Билкови лекове срещу различни ставни болки

от searchherbalremedy.com

Като ставни се определят всички болки в ставите на цялото тяло, макар че най-често срещаните, са в коленете, дланите, бедрената става и кръста.

Лекуват се само след точно поставена диагноза. 

Домашните лекове, които ще дам тук, са лесни за приложение в България - билките са растящи по нашите ширини, често срещани и точно това е идеята ми, да се лекуваме с това, което ТУК Аллах ни е дал...

Имам заболявания на редица стави, някои от изброените лично съм опитала и знам ефекта, затова и ги публикувам. Лютия пипер и препоръчаното от Мария Требен не съм, но съм сигурна в ползата от първото, а Мария Требен уважавам дотолкова, че абсолютно вярвам на казаното от нея.

1. Aрника

Арника-монтана kasnaprolet9999.blog.bg

Арниката се култивира и много хора я отглеждат като красиво градинско цвете. Тя е етерично и медоносно растение. Цъфти от май до септември, има приятна миризма. За използване като лечебно средство, се използват предимно цветовете. При външно приложение има противовъзпалително и противомикробно действие. 

Внимание! Билката е силно отровна и се назначава само под контрол на лекар!

Арниката е едно предпочитано растение за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, независимо от вида - артрит, ревматизъм, ишиас.

Самостоятелна употреба на арника - компреси с тинктура или мастен извлек локално при болки, дори изкълчване, кръвоизливи и натъртване. 

Мастния извлек се приготвя по следния начин: ветовете (1:3), като се загрява на водна баня със зехтин за 20-30 мин. Седи 24 часа и се изстисква хубаво и се прецежда. С получения маслен извлек се мажат болните места 2 пъти дневно, сутрин и вечер.

2. Див конски кестен  

wikipedia.org

Изключително разпространен в България, като на есен плодовете са нападали по земята и често ги подритваме. Често настройката ни е да запазваме само онова, което става за ядене и съм свидетел на жалването на много хора, че в София например, е пълно с диви кестени, а не с ядивния кестен :) А в същност дивия кестен може да се използва за лечение на редица заболявания.

- Балсамът от див - конски кестен е идеален за уморени и отекли крака и крака с разширени вени. Съдържа екстракт от див (конски) кестен, камфор, розмарин, арника, ментол и етерични масла. Бързо премахва болките предизвикани от умора, травми, оток, както и ревматични болки.

-Болки в ставите
Ситно се настъргват диви кестени, подбрани един по един, за да се отстранят ония, чиято обвивка е наранена (пукната). Настъргани се слагат в буркан, в който се налива догоре камфоров спирт. Съдът се затваря херметически и се оставя на прозореца на слънце или ако времето не е подходящо, до гореща печка. На 6-ия ден бурканът се отваря, към кестените се прибавя 1 чаена лъжичка нишадър и 1 чаена лъжичка рафинирана сяра (от аптеката). Съдът отново се затваря херметически и се оставя да отлежи още 2 дни, като няколко пъти се обръща за пълно размесване на съдържимото. На 7-ия ден в него се поставя и лъжичка терпентин (от аптеката). Болните стави се намазват с разтриване. За външно мазане се препоръчва следната рецепта: кестените се обелват, счукват и поставят в ракия. Съотношението на плодовете към алкохола е 2:10. Полученият извлек се прилага за разтриване. Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестените укрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби.

Заедно Арника и Конски кестен - чудесно се допълват в масажен гел срещу ставни болки. Ако не ви се приготвя някой от по-горните мехлеми, купете си от аптеката - гелът помага!

 3. Лют червен пипер 

globalhealingcenter.com

За да се направи паста, се разбъркват 2 суперни лъжици лют пипер с 1/2 чаша какаово масло, добавя се ланолин или кокосово масло - всички се продават се в аптеките. Нанася се директно върху възпаленото място. 

Също така може да се смесят 1/2 чаена лъжичка лют червен пипер с 1 чаша ябълков оцет и в сместа се накисват болните ръце/крака за 20 минути, след което болката и възпалението намалява значително.

Полски хвощ, снимка zdrava.bg 

 4. Хвощ и коприва - Мария Требен горещо го препоръчва, както и компрес със шведска горчивка. 

Сутрин, 1/2 час преди закуска и вечер 1/2 часа преди лягане, се пие чаша запарка от хвощ, който се оставя да изкисне половин минута. През деня се изпиват 4 чаши чай от коприва, който също е попарен и оставен за малко да изкисне.

Много препоръчително е 1 месечно баня на половината тяло с хвощ от 100 грама билки, накиснати и оставени да пренощуват в студена вода, на следващия ден претоплени и използвани за 20 минутна баня. Водата от банята може да се изсипе обратно още 2 пъти върху билките и затоплена, да се използва за още 2 бани (цитат от "Здраве от аптеката на Господ" на Мария Требен). По нейна препоръка за болки в коляното е добре да се правят загряващи компреси с хвощ - влажната топла билка се увива в мокри кърпи и се налага върху болното място. 

