Ибн Тайимиа за използване на свинско за лечение

Ибн Тайимийа: 
Лечение посредство ядене на свинско е абсолютно забранено, но натриване на тялото (със свинско) и по-късното му измиване, за отстраняване на наджаса преди молитва - в това мнение има широко разпространено различие (измежду учените). 
Правилната гледна точка е, че е позволено, с оглед на необходимост и всичко, разрешено поради необходимост, може да се използува (Majmu'a al-Fatawa 24/270)

Лекарства с алкохол

Въпрос: Какво трябва да правим с лекарствата, които съдържат процент алкохол?

Отговор: Слава на Аллах!

Не е позволено да се използува лекарство с алкохол, защото алкохола трябва да се изхвърля. Предадено е, че Абу Са’ид ал-Худри, е казал: Имаше вино, което принадлежеше на сирак и когато ал-Ма’ида беше низпослана (т.е. забраната за хамр или алкохол), попитах Пратеника на АЛлах с.а.с. за това: „То е на сирака” и той отговори: „Изхвърлете го”. (Ат-Тирмиди, 1263; класифициран като сахих от Албани в Сахих ат-Тирмиди)

Второ: Ако лекарствата са примесени с алкохол и процента алкохол в това лекарство е толкова голям, че опива, тогава то е хамр и е харам да се използува. Ако процента алкохол е много нисък, тогава то не упойва, може да се приема.

Следното е казано във Фатауа Ладжна ад-Даа’има (22/110):

Не е позволено да се смесват лекарства в упойващи вещества, но ако са смесени с алкохол и се изпие по-голямо количество и човек се напие, тогава е харам и не е позволено да се пие, независимо много или малко. Но ако изпиването на голямо количество не довежда до отравяне, тогава е позволено да се пие. Край на цитата.

Шейх Ибн Утаймин е казал: Що се отнася до някой лекарства, съдържащи алкохол – ако техния ефект от съдържанието на алкохол може да се види под формата на отравяне, тогава е харам. Но ако ефекта не личи и алкохола е добавен само като форма на някакъв консервант, тогава няма лошо в приемането, защото алкохолното съдържание няма ефект. Край на цитата.

Liqaa’aat il-Baab il-Maftoohah, 3/231.

Islam Q&A, 40530

Правила за използуването на козметика

Слава на Аллах!

Шейх Мухаммад Салих ибн Утаймин е казал:

Когато жената се разкрасява за съпруга си, тя извършва нещо добро, Колкото по-красива изглежда тя за него, толкова повече ще я обича, ще има хармония между тях. Това е една от целите на Шари’а и в този смисъл ако грима прави жената по-красива и не й вреди, няма нищо лошо за нея да го ползва.

Аз съм чувал обаче за гримове, които повреждат кожата на лицето, променят вида й. Надявам се, че жените ще се информират за тези действия на гримовете, ако се докаже, че това е наистина така, в този случай използуването на грим ще стане макрух или харам, защото всичко, което вреди на здравето или загрозява човека, е харам или макрух.

Искам да изплзувам тази възможност да поговорим за лака за нокти, който прави слой върху ноктите. Не е позволено да се ползва, ако жената прави молитви (бел.пр. – при обмиването за молитва ‘уду), защото възпрепятства водата да измие ноктите при извършването на ‘уду или гусул. Т.е. не е позволено да се използува нищо, което пречи на водата да обмива кожата или никтите по време на ‘уду или гусул. Аллах казва (превод на значението):

 “...измийте лицето и ръцете си до лактите, …”

[ал-Ma’ида 5:6] 

Така че ако жената е с лак, който пречи на водата да обмие ноктите й, тя в същност не е направила ‘уду по правилния начин и не се е измила за молитва – не е извършила задължителна част на ‘уду (гусул). Но ако не прави молитви, няма нищо лошо в това да се лакира, освен ако не се стреми да прилича на жените от куффар – в този случай ползването на грим става непозволено!

А Аллах знае най-добре

Fataawa al-Mar’ah al-Muslimah, 1/474 

ИЗИСКВАНИЯ, ПРЕДЯВЕНИ КЪМ ПОКРИВАЛОТО НА МЮСЮЛМАНКАТА

Първо изискване: Покриване на цялото тяло
Аллах Всевишния е казал:

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!“

(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели – и ходилата.)
(Сура ан-Нур: 31)

Всевишният е казал също:

„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [от робините и блудниците] и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Сура ал-Ахзаб: 59)

Второ изискване: Покривалото не трябва да бъде привличащо вниманието

В гореспоменатата ая от сура Ан-Нур беше отбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено. Аллах Всевишният е казал:

„И стойте в домовете си, и не се показвайте [с вашите украшения], както се показваха жените по времето на Невежеството...“ (Сура ал-Ахзаб: 33)

Арбаската дума табаррудж („украшения“) се използва тогава, когато жената излага своята красота и украшения с цел да съблазни чуждите мъже. Да изложиш себе си на показ се счита за един от тежките грехове. Пророка (с.а.с.) се предпазвал от това и е казал: „Има три вида хора, които няма да бъдат питани. Това са – човек, изоставил общността на мюсюлманите, който не слуша своя имам и умира в неподчинение; робиня или роб, които са избягали от своя господар и са умрели; и жена, мъжът на която я обезпечава, но тя в негово отсъствие се нагиздя и излиза от дома. Тях дори няма да ги питат“. Този хадис е предаден от ал-Бухари в кинагата „Ал-Адаб ал-Муфрад“, а също от ал-Хаким и други познавачи на хадиси. Вж. „Сахих ал-Джами ас-Сахир“ (3058).

