Копривата - първенец сред билките

Urtica dioicea, naturallivingmamma.com

 Копривата принадлежи към най-добрите лечебни растения, които имаме и сега не мога да не пиша отново за нея, особено както сме в разгара на чудесната пролет, която ни засипва със свежест, зеленина и много билки.

 За копривата и ползите от нея се знае от малцина и единственото, което постоянно се споменава за нея е, че е богата на желязо. В същност желязото в нея е само малко, следи, но е във форма, удобна за усвояване в организма. Копривата, като се започне от корена, през листата, дори и цветовете, е много полезна.

 Това растение се пази единствено чрез парливостта си и благодарение на нея, то е доста широко застъпено, поне засега.

Макар ако запитаме много хора за копривата, първата им асоциация няма да бъде с друго, но именно с парливостта й.

 Има два вида на коприва, едногодишна (Urtica URENS), с плитки корени, бледо зелени листа и рядко расте по-високо от 25-35 сантиметра. Другият е много годишна коприва (U. Dioica) с груби, тъмни листа и с пълзящи корени. Среща се често расте в жив плет.  Листата на двете са космати, дълбоко назъбени и с остър връх. Цялото растение е покрито с остри, жилещи власинки, които причиняват дразнене на кожата и подуване. Не забравяйте да носите дълги ръкави и ръкавици при бране на тази билка! За храна се бере в началото на сезона, преди началото на цъфтежа.

 Не яжте сурови листа! Сготвени или попарени за салата - така вече младите листа са годни за консумация. Имайте предвид, че високото количество витамин С при варене на растението намалява - след 2 минути, то е с около 35% по-ниско.

 Големите билкари препоръчват копривата за изключително много заболявания, както и за един укрепващ тоник, освен за чудесна пролетна храна.

 Susan S. Weed, прочута билкарка, говори за копривата като за “едно от най-добрите укрепващи средства, познати досега.” -Wise Woman Herbal – For The Childbearing Year  Друга известна билкарка - Мария Требен, пише много подробно за растението и го препоръчва за лечение на много широка гама заболявания и споменава за нея, че ако не е парливостта на копривата, насекомите отдавна щях да са я унищижили. 

 Копривата поддържа около 40 насекоми, включително някои пеперуди, а през късното лято голямото количество семена са източник на зърна за много птици!

 Копривата съдържа няколко пъти повече витамин С от спанака, марулята, броколи, карфиол и други. В листата й се съдържат до 600 мг витамин С, 8 мг бета-каротин, до 0,6 мг витамин К, витамини от групата В. Не по-малко ценен е и съставът на микроелементите: калций 25%, фосфор 9%, магнезий 7%, желязо 6,3%.

 И колкото й да е странно копривата съдържа 24% белтъчини и около 4% мазнини. По своя профил аминокиселинният състав на белтъчините е близък до този на месото и яйцата.

За рецептите за приготвяне на коприва няма да говоря, но ще напомня, че копривата е прекрасна диетична храна. През пролетта имаме невероятна възможност да ядем от нея - вкусно, здравословно и евтино. Пречистването на организма няма да е истинско без коприва :)

Цитат от книгата "Здраве от аптеката на Господ" на МаАрия Требен:

Откакто знам колко полезна е копривата, за мен стана традиция да си правя едно четириседмично лечение с чай от младите леторасли - веднъж през пролетта и веднъж през есента...когато те се покажат отново навсякъде. Сутрин на гладно, 1/2 час преди закуска, изпивам 1 до 2 чаши на бавни глътки. Даже и сутрешния чай трябва да се пие на глътки, за да се усили действието му. След такова лечение се чувствам невероятно добре и всеки път имам чувството, че съм в такова състояние да свърша три пъти повече работа, отколкото иначе...Чаят няма лош вкус, но префинените души могат да прибавят малко лайка или мента...На определена възраст вече намалява количеството желязо в организма. Следствие на това се появяват състояния на умора и отпадналост, човек се чувства стар и по-малко трудоспособен. В този случай може да се използва съдържащото се в копривата желязо.

Чай от коприва в народната медицина се препоръчва при:

стеснявания на съдовете

малокръвие, анемия

алергия и сенна хрема

болки в черния дроб и жлъчката

бъбречни заболявания, но НЕ при камъни в бъбреците

заболявания на далака

стомашни спазми и язва

вирусни инфекции

бактериални екстременти

умора и отпадналост

подагра и ревматизъм

фистули

екзема

кожни петна, сърбежи

Бани с коприва:

ишиас

стеснявания на съдовете

екзема

гъбички

Миене:

косопад

смущения в кръвоснабдяването

Рецепти:

Чай: 1 препълнена лъжичка се попарва с 1/4 литър вода и се оставя да покисне малко

Тинктура: Корените, изровени през пролетта или есента се измиват и изчистват  с четчица, нарязват се на дребни и се напълват в бутилка до гърлото. Заливат се с 38-40% житна ракия и се оставят да престоят 14 дни на топло място.

