За джинджифила и меда

image source

Преди време писах за лекарство срещу тумори само от джинджифил и мед. Получих доста коментари и се заинтересувах още повече за комбинацията.
Междувременно и аз си приготвих, но само половин доза (засега) и понеже това бе първия ми личен "опит" с джинджифила, бях определено изгорена от лютивия му вкус :) Беше много смешно.

Тъй като не консумирам пикантни и люти храни, гърлото ми е доста чувствително на вкусове и в началото ми беше доста трудно да пия дори и мъничко от сместа. Затова му намерих цаката за себе си :) Сега взимам половин чаена лъжичка и без да сдъвквам, пия прясно мляко, колкото да преглътна, без да ми залютява :)
Реших да опиша това и да дам още някоя рецепта за употребата на джинджифила, но не като подправка.

В статията за джинджифила като лек и подправка можете да направите справка за действието му.

Джинджифил се добавя в сока с антимигренозно действие, чиято рецепта може да откриете тук...

Чая от джинджифил е абсолютно полезен за всички. Той облекчава храносмилането, неутрализира натрупалите се в нашия стомах токсини и ни помага да усвоим храната по-добре. Пийте го на малки глътки преди или след хранене.

Впрочем този чай лекува симптомите на настинката: възпалено гърло, кашлица и хрема. Също понижава телесната температура в тези случаи и облекчава мускулните болки, които често ни притискат при грип. Помага и при ставни болки, главоболие. 

Може да го използвате и в чай, да си разбъркате мед и прах от джинджифил – 2 части мед и една част от билката, поради нейния леко лютив вкус. Ще останете изненадани колко сте издръжливи на зимните и есенни вируси, които вече ни нападат.

Рецепта за чая

Водата за чая се оставя да заври и след това се слагат в нея 3-4 резенчета джинджифил, след което съдът с водата и корена се махат от котлона и се оставят да се запарват за около 15-50, след което сместа се прецежда. Изстисква се лимон или се добая някое парченце от плода, може да се подслади с мен, а може и да се пие чист. 

Бих препоръчала лимона и меда да не се добавят в гореща вода.

Чая помага и срещу киселини! Което си е нещо страхотно, само имайте предвид да не го пиете горещ! В същност никога не пийте горещи напитки! 

Студения чай от джинджифил, лимон и мента, с добавен мед на вкус, е чудесен за лятото :)
Току що в една от страниците, които следя, попаднах на следната снимка :)

източник

Джинджифил - лекарство или подправка :)

Още една много прятна статия за джинджифила, който така много ни интригува като лекарство в последно време. Разбира се, като подправка, поне в моята кухня, вече има много широко приложение, както и куркумата, къри, канела (все к-та :).
Най-долу давам и много хубава мароканска рецепта за едни банички с кайма и джинджифил.

====================================================

Корен не, ами коренище

Zingiber officinale е латинското прозвище на многогодишното тревисто растение, дало името на семейство Джинджифилови. Названието zingiber най-вероятно произлиза от санскрит и означава рогат, а често срещани у нас наименования са исиот и имбер. Джинджифилът може да се гордее с роднинските си връзки със знаменити подправки, като кардамона и куркумата, които са членове на същото семейство.
Растението предпочита топъл и влажен климат и се отглежда най-добре в Китай, Индия, Непал, Ямайка и Индонезия, но можем да го срещнем и в Африка, Централна Америка, Бразилия и Австралия. Стъблата са сравнително високи – до 1,5 м, а цветовете са жълто-оранжеви. Това, което използваме като подправка, всъщност е дебелото, силно разклоненото коренище (ризом) на джинджифила, а не корен, както сме свикнали да казваме. Продава се прясно, изсушено или стрито прах и притежава остър, парлив вкус с аромат на лимон. За съжаление при джинджифила на прах голяма част от вкусовите достойнства са безвъзвратно загубени, така че е по-добре да се снабдите с прясно коренище. 

Лекарство или подправка?

