бешамел от масло или олио, в което се запичат няколко лъжици брашно - 4-5 лъжици, след което се изсипва на тънка струйка, при непрекъснато бъркане поне 1/2 литър мляко, бъркането продължава, доакто сосът се посгъсти - гъстота на боза.


Дълбока тавичка се намаслява и се изсипват половината от макароните и по желание (!) се поръсват с настърган кашкавал или пармезан (според вкуса и възможностите ви). Върху тях се разпределя плънката от кайма и се покрива с останалата част от макароните. 
Най-отгоре се изсипва бешамела и над него - също по желание - може да се настърже кашкавал или пармезан.


Пече се на 180 градуса за около 30-40 минути.


Имайте предвид, че докато се пече, бешамела се навдига и ако тавичката ви е плитка, сместа ще капе във фурната ви - затова посочих тавичката да бъде дълбока.

сряда, 2 март 2011 г.

Бозата



Бозата е слабоалкохолна напитка, характерна за балканските страни.
Произвежда се чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо или други зърнени храни като ръж, царевица, просо, овес или пшеница. Подслажда се със захар, глюкоза, захарин, аспартам (безопасността на аспартама в последните години търпи остри критики!) или други изкуствени подсладители. Обикновено готовата напитка съдържа от 0.5% до 1.0% алкохол.

Някогашните майстори правели бозата от просено брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела, в зависимост от вкуса на клиента. Слагало се захар, прецеждала се и се продавала сладка или кисела.
Химическия състав на бозата след 48 часа ферментация е следният: вода, сухи вещества, мазнини, белтъци, алкохол, въглехидрати. 
Ясно е, че бозата съдържа има богат витаминен и минерален състав. Въпреки това, не трябва да забравяме съдържанието на алкохол, а в Исляма употребата на алкохол е забранена. 
Често ще чуете, че от боза никой не се  напил и колко много е полезна - така е, прочиства стомашно-чревния тракт, както казах, има богат минерален и витаминен състав. Но Аллах не ни е дал лекарства сред харама, т.е. бозата, дори и със слабо алкохолен състав, си е алкохолна напитка. 

неделя, 27 февруари 2011 г.

Макрух, Харам, Макрух Тахрийм



Въпрос:                                                                                                             Моля ви за дефиниции по фикх на термините макрух, харам и макрух тахрийман. 
   
Отговор:                                                                                                            На арабски език „Макрух” означава нехаресван, ненавиждан, обратното значение на харесван и любим. В Шариа терминология се използува за нещо, което Законодателят иска от нас да не правим, но заповедта не е безусловена – може да се каже, че се отнася до нещо, за което човек ще бъде възнаграден, ако се въздържи заради послушанието си, но ако го стори, няма да бъде наказан.     
   
Колкото до арабската дума „Харам”, тя означава забранен. В терминологията на Шариа се отнася до това, което Законодателят е забранил окончателно. Харам е обратното на Халал (позволено). Човек ще бъде възнаграден,  ако стои далеч от Харама и се въздържа от него, но не от страх [от хората], срам или невъзможност да го стори, а заради послушание и спазване на заповедите на Всевишния. Ако се въздържа от Харама не заради Аллах, няма да бъде възнаграден.

Ханафи Мад хаб (мезхеб) определя Харама по това, което е посочено като Харам в Корана или от автентични хадиси с много на брой предавачи, като смисъла трябва да е еднозначен.
Ако доказателството не е на това ниво, което са поставили Ханафи, определят се като Макрух Карахет Тахрийм,  а това значи, че е най-добре да се избягва, но не е задължително.

Тази трета категория – Макрух Карахет Танзих означава, че е по-добре да се страни от това, но не е грях да се направи.

Откъс, с малки изменения, от: www.islamonline.net

вторник, 8 февруари 2011 г.

Шиша - някои египтяни казват: "Халал е"



Ассаламу алейум уа рахматуллах уа баракатух

Аз също ще попитам: „Наистина ли е халал?”

Тези дни видях пушещи шиша (наргиле)  и престанах да мисля по въпроса – винаги изглежда като обикновено пушене и тогава много хора казват – халал е и не е като пушенето? Четете...