 5. Шведска горчивка

Мария Требен говори постоянно за нея и то при лечение на почти всички заболявания. Продава се по аптеките. Във връзка със ставните заболявания, се правят всекидневни 4 часови компреси с шведска горчивка. Преди това задължително кожата да се намаже с мазнина или с мехлема с невен, а след всеки компрес да се напудря,  за да не се появи сърбеж. 

Къдраво зеле, снимка gradinata.bg 

Билкарката прилага компресите с шведска горчивка заедно с компреси с листа от къдраво или бяло зеле - попарват се листата, налагат се върху болните стави и се превързват отгоре с топла кърпа. 

6. Масло от ленено семе, семе от люцерна, канела и куркума помагат и широко се използват при артритни болки.

Маслото от ленено семе е богато на Омега 3 мастни киселини, които помагат на производството на 1 и 3 простангандини - противовъзпалителни хормони и по този начин се спомага за намаляване на възпалението при ревматоиден и остеоартрит. На ден се приемат по 3 супени лъжици от маслото - за целта го добавяйте към зърнената си закуска, намазано върху хляб, директно напръскано в салата и други.

Люцерна, снимка seedland.com 

За люцерната може да се изпише много, въпреки че за повечето хора, чувайки думата "люцерна", я свързват с храната за преживни животни. В същност тя е едно изключително полезно растение, освен всичко друго, ами и лесно отглеждано на нашите ширини. Използва се за лечение на артри, диабет, бъбречни заболявания - под формата на чай. Изключително полезни са кълновете от люцерна и все повече се увеличава броя на хората, които се хранят с тях, заедно с други кълнове. 

Чая от люцерна и по-специално от семената се прави по следния начин - 1 чаена лъжичка семена се добавят към чаша вряща вода. Пие се 3-4 пъти дневно в продължение на 2 седмици. 

Канела - просто добавете чаена лъжица канела към супена лъжица мед всяка сутрин в продължение на месец. Разултатите са видни още след първата седмица. 

Куркума - капсули от 500-1000 мг дневно намаляват ставните възпаления и болки.

Джинджифил - приема се коренището с мед, както е описано в линка към името на подправката. 

Джинджифил - лекарство или подправка :)

Още една много прятна статия за джинджифила, който така много ни интригува като лекарство в последно време. Разбира се, като подправка, поне в моята кухня, вече има много широко приложение, както и куркумата, къри, канела (все к-та :).
Най-долу давам и много хубава мароканска рецепта за едни банички с кайма и джинджифил.

====================================================

Корен не, ами коренище

Zingiber officinale е латинското прозвище на многогодишното тревисто растение, дало името на семейство Джинджифилови. Названието zingiber най-вероятно произлиза от санскрит и означава рогат, а често срещани у нас наименования са исиот и имбер. Джинджифилът може да се гордее с роднинските си връзки със знаменити подправки, като кардамона и куркумата, които са членове на същото семейство.
Растението предпочита топъл и влажен климат и се отглежда най-добре в Китай, Индия, Непал, Ямайка и Индонезия, но можем да го срещнем и в Африка, Централна Америка, Бразилия и Австралия. Стъблата са сравнително високи – до 1,5 м, а цветовете са жълто-оранжеви. Това, което използваме като подправка, всъщност е дебелото, силно разклоненото коренище (ризом) на джинджифила, а не корен, както сме свикнали да казваме. Продава се прясно, изсушено или стрито прах и притежава остър, парлив вкус с аромат на лимон. За съжаление при джинджифила на прах голяма част от вкусовите достойнства са безвъзвратно загубени, така че е по-добре да се снабдите с прясно коренище. 

Лекарство или подправка?

Данни, датиращи отпреди 5000 години сочат, че джинджифилът е бил добре познат главно като лекарствено средство и при това е бил високо ценен – споменат е в индуския епос Махабхарата и в трудовете на Конфуций, а в Корана е описан фонтан от вода с вкус на джинджифил. Използвали го в аюрведическите практики и като афродизиак, също и против гадене, ревматизъм, проблеми с храносмилането, сърцебиене, липса на апетит, главоболие, а в Индия дори смесвали сок от джинджифил и чесън с малко мед като средство, облекчаващо кашлицата. Подправката достига до Гърция и Рим благодарение на арабски търговци преди поне 2 хилядолетия и там също намира широко приложение – гърците например го използват главно за облекчаване на храносмилането и след по-тежки манджи си хапват нещо като своеобразен сандвич от джинджифил, „увит” в хляб. 
При залеза на Римската империя до известна степен рогатото коренище потъва в сянка и затова по-късно Марко Поло го преоткрива при пътешествието си до Далечния изток. Реабилитираният в европейската кухня джинджифил е не само обичана, но и доста скъпа подправка – през 13. и 14. век го поставят на английската трапеза редом с черния пипер, а улиците, където се продават подправки, са наричани Джинджър Стрийт, но цената на един паунд (приблизително половин килограм) ginger достига тази на една овца.
Джиджифиловите ризоми съдържат 3% етерично масло, основните компоненти на което са зингиберин и гингерол, които придават лютивия вкус и характерния аромат на подправката. Освен етеричното масло в коренището се съдържат смоли, флавоноиди, полизахариди, мазнини и скорбяла.
Точно на етеричното масло дължим свойството на джинджифила да облекчава гаденето и прилошаването, особено по време на пътувания и бременност.