Данни, датиращи отпреди 5000 години сочат, че джинджифилът е бил добре познат главно като лекарствено средство и при това е бил високо ценен – споменат е в индуския епос Махабхарата и в трудовете на Конфуций, а в Корана е описан фонтан от вода с вкус на джинджифил. Използвали го в аюрведическите практики и като афродизиак, също и против гадене, ревматизъм, проблеми с храносмилането, сърцебиене, липса на апетит, главоболие, а в Индия дори смесвали сок от джинджифил и чесън с малко мед като средство, облекчаващо кашлицата. Подправката достига до Гърция и Рим благодарение на арабски търговци преди поне 2 хилядолетия и там също намира широко приложение – гърците например го използват главно за облекчаване на храносмилането и след по-тежки манджи си хапват нещо като своеобразен сандвич от джинджифил, „увит” в хляб. 
При залеза на Римската империя до известна степен рогатото коренище потъва в сянка и затова по-късно Марко Поло го преоткрива при пътешествието си до Далечния изток. Реабилитираният в европейската кухня джинджифил е не само обичана, но и доста скъпа подправка – през 13. и 14. век го поставят на английската трапеза редом с черния пипер, а улиците, където се продават подправки, са наричани Джинджър Стрийт, но цената на един паунд (приблизително половин килограм) ginger достига тази на една овца.
Джиджифиловите ризоми съдържат 3% етерично масло, основните компоненти на което са зингиберин и гингерол, които придават лютивия вкус и характерния аромат на подправката. Освен етеричното масло в коренището се съдържат смоли, флавоноиди, полизахариди, мазнини и скорбяла.
Точно на етеричното масло дължим свойството на джинджифила да облекчава гаденето и прилошаването, особено по време на пътувания и бременност.

В празник или делник, в сладко и в солено

Джинджифилът намира наистина широко приложение в световната кухня, и то по най-различни начини в най-различни ястия. В Азия често накисват във вода за няколко часа настърган или нарязан джинджифил и след това го добавят в ястията или пък приготвят пюре с пресен джинджифил и люти чушлета, с което намазват месото преди печене. В Индия и Тайланд подправката е неразделна част от приготвянето на къри, а в Китай използват сока от стари коренища за овкусяване на ястия с морски дарове и овнешко. В Япония дори мариноват джинджифила и го използват като гарнитура или добавка в различни ястия, включително и суши, а в Корея не им отстъпват и подправят туршията си с него. Освен това подправката се използва пържена, печена, варена и задушена в най-различни супи, зеленчукови манджи и сосове, а особено популярен е чаят от джинджифил и добавянето на джинджифил в чая. На някои места в Средния изток дори подправят кафето с джинджифил точно както в една от книгите на английската писателка Маргарет Драбъл, където американска посетителка изсипва по погрешка щедро количество джинджифил на прах в кафето си и го допива с не особено ентусиазирана физиономия. В западната кухня сме свикнали предимно да я срещаме в сладкарството, въпреки че в източната и ориенталска кухня също приготвят бонбони от джинджифил и варят с него сладка и мармалади. 
„Сладката страна на нещата” е особено популярна с оглед на коледните празници, тъй като джинджифиловите сладки, бисквити и кексове са неотделима част от тях в не една и две европейски страни. В Англия например приготвят традиционните gingerbread men – сладки от джинджифилово тесто с формата на човечета, за които се говори, че са създадени от самата кралица Елизабет I и дават начало на множество приказки, поради което срещаме техен представител и в популярните анимационни филми „Шрек”. Изобщо всичко що е gingerbread (буквално от английски джинджифилов хляб) е добре дошло на английската трапеза, а също и джинджифиловите напитки – бира и безалкохолен ейл, които често и с удоволствие прилагат при болки в корема и проблеми с храносмилането още от Средните векове. Европейско изобретение е и джинджифиловият ликьор „Кантон”, приготвян във Франция, както и английското „зелено джинджифилово вино”, традиционно продавано в зелени бутилки. Използваме чудното коренище и при приготвянето на сладка, сиропи, компоти, за консервиране на кисели краставички и като свежа добавка към плодови салати и сладоледи.

източник: Бон Апети

Полезни рецепти с джинджифил: Антимигренозен сок и Лек от аджинджифил и мед

снимката е на Бон Апети

Марокански пържени банички

С плънка от кайма

Източник: Предаване "Бон Апети" с Лора и Стоян, 21.02.2012

Необходими продукти:

400 г бутертесто
300 г телешка кайма
1 глава лук
2 яйца
2 жълтъка за намазване
сокът от 1/2 лимон
4 с. л. зехтин
20 г пресен джинджифил
1 връзка магданоз
1/2 връзка пресен кориандър
1/2 ч. л. канела
1/4 ч. л. червен пипер
сол и черен пипер на вкус
олио за пържене
пудра захар и канела за поръсване

1.  Лукът се нарязва наситно и се запържва в зехтина, докато стане стъклен.