Бани на краката: По 2 препълнени шепи добре измити , изчистени  корени от прясна коприва (дръжки и листа) се накисват и оставят да пренощуват в 5 литра вода. На следващия ден се слагат на печката докато водата заври. При температурата на поносимост, краката се накисват във водата за около 20 минути. По време на банята копривата остава във водата. Тази баня, затоплена отново, може да се използва отново за 2-3 пъти,

Миене на главата: 8-10 шепи прясна или изсушена коприва се слагат в 5 литрова тенджера със студена вода и на слаб огън се оставят да кипнат. Киснат 5 минути.

При миене на главата с коприва е необходимо след измиване косата да се полее в лимонов сок или оцет за омекотяване не косъма.

"Не трябва ли да благодарим на Бога за тази Му милост - да ни дари с такова едно чудодейно растение? В нашето забързано ежедневие хората минават забързано покрай него, без да му обърнат внимание, посягат към болкоуспокояващите лекарства с пълни шепи. Често пъти обаче в действителност помагат нашите добри, за жалост потънали в забрава, лечебни билки". Мария Требен

Билкови лекове срещу различни ставни болки

от searchherbalremedy.com

Като ставни се определят всички болки в ставите на цялото тяло, макар че най-често срещаните, са в коленете, дланите, бедрената става и кръста.

Лекуват се само след точно поставена диагноза. 

Домашните лекове, които ще дам тук, са лесни за приложение в България - билките са растящи по нашите ширини, често срещани и точно това е идеята ми, да се лекуваме с това, което ТУК Аллах ни е дал...

Имам заболявания на редица стави, някои от изброените лично съм опитала и знам ефекта, затова и ги публикувам. Лютия пипер и препоръчаното от Мария Требен не съм, но съм сигурна в ползата от първото, а Мария Требен уважавам дотолкова, че абсолютно вярвам на казаното от нея.

1. Aрника

Арника-монтана kasnaprolet9999.blog.bg

Арниката се култивира и много хора я отглеждат като красиво градинско цвете. Тя е етерично и медоносно растение. Цъфти от май до септември, има приятна миризма. За използване като лечебно средство, се използват предимно цветовете. При външно приложение има противовъзпалително и противомикробно действие. 

Внимание! Билката е силно отровна и се назначава само под контрол на лекар!

Арниката е едно предпочитано растение за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, независимо от вида - артрит, ревматизъм, ишиас.

Самостоятелна употреба на арника - компреси с тинктура или мастен извлек локално при болки, дори изкълчване, кръвоизливи и натъртване. 

Мастния извлек се приготвя по следния начин: ветовете (1:3), като се загрява на водна баня със зехтин за 20-30 мин. Седи 24 часа и се изстисква хубаво и се прецежда. С получения маслен извлек се мажат болните места 2 пъти дневно, сутрин и вечер.

2. Див конски кестен  

wikipedia.org

Изключително разпространен в България, като на есен плодовете са нападали по земята и често ги подритваме. Често настройката ни е да запазваме само онова, което става за ядене и съм свидетел на жалването на много хора, че в София например, е пълно с диви кестени, а не с ядивния кестен :) А в същност дивия кестен може да се използва за лечение на редица заболявания.

- Балсамът от див - конски кестен е идеален за уморени и отекли крака и крака с разширени вени. Съдържа екстракт от див (конски) кестен, камфор, розмарин, арника, ментол и етерични масла. Бързо премахва болките предизвикани от умора, травми, оток, както и ревматични болки.

-Болки в ставите
Ситно се настъргват диви кестени, подбрани един по един, за да се отстранят ония, чиято обвивка е наранена (пукната). Настъргани се слагат в буркан, в който се налива догоре камфоров спирт. Съдът се затваря херметически и се оставя на прозореца на слънце или ако времето не е подходящо, до гореща печка. На 6-ия ден бурканът се отваря, към кестените се прибавя 1 чаена лъжичка нишадър и 1 чаена лъжичка рафинирана сяра (от аптеката). Съдът отново се затваря херметически и се оставя да отлежи още 2 дни, като няколко пъти се обръща за пълно размесване на съдържимото. На 7-ия ден в него се поставя и лъжичка терпентин (от аптеката). Болните стави се намазват с разтриване. За външно мазане се препоръчва следната рецепта: кестените се обелват, счукват и поставят в ракия. Съотношението на плодовете към алкохола е 2:10. Полученият извлек се прилага за разтриване. Чрез лабораторни експерименти е доказано, че кестените укрепват капилярите. Намаляват вискозитета на кръвта, нормализират болестно увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби.

Заедно Арника и Конски кестен - чудесно се допълват в масажен гел срещу ставни болки. Ако не ви се приготвя някой от по-горните мехлеми, купете си от аптеката - гелът помага!

 3. Лют червен пипер 

globalhealingcenter.com

За да се направи паста, се разбъркват 2 суперни лъжици лют пипер с 1/2 чаша какаово масло, добавя се ланолин или кокосово масло - всички се продават се в аптеките. Нанася се директно върху възпаленото място. 

Също така може да се смесят 1/2 чаена лъжичка лют червен пипер с 1 чаша ябълков оцет и в сместа се накисват болните ръце/крака за 20 минути, след което болката и възпалението намалява значително.

Полски хвощ, снимка zdrava.bg 

 4. Хвощ и коприва - Мария Требен горещо го препоръчва, както и компрес със шведска горчивка. 