В празник или делник, в сладко и в солено

Джинджифилът намира наистина широко приложение в световната кухня, и то по най-различни начини в най-различни ястия. В Азия често накисват във вода за няколко часа настърган или нарязан джинджифил и след това го добавят в ястията или пък приготвят пюре с пресен джинджифил и люти чушлета, с което намазват месото преди печене. В Индия и Тайланд подправката е неразделна част от приготвянето на къри, а в Китай използват сока от стари коренища за овкусяване на ястия с морски дарове и овнешко. В Япония дори мариноват джинджифила и го използват като гарнитура или добавка в различни ястия, включително и суши, а в Корея не им отстъпват и подправят туршията си с него. Освен това подправката се използва пържена, печена, варена и задушена в най-различни супи, зеленчукови манджи и сосове, а особено популярен е чаят от джинджифил и добавянето на джинджифил в чая. На някои места в Средния изток дори подправят кафето с джинджифил точно както в една от книгите на английската писателка Маргарет Драбъл, където американска посетителка изсипва по погрешка щедро количество джинджифил на прах в кафето си и го допива с не особено ентусиазирана физиономия. В западната кухня сме свикнали предимно да я срещаме в сладкарството, въпреки че в източната и ориенталска кухня също приготвят бонбони от джинджифил и варят с него сладка и мармалади. 
„Сладката страна на нещата” е особено популярна с оглед на коледните празници, тъй като джинджифиловите сладки, бисквити и кексове са неотделима част от тях в не една и две европейски страни. В Англия например приготвят традиционните gingerbread men – сладки от джинджифилово тесто с формата на човечета, за които се говори, че са създадени от самата кралица Елизабет I и дават начало на множество приказки, поради което срещаме техен представител и в популярните анимационни филми „Шрек”. Изобщо всичко що е gingerbread (буквално от английски джинджифилов хляб) е добре дошло на английската трапеза, а също и джинджифиловите напитки – бира и безалкохолен ейл, които често и с удоволствие прилагат при болки в корема и проблеми с храносмилането още от Средните векове. Европейско изобретение е и джинджифиловият ликьор „Кантон”, приготвян във Франция, както и английското „зелено джинджифилово вино”, традиционно продавано в зелени бутилки. Използваме чудното коренище и при приготвянето на сладка, сиропи, компоти, за консервиране на кисели краставички и като свежа добавка към плодови салати и сладоледи.

източник: Бон Апети

Полезни рецепти с джинджифил: Антимигренозен сок и Лек от аджинджифил и мед

снимката е на Бон Апети

Марокански пържени банички

С плънка от кайма

Източник: Предаване "Бон Апети" с Лора и Стоян, 21.02.2012

Необходими продукти:

400 г бутертесто
300 г телешка кайма
1 глава лук
2 яйца
2 жълтъка за намазване
сокът от 1/2 лимон
4 с. л. зехтин
20 г пресен джинджифил
1 връзка магданоз
1/2 връзка пресен кориандър
1/2 ч. л. канела
1/4 ч. л. червен пипер
сол и черен пипер на вкус
олио за пържене
пудра захар и канела за поръсване

1.  Лукът се нарязва наситно и се запържва в зехтина, докато стане стъклен.


2.  Добавя се каймата и се пържи, като се бърка, за да стане на трохи. Подправя се с канелата, червеният пипер, лимоновият сок, сол и черен пипер.


3.  Яйцата се разбиват и се добавят при каймата. Овкусява се с наситнените магданоз и кориандър и с настръгания джинджифил. Съдът се сваля от огъня и плънката се оставя да се охлади.

4.  Бутертестото се разточва и се нарязва на квадрати с широчина и височина около 5 см. Краищата на всеки се намазват с разбит жълтък.


5.  В центъра се слага малко от плънката и се завиват рулца.



6.  Пържат се на маслена баня до златисто и след това се слагат върху кухненска хартия, да се отцедят от излишната мазнина. После се поръсват с пудра захар и канела и се поднасят.