2.  Добавя се каймата и се пържи, като се бърка, за да стане на трохи. Подправя се с канелата, червеният пипер, лимоновият сок, сол и черен пипер.


3.  Яйцата се разбиват и се добавят при каймата. Овкусява се с наситнените магданоз и кориандър и с настръгания джинджифил. Съдът се сваля от огъня и плънката се оставя да се охлади.

4.  Бутертестото се разточва и се нарязва на квадрати с широчина и височина около 5 см. Краищата на всеки се намазват с разбит жълтък.


5.  В центъра се слага малко от плънката и се завиват рулца.



6.  Пържат се на маслена баня до златисто и след това се слагат върху кухненска хартия, да се отцедят от излишната мазнина. После се поръсват с пудра захар и канела и се поднасят.

Още по темата: За джинджифила и меда

Люспи от лук

материалът е оттук - хареса ми и предполагам, е верен, т.е. - полезен иншаАллах

При запарване на черен или зелен чай е много полезно да се добавя щипка люспи от лук или чесън в чайника. Преди лягане щипка люспи от лук се запарват за 10 минути, после течността се прецежда и веднага се изпива (не трябва да престоява).

Много често оставяме в аптеките не малки суми за лекарства-„залъгалки” и лекарства–вредители, като се опитваме да решим  проблемите си чрез „вълшебни таблетки”. Природата ни е осигурила всичко което ни е нужно за здравето, но ние сме ограничили до мимимум връзките си с нея. Забравили сме за природните лекарства. Забравяме да пием чиста вода в необходимите за организма количества, забравяме да се занимавате с гимнастика и да бъдетем бодри и здрави.

Ето какво ни разказва Иван Егоров за едно невероятно природно богатство в широк спектър - люспата на лука.

„Искам да обърна вашето внимание на целия спектър от ценни свойства на обвивката на лука, която ние така необмислено изхвърляме. Ако знаехте какво изхвърляте, никога не бихте постъпили така !

Моята баба имаше прекрасни коси, които като шапка украсяваха главата й, и никога не е имала пърхот, тъй като тя миеше главата си с отвара от люспите на лука. И боя за коса не трябва.  Отварата се приготвя много просто: шепа люспи се заливат с чаша вода, заварява се, ври 5-10 минути и се оставя да изстине до приятна температура.

Мама вареше супа, като използваше лука с люспите. Освен че супата придобива апетитен оттенък, тя става и значително по-полезна, благодарение на лучената люспа.

Много е полезно при варенето на зелен или черен чай, в чайника да се добави и щипка лучена или чеснова люспа.

Работейки в Института по биоорганична химия, аз разбрах колко много полезно се съдържа в този „отпадъчен” продукт.

Например, вещества, които тонизират сърдечната дейност, повишават имунитета, да не говорим за отхрачващите, слабителните, пикочогонните, спазмолитичните, антисептичните, противораковите и още много други свойства.

Хипертониците всеки ден могат да пият чай от лучени люспи, за да оправят своето здраве. Това също е проверено върху мои познати, които така се спасяват от хипертонията.

Лучените люспи имат още едно чудесно свойство: отварата спомага за изхвърляне от организма на излишен натрий и хлор, а това е много важно за сърдечноболните.

Когато разказват на мама за разни очистителни методи, тя винаги се смее: защо, моля, се мъчите, когато можете да пийнете отвара от лучена люспа, което от векове се използва от народната медицина.Ето, вече шест години минаха, откакто аз се избавих от спазми в крака. Мъчих се страшно, особено през нощите. Спаси ме лучената люспа.В чаша вряща вода поставете щипка лучени люспи и ги оставете да се варят 10 мин. След това извадете люспите и изпийте получената златиста напитка вечерта преди заспиване. Когато се събудих сутринта, не можех да повярвам, че спах спокойно, че кракът не ме притесняваше. Оттогава всяка вечер пия чай от лук.”

И така – защо лучената люспа е толкова полезна ?

Какви целебни свойства притежава ?

Изследванията показват, че в люспите на лука и чесъна се съдържат 4% антиоксидант, бифлавоноид – кверцетин.

Натуралното, биологически активно, вещество се отнася към групата на витамин Р.

Действащо вещество Кверцетин:

3,5,7,3'4'-Пентаоксифлавон.