Сутрин, 1/2 час преди закуска и вечер 1/2 часа преди лягане, се пие чаша запарка от хвощ, който се оставя да изкисне половин минута. През деня се изпиват 4 чаши чай от коприва, който също е попарен и оставен за малко да изкисне.

Много препоръчително е 1 месечно баня на половината тяло с хвощ от 100 грама билки, накиснати и оставени да пренощуват в студена вода, на следващия ден претоплени и използвани за 20 минутна баня. Водата от банята може да се изсипе обратно още 2 пъти върху билките и затоплена, да се използва за още 2 бани (цитат от "Здраве от аптеката на Господ" на Мария Требен). По нейна препоръка за болки в коляното е добре да се правят загряващи компреси с хвощ - влажната топла билка се увива в мокри кърпи и се налага върху болното място. 

 5. Шведска горчивка

Мария Требен говори постоянно за нея и то при лечение на почти всички заболявания. Продава се по аптеките. Във връзка със ставните заболявания, се правят всекидневни 4 часови компреси с шведска горчивка. Преди това задължително кожата да се намаже с мазнина или с мехлема с невен, а след всеки компрес да се напудря,  за да не се появи сърбеж. 

Къдраво зеле, снимка gradinata.bg 

Билкарката прилага компресите с шведска горчивка заедно с компреси с листа от къдраво или бяло зеле - попарват се листата, налагат се върху болните стави и се превързват отгоре с топла кърпа. 

6. Масло от ленено семе, семе от люцерна, канела и куркума помагат и широко се използват при артритни болки.

Маслото от ленено семе е богато на Омега 3 мастни киселини, които помагат на производството на 1 и 3 простангандини - противовъзпалителни хормони и по този начин се спомага за намаляване на възпалението при ревматоиден и остеоартрит. На ден се приемат по 3 супени лъжици от маслото - за целта го добавяйте към зърнената си закуска, намазано върху хляб, директно напръскано в салата и други.

Люцерна, снимка seedland.com 

За люцерната може да се изпише много, въпреки че за повечето хора, чувайки думата "люцерна", я свързват с храната за преживни животни. В същност тя е едно изключително полезно растение, освен всичко друго, ами и лесно отглеждано на нашите ширини. Използва се за лечение на артри, диабет, бъбречни заболявания - под формата на чай. Изключително полезни са кълновете от люцерна и все повече се увеличава броя на хората, които се хранят с тях, заедно с други кълнове. 

Чая от люцерна и по-специално от семената се прави по следния начин - 1 чаена лъжичка семена се добавят към чаша вряща вода. Пие се 3-4 пъти дневно в продължение на 2 седмици. 

Канела - просто добавете чаена лъжица канела към супена лъжица мед всяка сутрин в продължение на месец. Разултатите са видни още след първата седмица. 

Куркума - капсули от 500-1000 мг дневно намаляват ставните възпаления и болки.

Джинджифил - приема се коренището с мед, както е описано в линка към името на подправката. 

Растителна превръзка - с бял равнец, роза или живовляк

благодаря на Магазин за здравословно хрнане "Добринки"

Още малко народна медицина за лечение на рани:

Лечение на рани с пчелен мед
Върху раната се поставя дебел слой чист мед, нагрят до телесна температура, и отгоре превръзка. Превръзката се сменя след 24 часа. В началото може да се почувствува парене, но то бързо изчезва, като оставя освежително действие. Центрофугираният мед е практически стерилизиран. След 24 часа от поставянето му всички чужди частици остават полепени върху марлята и полето на раната остава съвършено чисто. Лекуваните с мед рани после могат да се зашият като пресни чисти рани.

Болки и сърбеж при раните се явяват, когато раната започне да оздравява, т.е. започва да се всмуква отокът.

Кориандър

www.prota4u.org  

Coriandrum sativum L.

Английски: Coriander, Chinese Parsley, Cilantro, Dizzycorn, Japanese Parsley
Френски: coriandre
Немски: Koriander
Италиански: coriandolo
Испански: cilantro, culantro
Руски: кориандр, кинза, кишнец, клоповник


Произходът на кориандъра е най-вероятно от Средна Азия и Южна Европа, но е позната в Азия и Ориента от хилядолетия. Среща се в диво състояние в Египет и Судан. Той се споменава в древни санскритски писмени източници, доказващи употребата му като подправка преди повече от 5000 години. Семена от кориандър са открити в египетските пирамиди. Споменава се в Екзод (втората книга на Стария завет), където цветът на “манната” се сравнява с кориандъра: “Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът й беше, като на пита, смесена с мед”. В Британия го пренасят римляните, които го използвали в кулинарията и медицината. И той започнал широко да се използва в английската кухня по времето на Ренесанса, подобно на останалите екзотични подправки.

Според други източници гърците са познавали растението като любовно биле и афродизиак. Диоскорид, гръцки лекар и автор на редица книги за лечебните свойства на растенията, вярва, че употребата му повишава мъжката потентност. Основателят на научната медицина Хипократ го предписвал като медикамент, но също така е препоръчвал с него да се ароматизират вината, с което значително се увеличавал полезният им ефект.