Още по темата: За джинджифила и меда

Кориандър

www.prota4u.org  

Coriandrum sativum L.

Английски: Coriander, Chinese Parsley, Cilantro, Dizzycorn, Japanese Parsley
Френски: coriandre
Немски: Koriander
Италиански: coriandolo
Испански: cilantro, culantro
Руски: кориандр, кинза, кишнец, клоповник


Произходът на кориандъра е най-вероятно от Средна Азия и Южна Европа, но е позната в Азия и Ориента от хилядолетия. Среща се в диво състояние в Египет и Судан. Той се споменава в древни санскритски писмени източници, доказващи употребата му като подправка преди повече от 5000 години. Семена от кориандър са открити в египетските пирамиди. Споменава се в Екзод (втората книга на Стария завет), където цветът на “манната” се сравнява с кориандъра: “Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът й беше, като на пита, смесена с мед”. В Британия го пренасят римляните, които го използвали в кулинарията и медицината. И той започнал широко да се използва в английската кухня по времето на Ренесанса, подобно на останалите екзотични подправки.

Според други източници гърците са познавали растението като любовно биле и афродизиак. Диоскорид, гръцки лекар и автор на редица книги за лечебните свойства на растенията, вярва, че употребата му повишава мъжката потентност. Основателят на научната медицина Хипократ го предписвал като медикамент, но също така е препоръчвал с него да се ароматизират вината, с което значително се увеличавал полезният им ефект.

Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е едногодишно тревисто растение от сем. сенникоцветни с кухо в горната си част разклонено стебло, достигащо до 50-80 см. височина. Долните листа са с дълги дръжки, едри с овална форма. Горните са пересто нарязани на тесни заострени дялове. Цветовете са бели, събрани в сложни сенници. Плодовете са кълбести, жълтеникави с характерна приятна миризма. Цъфти през юни – август. В прясно състояние растението и плодовете му имат доста неприятна миризма на дървеници. Затова в някои страни го наричат още дървеничи копър. На нея се дължи и названието кориандър, употребено за първи път от гръцкия автор Плиний. Гръцката дума koriannon, която означава дървеница, по-късно е пренесена в латинския, а оттам и във всички западноевропейски езици. Поради тази миризма семената на кориандъра не се употребяват в неузряло състояние. След това те стават светлокафяви и добиват приятен сладък и пикантен аромат.

Плодовете и етеричното масло на кориандъра стимулират отделянето на секреция в стомаха, червата, жлъчката и белите дробове. Влияят благотворно на кръвоносните съдове и имат противомикробно действие. Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, диария, кашлица, задух, повръщане, бронхит. 

Външно билката се използва за налагане при различни възпаления, циреи, гнойни рани, както и при ревматизъм и болки в ставите. 

Във фармацевтиката семената се използват за подобряване вкуса на лекарствата. От кориандъра се добива олеинова киселина, която се използва в текстилната и полиграфическата промишленост.

В кулинарията се използват плодовете и листата на растенията. В Индия и арабските страни листата са толкова разпространена подправка, колкото е магданоза в Европа. На тях се дължи характерния аромат на различни месни и зеленчукови блюда. Зелените листа на кориандъра са традиционна съставка на мексиканската и перуанската кухня за подправяне на супи, салати и месни ястия.

В кухнята на европейските народи се използват листата на кориандъра като добавка към различни маринати, в комбинация с бахар, дафинов лист и карамфил. Използват се в ястия и консерви от овнешко и свинско месо, като се комбинират с лук, чесън, черен пипер и риган.

Смлените семена са основна съставка на всички видове къри. Със смлян кориандър се ароматизират и сладкиши, меденки и др. В северна Европа кориандърът се използва за ароматизиране на ликьори.

Семената на кориандъра обикновено се използват едро смляни или на прах в зависимост от ястието. най-добре е да се купува на зърна и след това да се смлила непосредствено преди употреба. Смления кориандър бързо губи аромата си и трябва да се съхранява в нрепрозрачен херметически затварящ се съд. Целите зърна могат да се сухраняват продължително време. Ароматът им се усилва, ако бъдат леко запечени преди употреба. Зелените листа на кориандъра могат да бъдат нарязани или слени преди употреба. Те загубват голяма част от аромата си след изсушаване. Поради тази причина е подходящо да се замразят нарязани в торбичка или подходящ съд. 

източник

Лек от джинджифил и мед

Преди малко, разглеждайки новините във Фейсбук, попаднах на следващия материал и тъй като знам, че джинджифилът и алоето, смесени с мед, действат кръвопречистващо и антиканцерогенно, реших все пак да го разпространя. 

Всичко се случва с Божието позволение, а ние трябва да се стремим да правим доброто и правилното - така че долната рецепта може да излекува. Поне иншаАллах няма да разболее:

Получих преди дни от една особа от Сараево тази рецепта на базата на ДЖИНДЖИФИЛ + МЕД и ето ме всред "нормалните" без болки хора. 

