Войниците в окопите яли плесенясал хляб и дизентерия не ги хващала за сметка на офицерския състав, за който, естествено, имало пресен хляб, пише българин във форум за полезния начин на живот. Той е само един от хилядите мъже, които са чували от началници в казармата легендата за „лечебните“ комати.
Оказва се обаче, че това не е единствената заблуда за мухлясалите храни, нито е роден патент. Проучване сред над 4000 първокурсници, публикувано в изданието на американската асоциация на диетолозите, установило, че младите хора масово „оправят“ мухлясалите филии, като ги пъхат в тостера, а кашкавала – като хууубаво го измиват. Въпреки че като цяло всички студенти, които за първи път заживяват в общежитие, се сблъскват с много нови за тях проблеми в кухнята, момчетата ядат повече рискови продукти.
Дали защото ги е страх да не ги помислят за претенциозни бъзльовци и мамини синчета, но те в най-добрия случай поизчегъртват мухъла и изяждат останалото. Ако сме откровени, и в по-зряла възраст ни се случва да преценяваме на око става ли за ядене храната, покрита с различни на цвят гъбички. И убедени, че интуицията не ни лъже, изрязваме засегнатия участък, и слагаме на масата. Стоп! Преди да го направите отново, вижте кои 10 вида храни трябва да отидат без колебание в коша, независимо колко малко са повредени.
Учените предупреждават, че няма смисъл настойчиво да се души храната, за да се установи плесен, защото това рядко е полезно за разпознаването, а вкарва токсини директно в дихателните пътища. Още по-лошо е, ако подценим риска или от спестовност махнем само „петната“ – повечето плесени произвеждат токсини, които разболяват. Но това често се пренебрегва заради респекта на човечеството пред пеницилина. Плесените обаче са много видове, повечето – лоши.
1. Хлябът е сред най-често мухлясващите храни у дома. Една от причините може да бъде използвано некачествено брашно, но и лошо съхранение и дълъг престой в комбинация с тенденцията за продажба на нарязани филии в полиетиленови опаковки.
Дори при най-малкото подозрение за мухъл хлябът трябва да се изхвърли. Целият.
Той е порест особено белият и видовете с много набухватели или голяма влажност и гъбичките може лесно да плъзнат навсякъде, дори още да не ги виждаме. Препичане не помага, както често се мисли.
2. Някои видове меки сирена като камембер, бри, синьо сирене са деликатес и са харесвани именно заради плесените си, но това е т.нар. благородна плесен. Но това не ги прави устойчиви за болестотворни гъбички. Причината да се развалят може да е както изчерпан срок на годност, така и съхраняване при неподходящи условия. Тези сирена трябва напълно да се изхвърлят, ако по тях се появи различна от нормалната им плесен.
За боклука са всички меки сирена и извара с плесени, защото гъбичките са плъзнали в големи участъци с невидими и неясно очертани граници.
Правилото при наистина твърдите сирена, включително кашкавала, е, че търпят изрязване. Когато се отстрани засегнатата зона заедно със слой от около 2,5 см под нея, остатъкът вече е безопасен за здравето, твърдят учени от американския департамент по земеделие и храни. Когато обаче мухъл започне да превзема настъргания пармезан, спагетите ще трябва да минат без него, съветват експертите.
3. Киселото мляко и неговите варианти с добавки имат високо съдържание на влага, което може да доведе до заразяването му с болестотворна плесен, която отгоре може да е само безобидно петънце, но е пуснала „корени” и много навътре в киселото мляко Затова изгребване, дори и дълбоко, не върши работа. Прежалете го.
4. Мухълът, който се заражда в домашни сладка и конфитюри, също може да произвежда микотоксин – отровно вещество, което създава здравословни проблеми в един или друг орган.
5. Така е и при меките плодове. Забелязали сте го и по прасковите, които изкушават на параза в момента. Аналогично е положението с малините, къпините, боровинките. Стига им да постоят малко време влажни или на купчина, и веднага мухлясват. Те не могат да се спасят и също трябва да се изхвърлят.
6. Меки зеленчуци с рехава структура като домати и тиквички също са в рисковата група. Ако забележите, че в найлоновата торбичка има мухлясал зеленчук, трябва да се простите без съжаление не само с него, но и със съседите, до които се е допирал. А останалите да преместите в чиста опаковка. Тъй като гадните гъбички не се плашат от студено, те се множат добре дори в хладилника Затова, ако забележите, че доматите от отделението за плодове и зеленчуци са покрити с мухъл, изхвърлете ги и дезинфекцирайте съда. Но не с оцет, както вероятно е била първата ви мисъл, а с 1 с.л. сода за хляб, разтворена в чаша вода, съветват специалистите по храните.
7. Често при млади и по-опитни, но запасяващи се домакини могат да се намерят по 5-6 отворени, но неизползвани пакета с ориз, леща, боб. Особено когато е съхраняван на непроветриво и влажно място, бобът е много податлив на мухлясване. Тук правилото, че плесените не превземат лесно твърдите продукти, не важи – микроскопичните гъбички са прилепнали като филм по зърната и дори при най-щателно измиване отровите остават.
8. Ядките също лесно мухлясват. Експертите съветват, ако при отварянето на пакета ви лъхне неприятна миризма, усетите горчивина или променен вкус, не рискувайте. Подобно е положението и при подправките – само няколко спори стигат, за да напълнят бурканчето с токсини.
9. Суровото месо по стандарт е сочно. Но само толкова. Когато кисне в „собствен сос“, влажността може да провокира мухъл, който подобно на поведението в киселото мляко може да се е замаскирал дълбоко под повърхността. Месото не се изрязва, попарва или замразява. Колкото и да ви е мъчно заради цената, трябва да го изхвърлите.
Затова пък не е страшно, ако откриете петънца по обвивката на сухите колбаси. Обикновено не са агресивни. Внимателно обелете, за да няма контакт злосторникът с вътрешността на салама.
10. Готвенето през уикенда за цялата идна седмица несъмнено е по-удобно за работещите, но невинаги е безопасно да се яде храна на 5-6 дни, дори и от хладилника. Официалната препоръка е порции с месо, зърнени храни и паста, които имат наченки на мухъл, да не се ядат. Желателно е да не се поднася храна, по-стара от 3-4 дни, дори да няма видими белези на развалена.
Страхотен овлажнител, дехидратиращо средство или гаден унищожител на тропическите гори: едва ли има по-разнопосочни мнения за друга козметична съставка, както за глицерина. Дали пък за тази субстанция, която играе важна роля в биокозметиката, съдим неправилно? Или има нещо вярно в критиките? Сега ще разберете!