Кориандърът (Coriandrum sativum L.) е едногодишно тревисто растение от сем. сенникоцветни с кухо в горната си част разклонено стебло, достигащо до 50-80 см. височина. Долните листа са с дълги дръжки, едри с овална форма. Горните са пересто нарязани на тесни заострени дялове. Цветовете са бели, събрани в сложни сенници. Плодовете са кълбести, жълтеникави с характерна приятна миризма. Цъфти през юни – август. В прясно състояние растението и плодовете му имат доста неприятна миризма на дървеници. Затова в някои страни го наричат още дървеничи копър. На нея се дължи и названието кориандър, употребено за първи път от гръцкия автор Плиний. Гръцката дума koriannon, която означава дървеница, по-късно е пренесена в латинския, а оттам и във всички западноевропейски езици. Поради тази миризма семената на кориандъра не се употребяват в неузряло състояние. След това те стават светлокафяви и добиват приятен сладък и пикантен аромат.

Плодовете и етеричното масло на кориандъра стимулират отделянето на секреция в стомаха, червата, жлъчката и белите дробове. Влияят благотворно на кръвоносните съдове и имат противомикробно действие. Българската народна медицина препоръчва кориандъра при болки в стомаха и червата, диария, кашлица, задух, повръщане, бронхит. 

Външно билката се използва за налагане при различни възпаления, циреи, гнойни рани, както и при ревматизъм и болки в ставите. 

Във фармацевтиката семената се използват за подобряване вкуса на лекарствата. От кориандъра се добива олеинова киселина, която се използва в текстилната и полиграфическата промишленост.

В кулинарията се използват плодовете и листата на растенията. В Индия и арабските страни листата са толкова разпространена подправка, колкото е магданоза в Европа. На тях се дължи характерния аромат на различни месни и зеленчукови блюда. Зелените листа на кориандъра са традиционна съставка на мексиканската и перуанската кухня за подправяне на супи, салати и месни ястия.

В кухнята на европейските народи се използват листата на кориандъра като добавка към различни маринати, в комбинация с бахар, дафинов лист и карамфил. Използват се в ястия и консерви от овнешко и свинско месо, като се комбинират с лук, чесън, черен пипер и риган.

Смлените семена са основна съставка на всички видове къри. Със смлян кориандър се ароматизират и сладкиши, меденки и др. В северна Европа кориандърът се използва за ароматизиране на ликьори.

Семената на кориандъра обикновено се използват едро смляни или на прах в зависимост от ястието. най-добре е да се купува на зърна и след това да се смлила непосредствено преди употреба. Смления кориандър бързо губи аромата си и трябва да се съхранява в нрепрозрачен херметически затварящ се съд. Целите зърна могат да се сухраняват продължително време. Ароматът им се усилва, ако бъдат леко запечени преди употреба. Зелените листа на кориандъра могат да бъдат нарязани или слени преди употреба. Те загубват голяма част от аромата си след изсушаване. Поради тази причина е подходящо да се замразят нарязани в торбичка или подходящ съд. 

източник

Люспи от лук

материалът е оттук - хареса ми и предполагам, е верен, т.е. - полезен иншаАллах

При запарване на черен или зелен чай е много полезно да се добавя щипка люспи от лук или чесън в чайника. Преди лягане щипка люспи от лук се запарват за 10 минути, после течността се прецежда и веднага се изпива (не трябва да престоява).

Много често оставяме в аптеките не малки суми за лекарства-„залъгалки” и лекарства–вредители, като се опитваме да решим  проблемите си чрез „вълшебни таблетки”. Природата ни е осигурила всичко което ни е нужно за здравето, но ние сме ограничили до мимимум връзките си с нея. Забравили сме за природните лекарства. Забравяме да пием чиста вода в необходимите за организма количества, забравяме да се занимавате с гимнастика и да бъдетем бодри и здрави.

Ето какво ни разказва Иван Егоров за едно невероятно природно богатство в широк спектър - люспата на лука.

„Искам да обърна вашето внимание на целия спектър от ценни свойства на обвивката на лука, която ние така необмислено изхвърляме. Ако знаехте какво изхвърляте, никога не бихте постъпили така !

Моята баба имаше прекрасни коси, които като шапка украсяваха главата й, и никога не е имала пърхот, тъй като тя миеше главата си с отвара от люспите на лука. И боя за коса не трябва.  Отварата се приготвя много просто: шепа люспи се заливат с чаша вода, заварява се, ври 5-10 минути и се оставя да изстине до приятна температура.

Мама вареше супа, като използваше лука с люспите. Освен че супата придобива апетитен оттенък, тя става и значително по-полезна, благодарение на лучената люспа.

Много е полезно при варенето на зелен или черен чай, в чайника да се добави и щипка лучена или чеснова люспа.

Работейки в Института по биоорганична химия, аз разбрах колко много полезно се съдържа в този „отпадъчен” продукт.

Например, вещества, които тонизират сърдечната дейност, повишават имунитета, да не говорим за отхрачващите, слабителните, пикочогонните, спазмолитичните, антисептичните, противораковите и още много други свойства.

Хипертониците всеки ден могат да пият чай от лучени люспи, за да оправят своето здраве. Това също е проверено върху мои познати, които така се спасяват от хипертонията.

Лучените люспи имат още едно чудесно свойство: отварата спомага за изхвърляне от организма на излишен натрий и хлор, а това е много важно за сърдечноболните.