Женицата е имала карцином на ендокринната жлеза и е била на апарат 18 дни. Минала без операция и химиотерапия...прaщи от здраве. 

Съвестта ми ме задължава да споделя това с всички, които имат някой нуждаещ се от помощ!


Ето и рецептата:

- два по-големи корена джинджифил се обелват и рендосват на най-ситното ренде, може и с чопър, и се смесват с 1/2 кг домашен мед...сместа се консумира 3-4 пъти дневно по лъжичка.

Да се ползва само НЕметална лъжица!

Първите резултати се усещат след 2 до 3 дни...

--------------------------------------------

Оттук се тръгна и ето още по темата: За джинджифила и меда

DIY скраб за тяло с карамфил и захар

3/4 чаша захар
2 чаени лъжички смлян карамфил
1 чаена лъжичка изсушено розови листа
2 чаени лъжички ситно настъргана портокалова кора
1 1/2 чаша сусамово олио

Съставките се смесват много добре в голяма купа, 
Използва се два пъти седмично чъвху влажна кожа - Юлиано казва, че се нанася с ръце или с масажни ръкавици посредством малки, кръгови движения.
Тази скраб смес издържа до 6 месеца в затворено съдче, на тъмно, хладно и сухо място. 



източник

30 от най-популярните билки

Нашите приятели от билките

Aлое Вера - Антибактериално, антигъбично, антивирусно, естествено слабително средство, успокоява стомаха, лекува рани и намалява треската, лекува кожни заболявания.

Босилек – Мощен спазмолитик, антивирусно действие, антиинфекциозно, антибактериално,  успокоява стомаха.

Черен кохош, цимицифуга, разклонен ресник – Облекчава горещите вълни през менопаузата, облекчава менструалните спазми, помага на кръвообръщението и сърдечните заболявания, намалява кръвното налягане, редуцира нивата на холестерола, полезен при нервно напрежение и срес. 

Забележка: да не се прилага по време на бременност.

Черен орех – Подходящ за премахване на паразити, при гъбични инфекции, при лечение на брадавици и отравяния с бръшлян, спомага храносмилането.

Канела – доказано е, че 99.9% от вирусите и бактериите не могат да виреят в присъствието на канела и това я прави идеално антибактериално  и антивирусно оръжие.

Лют червен пипер- Катализира действието на другите билки, полезен при артрит и ревматизъм (локално и вътрешно), добър при простуди и треска, инфекции на синусите и устната кухина. главоболие и висока температура, важните органи - бъбреци, сърце, панкреас, бели дробове, далак, стомах, увеличава термогинезата и загубата на тегло.

Карамфилово дърво – Подобрява работата на имунната система, антиоксидант, има антибактериално и антимикробно действие.

Кипарис – Маслото от кипарис има редица терапевтични свойства - стягащо, атисептично, антиспазмолитично, деодориращо, диуретично, хемостатично, кръвоспиращо, седативно, тонизиращо на дихателната система.

Глухарче – Помага при ПМС, добро средство при менопауза, увеличава женските хормони.

Ехинацея – Стимулира производството на бели кръвни клетки, подпомага имунната система, противовъспалителни и антивирусни свойства, много добро срещу настинка, треска и инфекции. Забалежка: Използува се непрекъснато най-много за период от 2 седмици. Да не се използува ако имате алергия към слънчогледи или подобни растителни видове.

Евкалипт – Антиинфекциозно, антибактериално и антивирусно.

Чесън – Помага при борбата с инфекциите, детоксикира тялото, повишава имунитета, намалява мазнините в кръвта, помага в борбата срещу гъбичните инфекции, астмата, рака, синусните възоаления, проблемите с кръвообръщението и със сърцето.

Лайка – Намалява стреса, тревожността и безсънието, полезна при колит и проблеми в храносмилането, ефективно кръвопречистващо средство, подпомага работата на черния дроб и потока на жлъчния сок, подпомага панкреаса, използва се при рани, които могат да образуват мехури.

Здравец – Разширява жлъчните пътища, детоксикира черния дроб, спазмолитично средтсво, спира кървенето, антиинфекциозно и антибактериално действие.  

Джинджифил – Помага при гадене, повръщане и морска болест, при проблеми с квъвообръщението, за добро храносмилане, както и ефективен антиоксидант.

Лавандула – Помага при изгаряния, антисептик, за намаляване на стреса, при депресия, допринася за красива кожа и добро здраве.

Лимон – Познат в много добрите си антисептични качества, в Essential Science Publishing се казва, че: Според Jean Valnet, M.D. изпарения от лимона могат да убият менингококови бактерии за 15 минути, бацилите на коремния тиф - за 1 час, Стафолококус ауреас - за 2 часа и Пневмококова бактерия - за 3 часа. Лимона подобрява микроциркулацията, подпомага образуването на белите кръвни телца и подобрява имунната функция.