Няма съмнение, че пушенето е най-лошата отрова, която хората поглъщат доброволно, без да се замислят за болести и вреди... В своя доклад за 2008 г. Световната Здравна Организация посочва, че тютюнопушенето убива 4-5 милиона човека годишно, т.е. долу горе всеки ден умират 14 000...

Тютюнът – познат като жираак (подобно на тютюна) и му’ассала (лек, ароматен тютюн) – пушени в шиша, не се различават от обикновените цигари, завити в хартия; в същност те съдържат много вредни съставки, които не се съдържат в цигарите.

В уеб-сайта на Bahrain Anti-Smoking Society се казва:



Състав на шиша: 

Компонентите не са по-различни от съставките на една тютюнева цигара, която съдържа повече 4 хиляди отровни съставки, най-мощни от тях са никотин, въглероден окис, катран, тежки метали, радиоактивни съставки, канцерогенни вещества, инсектициди и много други. 

Някои тютюневи компании твърдят, че 
повечето или всички катрани са премахнати от тютюна за наргиле. Броят на ароматизиращите съставки, чиито състав е неизвестен, са също добавени в шиша-тютюна, но не знаем степента на техния вреден ефект. Това, което се говори за пушенето на наргиле (шиша) с жираак или му’ассал, че е безопасно, не е вярно. Четиригодишно изследване в Кралство Саудитска Арабия доказва, че му’ассал в същност е чист тютюн с голямо количество ароматизатори и оцветители, смесени произволно, без да се отдава внимание на медико-санитарните правила, показва, че това води до различни заболявания и рак.

Жизаак съдържа 15% тютюн, смесен с мед, плодове и химични добавки, приготвени и ферментирали.

Някои наивни хора смятат, че консумацията на растението чрез наргиле, че позволена (Халал), тъй като дима минава през водата в наргилето. Но това е далеч от истината. Експертите казват:

1.
Изпушването на едно наргиле е равно на пушенето на не по-малко от 10 цигари.

2.
Частичното изгаряне на му’ассал увеличава токсичните съставки в наргилето.

3.
Употребата на наргиле от много хора увеличава опасността от предаване на болести между тях.


4.
Водата не филтрира, не премахва канцерогенните съставки на тютюна за наргиле. 

В уеб-сайта на Bahrain Anti-Smoking Society се казва:


Много хора вярват, че пушенето на шиша е много по-безопасно от пушенето на цигари, защото дима минава през водата на тръбата на наргилето, като това премахва вредните съставки от дима, а оттам се намалява вредата.  Погрешността на това е доказана от много анализи на дима, който излиза от устата на пушещия – анализите показват, че той съдържа същите вредни и канцерогенни съставки, както при цигарения дим. Изследванията доказват също и следното  за пиушенето на шиша: 

1. Причинява пристрастяване


2. Води до намаляване на функцията на белите дробове и хроничен енфизем и бронхит – човек не може да изпълнява редица физически движения.


3. Води до рак на  белите дробове, устата, хранопровода и стомаха.


4. Води до високи концентрации на въглеродния окис в кръвта.


5. Води до намаляване на фертилността при мъжете и жените.


6. Допринася за увеличаването на броя на белодробно болните сред шиша потребителите.


7. При жените, които пушат шиша по време на бременност, е установена по-малката големина на плода при раждането,  води до респираторни проблеми на плода за в бъдеще, както и увеличава възможността за внезапната смърт при новородените.


8. Димът води до удебеляване на гласа, прави го дрезгав, често има възпаляване на очите, изсушава кожата и води до появата на бръчки дори в ранна възраст.


9.  В същност този концентриран силен дим е основен фактор за замърсения въздух в домовете в близост до кафенета, където се пуши шиша.  