Когато разказват на мама за разни очистителни методи, тя винаги се смее: защо, моля, се мъчите, когато можете да пийнете отвара от лучена люспа, което от векове се използва от народната медицина.Ето, вече шест години минаха, откакто аз се избавих от спазми в крака. Мъчих се страшно, особено през нощите. Спаси ме лучената люспа.В чаша вряща вода поставете щипка лучени люспи и ги оставете да се варят 10 мин. След това извадете люспите и изпийте получената златиста напитка вечерта преди заспиване. Когато се събудих сутринта, не можех да повярвам, че спах спокойно, че кракът не ме притесняваше. Оттогава всяка вечер пия чай от лук.”

И така – защо лучената люспа е толкова полезна ?

Какви целебни свойства притежава ?

Изследванията показват, че в люспите на лука и чесъна се съдържат 4% антиоксидант, бифлавоноид – кверцетин.

Натуралното, биологически активно, вещество се отнася към групата на витамин Р.

Действащо вещество Кверцетин:

3,5,7,3'4'-Пентаоксифлавон.

То е рутинен агликон

Химическа формула С15H10O7

Моларна масса 302,236 г/мол, жълти кристали

Плътност 1,799 г/см³

Това забележително и знаменито вещество е свързано също и с ябълките. Те, наред с лука,чесъна и зеления чай, се считат като основен източник на кверцетин

Източници на КВЕРЦЕТИН:

Ябълки, лук, чесън, зелен чай

А доколкото кверцетинът - по едни или други причини - е нужен на голяма част от нас в повишени дози, то той трябва да се набавя от всички тези източници и по възможност - ежедневно.

Известният доктор Аткинс смята кверцетина за най-доброто антихистаминно средство и го предписва на пациентите си, които страдат от различни форми на алергия.

На голяма част от лекарите кверцетинът е известен като средство за профилактика на съдовите заболявания.

При хората, поемащи много кверцетин, значително е по-малък рискът от инфаркти и инсулти, както и вероятността от образуване на тромби.

Ако се вземе късче от люспата на чесъна и се погледне под микроскоп, то могат да се открият кубични кристали на кверцетин, опаковани на редове.

Люспите на лука са игловидни бледо-жълти кристали, облицовани на редове по продължението на жилките на люспата. Това е много важно.

Тъй като кверцетинът е антиоксидант, в такъв кристален вид той е по-ефективен.

На това се основава и неговата роля на биологичен часовник. Докато е активен и не пропуска кислород към точката на растеж на луковичката на чесъна или на лука, те не покарват. Намират се в покой.

Затова отварите от люспите на лука и чесъна не бива да се пазят дълго. По-добре е да се използват веднага.

1996 година може да се назове като дата на второто раждане на кверцетина. По това време особено голям интерес се проявява към кверцетина като противораково средство, не само профилактично, но и лечебно.

Съгласно някои научни изследвания, той спира развитието на левкемията и  ограничава растежа на тумора на млечната жлеза.

Именно през 1996 г. в списанието Clin. Cancer Res. (1996, 2, 659) е публикувана статията на Д.Р. Фери и съавтори "Първата фаза на клиничните тестове на  флавоноида на кверцетина: фармакокинетиката и доказателството за инхибиране на тирозин  in vivo", в която е показано, че кверцетинът притежава наистина уникалното свойство за възстановяване в раковите клетки на функциите на гена р53.

Именно мутациите на гена р53, са отговорни за възникването на 50 - 60% случая на новообразувания.

Реабилитирайки ген р53, кверцетинът спомага за лечението на рак на: млечната жлеза, на простатната жлеза /простатата/, на дебелото черво, на белите дробове, на мозъка, на лимфосаркомата, на лимфогранулематозата /Болестта на Ходжкин/.

Положителното въздействие на антиоксидантите е доказано чрез много изследвания и многогодишни клинични тестове.

Антиоксидантите притежават съдоразширяващи, противотуморни, противовъзпалителни, бактерицидни, имуностимулиращи и противоалергични ефекти.

Доказана е противовирусната активност на кверцетина, което позволява използването му за профилактика и комплексна терапия на редица вирусни инфекции.

При определени нива на постъпване в кръвта кверцетинът намалява  скоростта на изпускане на хистамин и др. биологични активни вещества от мастните клетки, базофилите, неутрофилите и макрофагите, оказвайки им същия този противовъзпалителен ефект.

Също така кверцетинът забавя образуването на много продукти, съпровождащи възпалението, чрез участие в метаболизма на мастните киселини, образувайки определени ферменти. В резултат се понижава образуването на левкотриените, които притежават 1000 пъти по-силно възпалително действие, отколкото хистамина, и могат да провокират развитие на бронхиална астма, язвен колит, редица кожни заболявания като атопичен дерматит, псориазис и др.

Свойството да се свързват ефективно хистаминът и хистаминоподобните вещества позволява антиоксидантът успешно да се прилага в комплексна терапия на различните артрити, ревматизма, системната „червена вълчанка” /лупус еритематозус/, язвен колит, сенна хрема и други алергични заболявания.