Риган – антиинфекциозно и антибактериално действие, разширява кръвоносните съдове, регулира кръвното налягане, успокоява мускулите.

Бяла ружа – Помага при инфекции на пикочния мехур, диуретик, бъбречни проблеми, лошо храносмилане, болки в гърлото и проблеми в устната кухина, има антимикробно и проивовъзпалително действие.

Маточина – Помага при проблеми с нервната система, има антимикробни средтсва.
Лопен – Използува се като лаксатив, добър при астма и бронхити, при затруднено дишане и сенна хрема.
Смирна – антиинфекциозно и антивирусно действие, успокоява кожни проблеми и подпомага имунната система. Има спазмолитично действие при спазми, предизвикани от нервни агенти.

Oregano, Сушен риган – мощен антибиотик, много ефективен при неутрализиране действието на микроби и то по-добре, отколкото някои химични антибиотици, ефективен е срещу Стрептококус ауреас, Ешерихия коли, Йерсиния ентероколитика и Псевдомонасеругиноза.

Бор – антибактериално действие, наподобява кортизон, различни инфекции, хипертензивен

Розмарин – Антисептично, антибактериално, измиващо, детоксикиращо действие. , Поддържа черния дроб при борбата срещу цирозата. 

Палисандрово дърво – антиинфекциозно, антивирусно и антибактериално действие.

Градински чай (салвия) – Използува се при трввожност, нервно разстройство, при стомашни проблеми, противовъзпалително.

Мента – Успокоява нервната система, подпомага действието на други агенти за успокояване.

Чаено дърво – Дезинфектант, противогъбично и антибактериално действие, при изгаряния, при всякакви кожни проблеми.

Мащерка – Много ефективна при Антракс и Туберкулоза

с помощта на Ready Nutrition

Маслото от кориандър унищожава широк спектър от микроби

Използваната в готварството подправка кориандър може да се окаже мощно средство в борбата срещу опасни бактерии като ешерихия коли, салмонела и дори златист стафилокок. Специалисти от английски университет са установили, че маслото от кориандър унищожава широк спектър от микроби. Те смятат, че на пациентите в болниците могат да бъдат давани малки количества от екстракта при лечението на инфекции с устойчиви на лекарства бактерии.

Кориандърът е ефикасно средство против бактерии

Маслото от кориандър може да се добавя и към храната, за да се спре разпространението на чревните микроби. Авторите на проучването са тествали действието на кориандъра върху 12 щама на бактерии, сред които ешерихия коли, салмонела и устойчивият на антибиотици златист стафилокок. Развитието на всички бактериални щамове е било потиснато, а някои от тях са били унищожени от разтвор, съдържащ 1,6 процента масло от кориандър.

Това свойство може да помогне на много хора, които страдат от хранително отравяне, но са необходими допълнителни изследвания за използването на маслото от кориандър като лекарство.

Кориандърът се използва в ястия от средиземноморската, азиатската и мексиканската кухня и има положителен ефект върху черния дроб, подобрява апетита, използва се за профилактично прочистване на бъбреците, при лечение на отоци. 

Кориандърът е лек диуретик, облекчава възпалението при цистит, болезненото уриниране, възпалението на бъбреците и жлъчния мехур, стимулира изхвърлянето на бъбречните камъни.

Светла Светославова

Лекове за астма от Сунната

Астмата може да се появи заради промяната на времето, храна, лекарства, парфюми и други дразнители. Алергиите от прах са най-често срещаните причинители на астма.

Лекове за астма:

Лек за Астма с мед:

Медът е най-разпространения продукт за лечение на астма.

*Съд с мед се затопля и болният диша изпаренията-това облекчава дишането и болният диша по-лесно и дълбоко, инша Аллах.

Лек за астма с канела и куркума:

*1 с.л. натрошено клонче канела и 1 ч.л. куркума се варят в чаша мляко докато не остане наполовина.Затоплена и подсладена с 1с.л. мед сместа се пие три пъти дневно.Много ефективен метод за намаляване възпалението на дихателните пътища.

Лек за астма със смокини

Сред плодовете смокините са най-ценни при лечението на астма.Те отпускат болния и премахват храчките.

*Три или четири сухи смокини се измиват и се накисват в топла вода за една нощ.На сутринта пациента пие водата и ги изяжда.


Лек с лимон

Лимоните също са полезни за облекчаване на астмата.

*Сока от един лимон се смесва с чаша вода и се изпива по време на хранене.Този метод дава добри резултати.

Лек за астма с джинджифил

*Настърган пресен джинджифил се смесва с малко горещо мляко или вода, разбърква се и се прецежда.Добавя се чаша мляко, подслажда се с мед и се пие суртин и вечер.
Има приятно затоплящо действие и при настинки, а при мъжете действа като афродизиак.