Оттук и използуването на тютюн, чрез пушене на наргиле (шиша) е категорично забранено 

Шейх Мухаммад ибн Ибрахим, Аллах да се смили над него, е запитан за разликата между обикновеното пушене, завитите цигари и пушенето на жираак в шиша и пр.
Шейхт е отговорил, започвайки с това, че пушенето е Харам, след това е продължил:
„...няма разлика между това дали се пуши обикновена цигара или по друг начин, като с тази отвратителна шиша, или с друго средство за пушене, както и независимо дали тютюна се пуши чист или смесен с други съставки, като жираак. Това е все още примесено зло. Името не променя фактите; ако нещо Харам, е смесено с друго – пак си остава Харам. В хадис се казва: „В края на времето ще има хора, които пият алкохол и ще го наричат с друго име”.

(
Предаден от Ахмад; класифициран като сахих от ал-Албани в al-Saheehah, 414) 

Фатуа от Шейх Мухаммад ибн Ибрахим (12/90) 

Учените от Постоянния Комитет (Standing Committee) са постановили: 

Шиша, наргилето и пушенето, са вредни действия и са Харам, защото вредят на тялото на човек, повреждат здравето му. Аллах Всемогъщия казва, описваки нашия Пророк Мухаммад с.а.с.:
Той им повелява одобряваното (At‑Tayyibaat) и ги въздържа от порицаваното (Al‑Khabaa’ith), и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”
 [aл-A‘рaaф 7:157]

Така че не е позволено да се употребяват тези неща, нито да се продават или произвеждат.


Shaykh ‘Abd al-‘Azeez ibn ‘Abd-Allah Aal al-Shaykh;
Shaykh ‘Abd-Allah ibn Ghadyaan;
Shaykh Saalih al-Fawzaan;
Shaykh Bakr Abu Zayd 

Fataawa al-Lajnah al-Daa’imah, 26/351

Адаптирано от IslamQA

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Харам ли е тютюнопушенето?



Слава на Аллах, мир и благослов за Неговия Пророк с.а.с.

Пушенето е една от причините за много проблеми и вреди в наши дни. Преди да разгледаме проблема в детайли, трябва да знаем, че Всевишния е разделил нещата в света на две, добри или разрешени (ал-таийбаат, ал-халал) и лоши или неразрешени (ал-хабааит, ал-харам), като няма трети тип.

В сура ал-Араф (7; 157), Аллах казва (превод на значението):

Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите.

Отчитайки това, пушенето може да бъде разрешено и добро или забранено и зло.

Ще приведем някои характеристики и нека питащия прецени къде е пушенето:

1. Няма спор между лекарите и нормалните хора, че пушенето вреди на здравето. То е един от най-големите причинители на рак на белите дробове и други заболявания. В такъв случай, знае се, че Исляма забранява всичко, което вреди на човешкото съществуване. Аллах казва (превод на значението):

И не убивайте сами себе си!
Сура ан-Ниса' (4; 29)

Предава се, че Пророка с.а.с. е казал: „Няма вреда и неща, които водят до вреда (в исляма)“ (на арабски “лаа дарар уа лаа дираар“).

Той с.а.с. е казал също: „Раба няма да може да мръдне в Деня на равносметката, преди да бъде питан... и за тялото му, за какво го е изхабил“

Пушенето е против думите на Пророка с.а.с: „Тялото ви има права над вас“.

2. Няма спор между лекарите и нормалните хора, че пушенето вреди на тези, които вдишват дима от цигарите. Медицинските изследвания са доказали вредния ефект от пушенето върху майките и техните деца.

3. Лошата миризма от пушенето е извор на болка при служещите на Аллах – хора и ангели. Ангелите се дразнят и страдат от същите неща, от които и хората се мъчат.

А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.
Сура ал-Ахзаб (33; 58)

4. Парите, похарчени за цигари, се използуват за купуване на вредни неща, поради което се смятат за проява на разточителство.

... но не пилей с прахосничество!  Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник.
Сура ал-Исра (17;26-27)

Прахосничеството (в Исляма) означава харчене на средства за нещо, което е харам.

Харченето на пари за цигари е пилеене на средства. Пророка с.а.с е казал: „Раба няма да може да мръдне в Деня на равносметката, преди да бъде питан...как ги е спечелил и как ги е похарчил“.