Антиоксидантът възпрепятства образуването на язви и кръвоизливи на стомашната стена и червата, предизвиквани от външни дразнители; нормализира функционирането на нервната, имунната и ендокринната системи.

Фармакологично действие

Кверцетинът понижава пропускливостта на капилярите и увеличава резистентността на съдовата стена, разширява съдовете, понижава тонуса на гладката мускулатура, притежава спазмолитично свойство.

Кверцетинът се прилага:

При повишена пропускливост и чупливост на капилярите, при хипертонична болест, при атеросклероза, при ревматизъм, хематологични, инфекциозни и други заболявания;

При увреждане на капилярите при лечение с антикоагуланти, арсен, бисмут, тиоционати;

Като спомогателно и профилактично средство при съдови усложнения на атеросклероза (инфаркт на миокарда, инсулт, ретинопатия);

При лъчевата терапия и радиохирургическия метод на лечение на  злокачествени новообразувания.

Кверцетинът е средството, с помощта на което Вие ще се избавите и от своите болести, и от причините, които ги предизвикват.

Основно действие:

• антиоксидантно - кверцетинът защитава мембраните на клетките, блокирайки действието на фермента алдозредуктаза, отговорен за развитието на късни стадии на цяла редица заболявания, и свободните радикали с екзогенен и ендогенен произход, забавя процеса на стареене на клетките на кожата, роговицата на окото, миокарда.

• повишаващо тонусът на съдовете (вени, артерии, капиляри) - кверцетинът, притежавайки антиоксидантно и мембраностабилизиращо въздействие върху съединителната тъкан на съдовете, стабилизира клетъчните мембрани, намалява пропускливостта на стените им.

• противоалергично - кверцетинът препятства изработването на хистамин и серотонин (медиатори на алергията), намалява отоците при сенна хрема и други алергии.

• антиатеросклеротично - кверцетинът по-ефективно, отколкото  витамин Е, ликвидира потенциалната заплаха за сърцето, произлизаща от холестерина.

Той предпазва липопротеидите с ниска плътност от окисляване, намалявайки вероятността за натрупването им в стените на артериите и цялата съдова система. Редовното потребление на кверцетин значително намалява риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания.

• кардиопротекторно /кардиозащитаващо - кверцетинът подобрява работата на миокарда, тъй като повишава енергийното осигуряване на кардиомиоцитите, благодарение на  антиоксидантното му действие и подобряването на кръвообращението, тъй като препятства сгъстяването на кръвта, намалява вероятността за образуване на тромби, инхибира синтеза на тромбоксан.

• хипотензивно - кверцетин нормализира артериалното налягане при невроциркулаторна дистония, при коронарна болест на сърцето, при стенокардия.

• имуностимулиращо - кверцетинът увеличава активността на фагоцитите, Т- и В- лимфоцитите, повишава продукцията на антитела, което намалява проявата на вторичен имунодефицит, заболеваемостта от остри респираторни вирусни инфекции: облекчава адаптацията към хипоксия на децата, често боледуващи от ОРВИ  / остри респираторни вирусни инфекции/.

• противовъзпалително - кверцетинът блокира липооксигеназният път на метаболизма на арахидоновата киселина, препятства изработването на  левкотриени, понижавайки риска от развитване на възпалителни процеси.

Кверцетинът препятства образуването на възпалителни вещества в организма, предизвикващи болка, при ревматоидния артрит, при колита.

• регенеративно - кверцетинът спомага за ускорено зарастване на раните при пародонтоза, ерозивно-язвени заболявания на слизестата обвивка на устната  кухина и горните дялове на на червото, гнойно-възпалителните заболявания на меките тъкани, предизвикани от приемането на нестероидни противовъзпалителни средств; влияе на процесите на ремоделиране на костната тъкан

• онкопротекторно / онкозащитаващо - кверцетинът, укрепвайки имунната система и ускорявайки изработването на дезинтоксикационни ферменти, които избавят организма от потенциални канцерогени, противодейства на злокачествения растеж на клетките при левкемията и тумора на  млечната жлеза, рак на дебелото черво, яичниците и ендометриума.

• комбинирано лечение на възпалителните заболявания, в т. ч. – на артрозите и  артритите;

• болестите от  изгаряния и измръзвания;

• катаракта;

• козметични програми за подмладяване и намаляване на бръчките

• укрепване на имунитета.

• варикозно разширяване на вените.

• за забавяне процесите на стареене.

Извод: преди да изхвърлите лучената или чесновата люспа – помислете!   Струва ли си !?!

За конския кестен

от apteka-optima.com

Конският кестен, Aesculus hippocastanum, е широколистно дърво, което се отглежда като парково и  декоративно. В България расте в дива форма само в източните части на Стара Планина, които са известни като Преславски Балкан. Други части в Европа, където може да се срещне са някои планински гори в Гърция и Албания, от което следва, че конският кестен е балкански ендемит. Неговата пределна възраст на живот е 200 години.



В листата на кестена се съдържат флавоноидите кверцетин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, рутин и изокверцитрин. В кората се откриват кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и сапонина есцин. Семената съдържат флавоноидни биозиди и триозиди на кемпферола и кверцетина, хидроксихумарините и метоксикумарините ескули и фраксин, пуриновите деривати аденин и аденозин и витамините С, В и К.