Лек за астма с чесън

Чесъна е много ефективен метод за борба с астмата, особено в ранният и период.

*Десет скилидки чесън се варят в 30 мл мляко и се пие веднъж дневно.

**Към чай от джинджифил се прибавят две начукани скилидки чесън и се пие сутрин и вечер.

Лек за астма с шафран

Шафранът успешно се ползва за борба с бронхиалната астма.

*Половин чаена лъжичка се смесва с мед се взима един до два пъти дневно.Действа отхрачващо и намалява спазмите чрез разводняване на гъстите храчки.

**Запарка от 5г шафранови листа и една лъжица мед също действа добре и облекчава.


Диета при астма

Въглехидрати, мазнини и протеини

Пациентите трябва да намалят въглехидратите, мазнините и протеините които причиняват киселини.
За предпочитане са пресните плодове, листните зеленчуци, кълнове и зърнени храни.
Храните, причиняващи храчки, трябва да се избягват: ориз, захар, бобени, извара и пресни сирена. Също пържени и трудно смилаеми храни, силен чай, кафе, туршии, сосове.

Други съвети при астма

говеене и упражнения

Пациента трябва да води природосъобразен начин на живот. Чистият въздух, слънцето и водата лекуват. Редовният ислямски пост веднъж седмично и дихателните упражнения действат благотворно при борба с астмата.

Чесънът

В Сунната ни чесънът си има своето запазено място. Има разкази за това, че чесънът е бил много обичан от нашия Пророк Мухаммад с.а.с., но с една уговорка - миризмата на чесъна и особено нейния неприятен за околните и ангелите ефект, така че се забранява да се яде лук или чесън за този, който иска да отиде на петъчна молитва или на обща молитва в джамията. Подобно на лука и чесъна, под тази забрана попадат и всички храни, които оставят неприятна миризма. И други, за които е потвърдено, че съществува забрана в законите на Всемогъщия и Велик Аллах и е поискано отговорният за своите дела пълнолетен мюсюлманин да ги избягва, но не по начин, който е безусловен и задължителен.

В здравословен аспект чесънът е без съмнение изключително полезен!

Чесънът укрепва здравето, защото стимулира естественото производство на сероводород, твърдят американски учени. В голяма концентрация сероводородът е отровен.

Това е същият този отпадъчен продукт, който се получава при добиване на нефт и мирише на развалени яйца. Колкото и да е странно, тялото ни произвежда сероводород, който служи като антиоксидант и помага за производството на кръв.

Учените изцедили сок от чесън и го капнали върху червени кръвни телца. Те веднага започнали да отделят сероводород. Ето защо чесънът се препоръчва като профилактично средство срещу много болести.

Експерименти, проведени с лабораторни мишки, доказват, че чесънът помага на организма да се бори със сърдечната недостатъчност и намалява риска от смърт вследствие на инфаркт. Освен инфаркт, доказано е, че чесънът способства за намаляването на кръвното налягане - пак покрай въпросния сероводород.

Според учените при приготвянето на ястия много готвачи и домакини грешат, като добавят чесъна в ястието веднага след като го нарежат или освободят скилидките от обелките.

Щом разрежете, смачкате или изобщо „нараните“ главичката чесън започва създаден от природата процес, който защитава растението от "вредители". Тогава съдържащият се в чесъна ензим алииназа превръща немиришещия дотогава алиин в алицин. Едва при този процес на разпадане възникват интензивната миризма и лютивината на чесъна.

Алицинът и новооформените му съставки, които участват в процесите на обмяната, създават доста силна миризма. Тя зависи много и от начина, по който е бил консумиран чесънът – пресен, стар, суров, сварен, като хапче или прахче, като капсула или сок.

При варене или печене, голяма част от чесновия алцин се разрушава. Вярно е, че свареният чесън не е толкова лют и не мирише толкова силно като суровия, но един важен елемент от лечебната му сила липсва. Много от специалистите са убедени в това. Други обаче твърдят, че алицинът се образува на ново в организма по време на храносмилане.

Проучванията на учените показват, че при затопляне в чесъна се освобождават някои естествени химически субстанции. Към тях принадлежи например айоенът, който предотвратява слепването на тромбоцитите. Киселите храни като домати и оцет подпомагат този процес на преобразуване.

Ако искате да се справите с миризмата, която излиза от устата ви след употреба на чесън, хапнете малко семена от копър или анасон. Те ще неутрализират миризмата на чесън.Много по-полезно е, ако първо нарежете или изчистите скилидките и ги оставите да постоят на стайна температура петнадесетина минути, и чак след това ги добавите в ястието.

http://gotvach.bg

Магданоз

Магданозът е чудесно средство за изцеление и питателна храна. Повечето хора не осъзнават тези му качества и смятат, че растението се използва главно за декоративна гарнитура. Продължавайте да четете и ще научите за ползите и качествата на магданоза.