Отчитайки всичко, което беше предтавено, ясно трябва да се вижда, че пушенето е зло от много страни. Не е допустимо да се отдаваме на този порок, да кушуваме цигари или да ги предлагаме на друг. Задължение за човек, който е пристрастен към тях да направи всичко необходимо, за да ги откаже. Ако неверниците разбират, че пушенето е вредно и се разграничават от него, мюсюлманите трябва по-силно от тях да ги спират и да въздействат върху тези, които пушат.

Молим Аллах Всемогъщия да излечи всички, които са пристрастени към това зло, да им помогне да се справят с този проблем. Аллах е най-добрия водач по Правия път.


Islam Q&A, Фатуа № 110
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид (www.islam-qa.com)

неделя, 6 февруари 2011 г.

Условия за ядене на месо, заклано от Юдеи и Християни

Въпрос № 88206
 
Въпрос:
Знам, че казването на Бисмиллах при заколване на животно, е съществено нещо, за да се яде това месо, както и че не е позволено да се яде от месо, над което не е казано името на Аллах, но понякога мюсюлмните пътуват в немюсюлманкси страни, остават там за години – за работа или обучение. Трябва ли да се ограничават от месо за това време?


Отговор:

Слава на Аллах!

Първо:
Изричането името на Аллах е условие месото да стане халал и няма извинение за забравата или за незнанието – според най-вярното мнение на учените. Виж отговора на въпрос № 85669

Второ:
Месото, заклано от хората на Писанието (Юдеи и Християни) е позволено при две условия: 

1 – Месото да е заклано по мюсюлманския начин – да се среже гръкляна и хранопровода и да се остави кръвта да изтече. Ако животното е убито чрез удушаване, с електрически ток, или удавено, месото му е забраено. Подобно на това – ако мюсюлманин направи това, месото също е непозволено.

2 – Никое друго име, освен на Аллах да не бъде споменато над животното – името на Месията напр., защото Аллах е казал (превод на значението):

И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи.
[ал-Aн’aaм, 6:121] 

Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
[ал-Бакара, 2:173] 

Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него, е казал:

Тук се има предвид, че се казва друго име, а не на Аллах, когато се коли животно – „в името на Месията“, „в името на Мухаммад“ и пр...Край на цитата от Тафсир Сурат ал-Бакара.

Забраната също важи за онова, което се принася в жертва на Месията или на ал-Захра, дори и да е казано името на Аллах над месото. Това също е харам.

Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, е казал: „Закланото от хората на Писанието за техните празници и като актове на служене за приближаването им към някой друг, освен към Аллах, както Мюсюлманите правят курбан за доближаване до Аллах например, те колят за Месията и ал-Захра, има два хадиса от Ахмад засягащи това, като това, което се рзбира от текстовете е, че не е позволено да се яде от месото, дори и да не е споменато друго име над него, когато е колено. Забраната за това е предадена от Аиша и ‘Абд-Аллах ибн ‘Умар. Край на цитата от Иктида’ал-Сират ал-Мустаким (1/251).

Трето:

Ако Мюсюламнин или китаби (Юдей или Християнин) заколи животно за ядене и не се знае дали е споменато името на Аллах над него, позволено е да се яде от него и който го яде, да спомене името на Аллах над него преди това, защото има предание, което е записал ал-Бухари (2057) от Аиша р.а, че едни хора казали: „О Пратенико на Аллах, едни хора ни донесоха месо, а ние не знаем дали е споменато името на Аллах над него или не“. Пророка с.а.с. казал: „Кажете името на Аллах над него и яжте“.

Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него, е казал: „Не е важно да се знае дали месото е заклано от муслим или китаби и как е заклано, дали е споменато името на Аллах над него или не. По-скоро тези неща трябва да се знаят, когато става дума за религиозни въпроси. Пророка с.а.с. е ял месо заклано от Юдеи и не е задавл такива въпроси. В Сахих ал-Бухари и другаде е предаден хадис от Аиша р.а., че хора казали на Пророка с.а.с.: „О Пратенико на Аллах, едни хора ни донесоха месо, а ние не знаем дали е споменато името на Аллах над него или не“. Пророка с.а.с. казал: „Кажете името на Аллах над него и яжте“. Тя казала: „Те били нови мюсюлмани и Пророка с.а.с. им казал да ядат без да питат, дори и този, който им е донесъл месото да не е знаел правилата на Исляма, защото е нов мюсюлманин“. Край на цитата от Рисала фи Ахкам ал-Удхийа уа’л-Дакаан от Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него. 