Можете да се възползвате от лечебните свойства на конския кестен под формата на запарка, отвара, тинктура, настойка и мехлем. Според научни изследвания лечебните свойства на дървото се дължат не на отделните активни съставки в него, а на сбора от тези вещества. Конският кестен притежава противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на тромби. Доказано е, че екстрактът от конски кестен понижава холестерола в кръвта и оказва благоприятно действие при атеросклероза. Незаменима билка е при лечение на разширени вени, тромбофлебит и хемороиди. Използва се още от хора, които са склонни към храносмилателни нарушения, магарешка кашлица, подагра, ревматизъм, ишиас, дезинтерия, маточни кръвотечения и бронхит. Екстрактът може да се прилага външно при невралгии и мускулни болки. Действа благоприятно при хипертрофия на простата и варикоцеле. Съдържащите се сапонини понижават кръвното налягане. Ако се лекуват тромбофлебити с тинктура или екстракт от кестен, болките и отокът на възпалената зона намаляват, защото тромботичните маси се размекват постепенно и изчезват.

Буренът тученица - вкусна храна и лекарство

Д-Р АТАНАС МИХАЙЛОВ

До преди няколко десетилетия този зеленчук се е оценявал по достойнство. Днес обаче е напълно забравен, макар че е разпространен като бурен из цялата страна. За широкото му използуване в миналото говори фактът, че се е култивирал въпреки изобилието му в диворастящ вид.

Тученицатата в България се води за бурен, а по цял свят е ценен зеленчук, който се култивира и продава и то на висока цена. В Германия например тя е по-скъпа от гроздето, а в Гърция и Турция я предлагат на пазара както марулите.

Тученицата помага за  подобряване на зрението, регулира кръвната захар, предпазва от инфаркти, от рак. Богат е на ненаситени мастни киселини и каротин. Тя има лечебен ефект при диабет, инфаркт и дори рак, доказаха преди време учени от САЩ. Много от механизмите на това действие още не са изяснени. Установено е, обаче, че мастните киселини, които съдържа, са сходни на омега-3 в рибеното масло. Вероятно те пазят съдовете от склероза и така предпазват и от инфаркт. Тези  ненаситени мастни киселини почистват кръвоносните съдове както топлата вода и сапунът мият мазнините.

Тученицата съдържа 7-8 пъти повече витамин С от цитрусовите плодове. Листата й са сочни и вкусни, целулозата й е нежна. Появява се късно напролет, когато повечето листни зеленчуци вече вретенят и не са годни за консумация. Може да се бере до появата на първите слани.

За диабетиците например рецептата е много лесна - режат се листата на салата, може да се прибави магданоз, ръси се с оцет, със зехтин или олио. Друг много вкусен вариант е да се приготви сух таратор вместо краставици се слага тученица, орехи, чесън. И колкото повече се консумира, толкова по-добре. Не е приятна за варене, при замразяване става лигава, най- доброто е да се използва прясна.

РЕЦЕПТИ

Баница (8 порции по 410 калории)

500 г (1 пакет) кори за баница, 1 килограм тученица, 2 връзки зелен лук или 3 глави стар лук, 2 яйца, 200 г сирене, 4 супени лъжици олио, 20 г масло, джоджен, сол, 1 чаша газирана вода или обикновена вода с щипка лимонтозу и сода бикарбонат.

Тученицата се почиства от дебелите стебла и се накисва в подсолена вода. Нарязва се, смесва се с нарязания лук и се размачква с малко сол и джоджена. Сиренето се разтрошава, смесва се с едно от яйцата и се добавя към тученицата. В намазана с олио тава се реди баницата като между пластовете плънка се слагат по два реда кори с олио между тях. Реже се но осем парчета. Разбива се второто яйце, смесва се с газираната вода и се залива баницата. Нарежда се маслото на парченца. Пече се в умерена фурна.

Салата

(4 порции по 145 калории)

300 г тученица, 2-3 стръка зелен чесън, 2-3 стръка зелен лук, 200 г краставици, 50 г кълнове, 4 супени лъжици прецедено кисело мляко, 2 яйца, копър, сол.

Тученицата се почиства от дебелите дръжки, накисва се в подсолена вода и се нарязва на едро, нарязват се и останалите зелени съставки, добавя се киселото мляко и солта и внимателно се разбърква. Поръсва се с покълнали пшенични или друг вид зърна украсява се с нарязаните твърдо сварени яйца.

източник

23.07.2005

Домашни мехлеми и козметика

По-долу копирам целия материал от http://bilka.info. Не го съкращавам и не го допълвам - нарочно оставям рецептите така, както са дадени.

В домашната козметика е важно да се знаят свойствата на различните компоненти, които могат да се използват, как да се извличат от тях полезните съставки. За една билка, от която се използва запарката, колкото и да я ядеш сурова, няма да получиш ефекта, който очакваш - това е само пример. Затова тези неща трябва да се знаят и да се имат предвид. След това, ако някой иска и има нужда от мехлем, да използва рецептите за такъв. Ако желае крем - да си направи база от пчелен восък и зехтин (предпоследната рецепта), след което да си добави масла - те са мастноразтворими и затова консистенцията на крема е добра - маслата се продават в аптеките и могат да се добавят на капки - от пшеничен зародиш, гроздови семена и др. Може да се добави вит.А и вит.Е. При възможности за това - какаово масло и палмово масло - те обаче се добавят още в началото със зехтина.