То е рутинен агликон

Химическа формула С15H10O7

Моларна масса 302,236 г/мол, жълти кристали

Плътност 1,799 г/см³

Това забележително и знаменито вещество е свързано също и с ябълките. Те, наред с лука,чесъна и зеления чай, се считат като основен източник на кверцетин

Източници на КВЕРЦЕТИН:

Ябълки, лук, чесън, зелен чай

А доколкото кверцетинът - по едни или други причини - е нужен на голяма част от нас в повишени дози, то той трябва да се набавя от всички тези източници и по възможност - ежедневно.

Известният доктор Аткинс смята кверцетина за най-доброто антихистаминно средство и го предписва на пациентите си, които страдат от различни форми на алергия.

На голяма част от лекарите кверцетинът е известен като средство за профилактика на съдовите заболявания.

При хората, поемащи много кверцетин, значително е по-малък рискът от инфаркти и инсулти, както и вероятността от образуване на тромби.

Ако се вземе късче от люспата на чесъна и се погледне под микроскоп, то могат да се открият кубични кристали на кверцетин, опаковани на редове.

Люспите на лука са игловидни бледо-жълти кристали, облицовани на редове по продължението на жилките на люспата. Това е много важно.

Тъй като кверцетинът е антиоксидант, в такъв кристален вид той е по-ефективен.

На това се основава и неговата роля на биологичен часовник. Докато е активен и не пропуска кислород към точката на растеж на луковичката на чесъна или на лука, те не покарват. Намират се в покой.

Затова отварите от люспите на лука и чесъна не бива да се пазят дълго. По-добре е да се използват веднага.

1996 година може да се назове като дата на второто раждане на кверцетина. По това време особено голям интерес се проявява към кверцетина като противораково средство, не само профилактично, но и лечебно.

Съгласно някои научни изследвания, той спира развитието на левкемията и  ограничава растежа на тумора на млечната жлеза.

Именно през 1996 г. в списанието Clin. Cancer Res. (1996, 2, 659) е публикувана статията на Д.Р. Фери и съавтори "Първата фаза на клиничните тестове на  флавоноида на кверцетина: фармакокинетиката и доказателството за инхибиране на тирозин  in vivo", в която е показано, че кверцетинът притежава наистина уникалното свойство за възстановяване в раковите клетки на функциите на гена р53.

Именно мутациите на гена р53, са отговорни за възникването на 50 - 60% случая на новообразувания.

Реабилитирайки ген р53, кверцетинът спомага за лечението на рак на: млечната жлеза, на простатната жлеза /простатата/, на дебелото черво, на белите дробове, на мозъка, на лимфосаркомата, на лимфогранулематозата /Болестта на Ходжкин/.

Положителното въздействие на антиоксидантите е доказано чрез много изследвания и многогодишни клинични тестове.

Антиоксидантите притежават съдоразширяващи, противотуморни, противовъзпалителни, бактерицидни, имуностимулиращи и противоалергични ефекти.

Доказана е противовирусната активност на кверцетина, което позволява използването му за профилактика и комплексна терапия на редица вирусни инфекции.

При определени нива на постъпване в кръвта кверцетинът намалява  скоростта на изпускане на хистамин и др. биологични активни вещества от мастните клетки, базофилите, неутрофилите и макрофагите, оказвайки им същия този противовъзпалителен ефект.

Също така кверцетинът забавя образуването на много продукти, съпровождащи възпалението, чрез участие в метаболизма на мастните киселини, образувайки определени ферменти. В резултат се понижава образуването на левкотриените, които притежават 1000 пъти по-силно възпалително действие, отколкото хистамина, и могат да провокират развитие на бронхиална астма, язвен колит, редица кожни заболявания като атопичен дерматит, псориазис и др.

Свойството да се свързват ефективно хистаминът и хистаминоподобните вещества позволява антиоксидантът успешно да се прилага в комплексна терапия на различните артрити, ревматизма, системната „червена вълчанка” /лупус еритематозус/, язвен колит, сенна хрема и други алергични заболявания.

Антиоксидантът възпрепятства образуването на язви и кръвоизливи на стомашната стена и червата, предизвиквани от външни дразнители; нормализира функционирането на нервната, имунната и ендокринната системи.

Фармакологично действие

Кверцетинът понижава пропускливостта на капилярите и увеличава резистентността на съдовата стена, разширява съдовете, понижава тонуса на гладката мускулатура, притежава спазмолитично свойство.