Четвърто:

Въз основа на горното, който пътува в немюсюлманска страна, където повечето от тези, които колят месо, са Християни или Юдеи, позволено е за него да яде тяхното месо, освен ако не знае, че животното е зашеметено или е споменато името на някой друг, а не на Аллах, както се посочва по-горе.

Но ако колача служи на идоли или е комунист, не е позволено да се яде месо, заклано от него.

Ако месото е харам, не е позволено да се яде от него, а човек може да яде друга храна, която да го поддържа жив – риба, зеленчуци и пр.

Шейх ‘Абд ‘л-Рахман ал-Барак, Аллах да го пази, е казал: „Позволените храни в куффар държава, е различни видове – като риба – тя е халал във всички случаи, защото да е халал не зависи от начина, по който е уловена или дали е споменато името на Аллах над нея.

Що се отнася до видовете месо, ако компаниите или едноличните производители на месо, са хора на Книгата – Юдеи или Християни и не се знае да убиват животните с електрошок, колят или удрят по главата (което се знае на запад), тогава месото е халал. Аллах е казал (превод на значението):

Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните отплати ­ с целомъдрие, а не с разврат, и без да се взимат приятели. А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”
[aл-Maa’ида, 5:5]

Но ако те убиват животните по един от посочените методи, тогава месото е харам, защото в такъв случай месото е от задушаване, убиване или удавяне.  Ако този, който произвежда месо не е Юдей или Християним, тогава месото, което предлага, е харам. Аллах е казал (превод на значението ):

И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи.
 [ал-Aн’aaм, 6:121] 

Мюсюлманинът трябва всячески да се стреми да отбягва това, което е очевиден харам и да внимава с нещата, които са съмнителни, за да запази религиозната си отговорност, да запази тялото си от харам неща. Край на цитата.

А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A

петък, 4 февруари 2011 г.

Определение на харам&халал - 10887

   

Слава на Аллах


Харам е онова, което, ако бъде извършено се наказва, но ако съгрешилия направи тауба (покае се), тя се приема иншаАллах. Ако човек се въздържа поради е забрана на Аллах, ще бъде възнаграден.

Халал е онова, за което няма грях, ако се извърши и ако не се извърши, но ако човек го извърши с намерението за усъвършенстване в подчинението си пред Аллах, ще бъде възнаграден.

Единствено Аллах има правото да определя кое е Халал и кое – Харам. Има хора, които правят Халал онова, което Аллах е забранил и правят Харам онова, които Аллах е позволил. Някои хора измислят актове на поклонение, непредписани от Аллах и забранени от Него.

От основните принципи (Асл-ад-Дийн) на религията Халал е това, което Аллах и Неговия Пратеник са позволили, а Харам е онова, което Аллах и Неговия Пратеник са забранили. Религията е предписаното от Аллах и Неговия Пратеник. Никой няма право да пресича границите на Правия път, с който Аллах Е изпратил Своя Пратеник. Аллах казва (превод на значението):

Това е Моят път ­ правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.
[ал-Ан’ам, 6:153]

В Сура ал-Ан’ам, Ал-А’араф и на много други места Аллах споменава неща, заради които осъжда Мушрикийн (съдружаващите с Аллах), а те забраняват позволеното от Аллах, а позволяват неща, които Аллах е забранил...Аллах казва (превод на значението):

Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите има болезнено мъчение. 
[аш-Шура, 42:21]

Сред тези неща има такива, които Аллах е забранил, а са сторени част от ‘ибадат, както ширка, както и други съвсем неприлични начини на поведение, дори и извършването на Тауаф голи.

Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Islam-Q&A, n. 10887


linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...