===============================================================

Да си направим сами домашна козметика не е никак трудно. Същото може да се каже и за лечебните кремове и мехлеми, които ще ни помогнат срещу различни повърхностни рани и заболявания. Ето няколко изпитани домашни крема от билки, които е добре да са ви постоянно в аптечката за спешни случаи, когато конвекционалните лекартва не помагат.

Змийско мляко. Сушени стъркове, събрани през пролетта в началото на цъфтежа, се счукват в дървено хаванче, пресява се през ситно сито. Смесват се равни количества билков прах и разтопена гореща свинска мас или вазелин. За да не се развали мехлема 

към него се прибавят 10 капки карболова киселина. Мажат се засегнатите места при дерматози, екземи, псориазис, вълчанка, кожна туберкулоза, рак на кожата.

Невен. 2-3 с.л. наситнени цветчета се смесват с 2 с.л. говежда лой или свинска мас. Държи се на слаб огън 30 мин. и се прецежда през ситно сито или марля. Сипва се в чист съд, затваря се плътно и се съхранява на хладно. Нанася се на марля и се прави превръзка на засегнатият участък при рак на кожата, кожни язви псориазис. Същевременно се пие отвара от 1 с.л.цветчета от невен и 500мл. прясно мляко.

Невен. Смесва се козе масло със смачкани листа от невен във съотношение 1:1.Загрява се на слаб огън , докато маслото си втечни. Билката пада на дъното , а в мазнината преминават активните и вещества. Ползва се при труднозаздравяващи рани, варикозни рани, дексубитус (рани от залежаване ), ставни и мускулни болки.

Репей. 2-3 с.л.наситнени сушени корени се заливат с 1/2 чаша вряща вода , ври до изпаряване на половината , прецежда се и се прибавят 5 с. л. безсолна свинска мас . Сместа се държи на водна баня 2-3 часа. След изстиване водата се отстранява. С този мехлем се правят втривания 1-2 пъти седмично за укрепване на косите, при суха кожа и срещу пърхут.

Мехлем от бял равнец: 90 г. свинска мас или обезсолено краве масло се загряват добре, прибавят се 15 г. пресни накъсани на дребно цветове от бял равнец и 15 г.нарязани на дребно листа от малина. На следващият ден сместа се затопля леко и се прецежда през ленена кърпа и се сипва в приготвени чисти съдове. Съхранява се в хладилник. Това е лечебен мехлем при хемороиди.

Лайков мехлем: 250 г. свинска мас се затопля и се прибавят 2 препълнени шепи свежи цветове от лайка.Сместа се разпенва,разбърква се и съдът се покрива и оставя да пренощува в хладно помещение.На другият ден се подгрява леко и се изстисква през ленена кърпа в чисти съдове . (използва се при рани,хемороиди, кожни възпаления)

Мехлем от Розмарин. Приготвя се от 1 част розмариново масло, 2 части жълт восък, 2 части мускатово масло, 8 части лой и 16 части бяла не солена свинска мас. Използва се за разтриване на ръцете и краката при подагра, за обтриване при екзема и рани.

Мехлеми от прополис: прополис със свинска мас, невен, живовляк и дебела мара при фистули и фистули на ануса, както и при външни хемороиди. За външна употреба се приготвя мехлем от прополис и свинска мас в съотношение 1:5 предварително разтопени на воодна баня.

Мехлем от тополови пъпки: при хемороиди, изгорено и възпаление на кожата. Приготвя се от една част размачкани пресни пъпки от тоопола и две части вазелин, които се варят докато се изпари всичката влага. След това се прецеждат и с маслото се мажат болните места сутрин и вечер след като са измити с хладка преварена вода.

За трудно зарастващи рани и изгорено – мехлем: бял тамян, восък, сакъз, зехтин и краве масло. Сладък мехлем: 10 г. бял тамян, 10 г. чист восък, 30 г.сладък сакъз, 50 г. чам сакъз, 200 мл. дървено масло, 200 г. краве масло, 80 мл. терпентин, 30 г.”аважува”. Сместа се вазвърява, прибавя се 300 мл. вряла вода, отново ври слага се върху ленени кърпи.

Крем от пчелен восък. В проопорция 1:1 се смесват пчелен восък и зехтин. На водна баня разтопете предварително пчелният восък. Към него прибавете бавно с непрекъснато бъркане зехтина. Ще получите крем наподобяващ вазелин. Този крем с абсолютен ефект при рани от изгаряне, при напукани пети,при загрубели от физическа работа ръце. Кремът се съхранява на хладно място (не е задължително в хладилник) и има голяма дъълготрайност.

Спиртен извлек от черен бъз. Исушения 50 г.бъз го заливате с 200-250 г.90 градусов медицински спирт в стъклен буркан. Там престоява 12 денонощия ,като отвреме навреме се разклаща. След това се прецежда и от получената тинктура се пие 3 пъти дневно по 15-20 капки, разредени с малко вода в продължение на 30-40 дни. След почивка от 10-15 дни пиенето на капките може да се поовтори и потрети.