Двата най-популярни вида магданоз са къдравия магданоз и италианския плосколистен магданоз. Италианският сорт е по-ароматен и по-малко горчив на вкус, отколкото къдравия. Съществува и друг вид магданоз, известен като вкоренена ряпа (или сорт Хамбург), който се отглеждат поради своите корени, наподобяващи корен на репей. Магданозът принадлежи към семейство сенникоцветни.

Произходът на магданоза води началото си от Средиземноморския регион на Южна Европа. Докато е бил култивиран в продължение на повече от 2000 години, магданозът е използван повече като лекарство, отколкото като храна. Древните гърци са считали магданозът за свещен и са го използвали не само за украса на победителите в атлетичните състезания, но също така и за декориране гробниците на починалите. Практиката за използване на магданоза като гарнитура действително има дълга история, която води началото си от цивилизацията на древните римляни.

Хората са започнали да консумират магданоз като подправка по някое време през Средновековието в Европа.

В някои страни, къдравия сорт е по-популярен. Това води началото си от древните предпочитания към този вид, тъй като хората са оприличавали плосколистния магданоз на вид отровна трева.

Винаги когато е възможно, е необходимо, да се избира пресен магданоз пред сушената му форма, тъй като е с по-добри вкусови качества. Трябва да се избира свеж магданоз, който е с наситен зелен цвят и изглежда свеж и хрупкав. Необходимо е да се избягва този, чиито лиса са увехнали и пожълтели. Пресният магданоз е необходимо да се съхранява в хладилник в найлонов плик.

Съхранение на магданоз

Плосколистният магданоз може да се съхранява също и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Къдравият магданоз се съхранява по-добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.

Магданозът е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксилати, естествено съдържащи се вещества в растенията, животните и хората. Когато оксилатите станат прекалено концентрирани в телесните течности, те могат да се захаросат и да причинят здравословни проблеми. Поради тази причина хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми с бъбреците или жлъчката трябва да избягват консумацията на магданоз.

Магданозът е отличен източник на витамин А, витамин С и витамин К. Той е добър източник на желязо и фолати.

Летливите маслени компоненти на магданоза включват миристицин, лимонен, юджинол и алфа-тюжен. Съдържащите се в магданоза флавоноиди са апиин, апигенин, крисоериол и лутеолин.

Именно тези два вида необичайни компоненти /летливите масла и флавоноидите/, съдържащи се в магданоза, предоставят уникални ползи за здравето.

Летливите масла в магданоза и по-специално миристицинът, е доказано че възпрепятства образуването на тумор и в частност, формирането тумор в белите дробове.

Флавоноидите, съдържщи се в магданоза и по-специално лутеолинът, е доказано, че функционират като антиоксиданти, които се съчетават със силно реактивните кислород-съдържащи молекули (наречени кислородни радикали) и помагат за предотвратяването на кислород-базирани увреждания на клетките.

Магданозът е добър източник на фолиева киселина, която е един от най-важните В витамини. Макар да играе много роли в организма, една от нейните най-важни роли е по отношение на сърдечно-съдовите заболявания. От там идва необходимостта от нейното участие в процеса, чрез който тялото конвертира хомоцистеина в доброкачествени молекули.

Храните, богати на витамин C, като магданоз, осигуряват на хората защита срещу възпалителен полиартрит, форма на ревматоидения артрит, включваща две или повече стави.

Той се отразява чудесно на целия организъм, а при мъжете е известно, че действа като афродизиак. Освен това почти няма гозба или салата, в които да не се слага магданоз. Много хора са му почитатели, а сок от магданоз, примесен с пресен фреш от моркови, тонизира целия организъм и зарежда с енергия.

Магданозът е полезен за жените, тъй като учените са установили, чеапиолът в растението тонизира гладката мускулатура, особено на матката. Същото вещество спомага за подобряване на кръвообращението.

Може да си направите и отвара с магданоз - една връзка магданоз се залива с 500мл гореща вода и се оставя да ври на слаб огън за 10-15 минути. Не е нужно да нарязвате листата, при желание може просто да ги накъсате. Пийте по малко от отварата всеки ден. Тази напитка ще подобри храносмилянето, ще възбуди апетита и ще ободри целия ви организъм.

При мъжете магданозът действа като афродизиак, поради високото си съдържание на калций, йод и желязо. Така че може да слагате повечко магданоз в салата.

Ако прибавяте от растението към готвени ястия, трябва да помните, че магданоз се слага последен, за да се запазят качествата и ароматът му. Що се отнася до купешкия сух магданоз, от него няма никакъв смисъл, по-добре си набавете пресен от пазара.

източник

източник