Кверцетинът се прилага:

При повишена пропускливост и чупливост на капилярите, при хипертонична болест, при атеросклероза, при ревматизъм, хематологични, инфекциозни и други заболявания;

При увреждане на капилярите при лечение с антикоагуланти, арсен, бисмут, тиоционати;

Като спомогателно и профилактично средство при съдови усложнения на атеросклероза (инфаркт на миокарда, инсулт, ретинопатия);

При лъчевата терапия и радиохирургическия метод на лечение на  злокачествени новообразувания.

Кверцетинът е средството, с помощта на което Вие ще се избавите и от своите болести, и от причините, които ги предизвикват.

Основно действие:

• антиоксидантно - кверцетинът защитава мембраните на клетките, блокирайки действието на фермента алдозредуктаза, отговорен за развитието на късни стадии на цяла редица заболявания, и свободните радикали с екзогенен и ендогенен произход, забавя процеса на стареене на клетките на кожата, роговицата на окото, миокарда.

• повишаващо тонусът на съдовете (вени, артерии, капиляри) - кверцетинът, притежавайки антиоксидантно и мембраностабилизиращо въздействие върху съединителната тъкан на съдовете, стабилизира клетъчните мембрани, намалява пропускливостта на стените им.

• противоалергично - кверцетинът препятства изработването на хистамин и серотонин (медиатори на алергията), намалява отоците при сенна хрема и други алергии.

• антиатеросклеротично - кверцетинът по-ефективно, отколкото  витамин Е, ликвидира потенциалната заплаха за сърцето, произлизаща от холестерина.

Той предпазва липопротеидите с ниска плътност от окисляване, намалявайки вероятността за натрупването им в стените на артериите и цялата съдова система. Редовното потребление на кверцетин значително намалява риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания.

• кардиопротекторно /кардиозащитаващо - кверцетинът подобрява работата на миокарда, тъй като повишава енергийното осигуряване на кардиомиоцитите, благодарение на  антиоксидантното му действие и подобряването на кръвообращението, тъй като препятства сгъстяването на кръвта, намалява вероятността за образуване на тромби, инхибира синтеза на тромбоксан.

• хипотензивно - кверцетин нормализира артериалното налягане при невроциркулаторна дистония, при коронарна болест на сърцето, при стенокардия.

• имуностимулиращо - кверцетинът увеличава активността на фагоцитите, Т- и В- лимфоцитите, повишава продукцията на антитела, което намалява проявата на вторичен имунодефицит, заболеваемостта от остри респираторни вирусни инфекции: облекчава адаптацията към хипоксия на децата, често боледуващи от ОРВИ  / остри респираторни вирусни инфекции/.

• противовъзпалително - кверцетинът блокира липооксигеназният път на метаболизма на арахидоновата киселина, препятства изработването на  левкотриени, понижавайки риска от развитване на възпалителни процеси.

Кверцетинът препятства образуването на възпалителни вещества в организма, предизвикващи болка, при ревматоидния артрит, при колита.

• регенеративно - кверцетинът спомага за ускорено зарастване на раните при пародонтоза, ерозивно-язвени заболявания на слизестата обвивка на устната  кухина и горните дялове на на червото, гнойно-възпалителните заболявания на меките тъкани, предизвикани от приемането на нестероидни противовъзпалителни средств; влияе на процесите на ремоделиране на костната тъкан

• онкопротекторно / онкозащитаващо - кверцетинът, укрепвайки имунната система и ускорявайки изработването на дезинтоксикационни ферменти, които избавят организма от потенциални канцерогени, противодейства на злокачествения растеж на клетките при левкемията и тумора на  млечната жлеза, рак на дебелото черво, яичниците и ендометриума.

• комбинирано лечение на възпалителните заболявания, в т. ч. – на артрозите и  артритите;

• болестите от  изгаряния и измръзвания;

• катаракта;

• козметични програми за подмладяване и намаляване на бръчките

• укрепване на имунитета.

• варикозно разширяване на вените.

• за забавяне процесите на стареене.

Извод: преди да изхвърлите лучената или чесновата люспа – помислете!   Струва ли си !?!

Как да си направим напитка срещу възпалено гърло и кашлица

По лесен и натурален път

от edna.bg

Снимка: nancyvienneau.com

Хегемонията на оплакванията от грипове и настинки ще се съревновава със здравните ни сили през следващите няколко месеца, затова ви предлагаме от по-рано да облекчим най-досадните симптоми като възпаленото гърло и кашлицата чрез тази вълшебна напитка с изцяло натурален привкус.



Необходими продукти:

1/4 чаена лъжичка лют червен пипер
1/4 чаена лъжичка джинджифил
1 супена лъжица оцет (за предпочитане органичен)
2 супени лъжици вода
1 супена лъжица захаросан мед

Начин на приготвяне:

По-удобно ще ни е, ако прибавим всички съставки в буркан с капачка, за да може хубаво да ги разбъркаме и разтворим с раздрусващи движения.

Съхраняваме сместа в хладилник и консумираме по една лъжичка през няколко часа. Когато симптомите са по-обострени, може да увеличим честотата на дозите. Винаги е добре да разклащаме буркана - преди да приемем от илача.

Други домашни отвари:

Лек с дюли

Необходими са ни 2-3 средно големи дюли, които се нарязват на едри парчета, но без да се белят и почистват от кората. Към тях смесваме две глави кромид лук с обелките, десетина ореха, които са много добре начукани, но не са почистени от черупките. Всички съставки се заливат с два литра вода и се оставят да врят, докато сместа се изпари наполовина. Добавя се захар на вкус и се пие по една кафена чашка три пъти дневно.

Рецепта с лук
Този лек е подходящ за всякакъв вид кашлица. Приготвя се като една средно голяма глава кромид лук се почисти от люспите и с помощта на лъжичка се издълбава във формата на чашка. Така приготвена,лучената форма се пълни със захар и се оставя да престои поне една нощ. На сутринта на дъното й се е образувал малко сироп, който се изпива сутрин на гладно.

Отвара с индрише и локум
Смесват се шест листчета индрише, шест ореха, които се начукват, но черупките не се отделят, шест лукчета (бонбони), кутия локум и три средно големи нарязани на ситно ябълки. Към тях се прибавя литър и половина вода и се оставя да ври на слаб огън, докато локумът и лукчетата се разтопят. След като сместа изстине, се прецежда и се изпива на равни дози за три дни.

Ефикасни домашни отвари против кашлица

снимка: Работещо момиче

Няма две мнения по въпроса, че кашлицата е едно от най-изнервящите състояния, заради нейния изтощаващ ефект върху организма ни. Следващите домашни рецепти могат да облекчат нейните гръмогласни симптоми, но помнете, че ако до 2-3 дни не се наблюдава подобрение, ще трябва да минете през лекарския кабинет.

Лек с дюли
Необходими са ни 2-3 средно големи дюли, които се нарязват на едри парчета, но без да се белят и почистват от кората. Към тях смесваме две глави кромид лук с обелките, десетина ореха, които са много добре начукани, но не са почистени от черупките. Всички съставки се заливат с два литра вода и се оставят да врят, докато сместа се изпари наполовина. Добавя се захар на вкус и се пие по една кафена чашка три пъти дневно.

Рецепта с лук
Този лек е подходящ за всякакъв вид кашлица. Приготвя се като една средно голяма глава кромид лук се почисти от люспите и с помощта на лъжичка се издълбава във формата на чашка. Така приготвена, лучената форма се пълни със захар и се оставя да престои поне една нощ. На сутринта на дъното й се е образувал малко сироп, който се изпива сутрин на гладно.

Отвара с индрише и локум

Смесват се шест листчета индрише, шест ореха, които се начукват, но черупките не се отделят, шест лукчета (бонбони), кутия локум и три средно големи нарязани на ситно ябълки. Към тях се прибавя литър и половина вода и се оставя да ври на слаб огън, докато локумът и лукчетата се разтопят. След като сместа изстине, се прецежда и се изпива на равни дози за три дни.

Източник:  lekar.bg

Лекове за астма от Сунната

Астмата може да се появи заради промяната на времето, храна, лекарства, парфюми и други дразнители. Алергиите от прах са най-често срещаните причинители на астма.

Лекове за астма:

Лек за Астма с мед:

Медът е най-разпространения продукт за лечение на астма.

*Съд с мед се затопля и болният диша изпаренията-това облекчава дишането и болният диша по-лесно и дълбоко, инша Аллах.

Лек за астма с канела и куркума:

*1 с.л. натрошено клонче канела и 1 ч.л. куркума се варят в чаша мляко докато не остане наполовина.Затоплена и подсладена с 1с.л. мед сместа се пие три пъти дневно.Много ефективен метод за намаляване възпалението на дихателните пътища.

Лек за астма със смокини

Сред плодовете смокините са най-ценни при лечението на астма.Те отпускат болния и премахват храчките.

*Три или четири сухи смокини се измиват и се накисват в топла вода за една нощ.На сутринта пациента пие водата и ги изяжда.


Лек с лимон

Лимоните също са полезни за облекчаване на астмата.

*Сока от един лимон се смесва с чаша вода и се изпива по време на хранене.Този метод дава добри резултати.

Лек за астма с джинджифил

*Настърган пресен джинджифил се смесва с малко горещо мляко или вода, разбърква се и се прецежда.Добавя се чаша мляко, подслажда се с мед и се пие суртин и вечер.
Има приятно затоплящо действие и при настинки, а при мъжете действа като афродизиак.


Лек за астма с чесън

Чесъна е много ефективен метод за борба с астмата, особено в ранният и период.

*Десет скилидки чесън се варят в 30 мл мляко и се пие веднъж дневно.

**Към чай от джинджифил се прибавят две начукани скилидки чесън и се пие сутрин и вечер.

Лек за астма с шафран

Шафранът успешно се ползва за борба с бронхиалната астма.

*Половин чаена лъжичка се смесва с мед се взима един до два пъти дневно.Действа отхрачващо и намалява спазмите чрез разводняване на гъстите храчки.

**Запарка от 5г шафранови листа и една лъжица мед също действа добре и облекчава.


Диета при астма

Въглехидрати, мазнини и протеини

Пациентите трябва да намалят въглехидратите, мазнините и протеините които причиняват киселини.
За предпочитане са пресните плодове, листните зеленчуци, кълнове и зърнени храни.
Храните, причиняващи храчки, трябва да се избягват: ориз, захар, бобени, извара и пресни сирена. Също пържени и трудно смилаеми храни, силен чай, кафе, туршии, сосове.

Други съвети при астма

говеене и упражнения

Пациента трябва да води природосъобразен начин на живот. Чистият въздух, слънцето и водата лекуват. Редовният ислямски пост веднъж седмично и дихателните упражнения действат благотворно при борба с астмата.

Орехите, дар от Аллах

източник: Dreamstime

Консумацията на шепа орехи всеки ден се отразява благоприятно на нервната система, сочи изследване. Редовният прием на ядките предпазва мозъка от амиотрофична латерална склероза, наричана още болест на Лу Гериг.

Неврологичното заболяване, характеризиращо се с прогресивна дегенерация на моторните неврони - клетки в гръбначния и главния мозък, може да доведе до парализа и фатален край.

Връзката между консумацията на ядките и здравословното състояние все още не е ясна, но според учените ключов елемент в защитните свойства на орехите е витамин Е. Той е признат за най-мощния антиоксидант сред витамините. Смята се, че предпазва клетките от увреждане, забавя окисляването на липидите и образуването на свободни радикали в организма. Освен това витамин Е предпазва другите мастноразтворими витамини от окисляване, като спомага усвояването на витамин А.

Орехите осигуряват повече от 19 витамини и минерали, включително витамин А, фолиева киселина, калций, магнезий, фосфор, цинк и витамини от група В.

Чрез ядките набавяме 8% от дневното потребление на антиоксиданти.

За да усвоим полезните свойства и да извлечем максимална полза за здравето ни, експертите препоръчват да консумираме по 7 сурови ореха на ден.

Учени откриват и друга полза от хапването на този вид ядки. Според проучване орехите ни предпазват и от сърдечни заболявания. Те съдържат алфа-линоленова киселина - една от основните омега-3 мастни киселини, подобни на тези в мазната риба като сьомга и скумрия. Тези основни мастни киселини подобряват сърдечно-съдовото здраве, като спомагат предотвратяването на нестабилен сърдечен ритъм и чрез контролиране на образуването на плаки в кръвоносните съдове. Спомагат и за намаляване на „лошия“ - LDL холестерол, и С-реактивния протеин - възпалителен маркер, свързан с атеросклероза и сърдечни заболявания.

Установява се, че нивата на С-реактивен протеин спадат с почти 75%, на общия холестерол с 11%, а LDL-холестерола с 11-12% при пациенти, консумиращи храна, богата на алфа-линоленова киселина. Тя е съставка на продукти като орехи, орехово и ленено масло. Подобни ползи са открити при хора с диабет тип 2, които са с повишен риск от сърдечно-съдови проблеми.

source