Трето изискване: Покривалото не трябва да ухае на благовония
На тази тема има достатъчно много достоверни хадиси, които забраняват на жената да излиза от дома ухаеща на благовония. Не искам да се задълбочавам в просторни разсъждения и ще приведа само един пример. Предават, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Ако жена се напръска с благовония и излезе от дома си, а след това отиде при група мъже с цел да усетят нейното благовоние, то тя се счита за прелюбодейка“. Този хадис е предаден от Ахмад и други познавачи на хадиси с добра верига на разказвачи. Вж. „Сахих ал-Джами ас-Сагир“ (2701).

Четвърто изискване: покривалото не трябва да е тясно и да приляга по тялото

Имам Ахмад, Аллах да се смили над него, в своя сборник Ал-Муснад предава хадис, в който се съобщава, че Усама ибн Зейд разказвал, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) му дал риза от здраво платно, което му подарил Дихйа ал-Калби. Той взел ризата и я подарил на своята жена. Веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с.) го попитал: „Какво става с теб, защо не носиш ризата?“ Той отговорил: „О, Пратенико на Аллах! Аз я подарих на жена си“. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) му казал: „Върви си и й кажи да облече нещо отдолу, защото се опасявам, че формата на костите й ще изпъкнат“. Вж. Ал-Муснад, т.5, стр.205. Ал-Албани казал, че този хадис е предаден от ад-Дийа ал-Макдиси, Ахмад и ал-Бейхаки с добра верига на разказвачи.

Пето изискване: покривалото трябва да бъде плътно и непрозрачно

В достоверен хадис, предаден от Муслим с думите на Абу Хурейра се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „До сега не бях виждал два вида мъченици на Ада. Това са хора, които държат в ръцете си плетени камшици, приличащи на кравешка опашка, и бият с тях другите, а също и облечени, но в същото време разголени жени, които се склоняват в страни и призовават към това другите, а техните глави приличат на поклащаща се гръбица на камила. Те не попадат в Рая и даже няма да почувстват неговото благоухание, независимо, че неговото благоухание ще се усеща на доста голямо разстояние“.

Шесто изискване: женската дреха не трябва да прилича на мъжката

В достоверен хадис, предаден от ал-Бухари с думите на Ибн Аббас, се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.), проклинал мъжете, които се наподобяват на жени, и жените, които се наподобяват на мъже.

Седмо изискване: дрехата не трябва да предизвиква високомерие

Предават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „На този, който облече дреха, за да предизвика високомерие, Аллах ще му облече такава дреха в Деня на възкресението, а след това ще Го прати в Огъня“.

Става дума за дреха, която човек облича, за да се извиси над другите. Това може да бъде скъпоструваща дреха, която обличайки, човек се кичи със собственото богатство и придобити блага.

Споменатото изискване се отнася не само за жените, но и за мъжете. Всеки, който облече дреха предизвикваща високомерие, ще бъде наказан, ако не се разкае за това прегрешение.

Осмо изискване: дрехата не трябва да прилича на дрехите на невярващите

В достоверен хадис, предаден от Абу Давуд и други познавачи на хадиси с думите на Ибн Умар се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: „Който се уподобава на кои да е хора, той е един от тях“.

А Аллах Всевишния е казал:

„Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци“.

(Сура ал-Хадид: 16)
Ибн Катир, Аллах да се смили над него, в тълкуването на тази ая е казал: „С тези слова Аллах забранява на вярващите да се уподобяват на юдеите и християните по основните и второстепенните въпроси“. Сб. „Тафсир ал-Куран ал-Адим“, т.4, стр.484.

А шейх-ул-ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, в тълкуването на тази ая е казал: „Тук се съдържа категорична забрана да се уподобяваме на тях по какъвто и да е начин“.



[Моля Всевишния Аллах да ми прости ако не съм успяла да превада точно текста и да направи този труд полезен за всички мюсюлманки и мюсюлмани.

Нур-преводач]

Макрух, Харам, Макрух Тахрийм

Въпрос:                                                                                                             Моля ви за дефиниции по фикх на термините макрух, харам и макрух тахрийман. 

   

Отговор:                                                                                                            На арабски език „Макрух” означава нехаресван, ненавиждан, обратното значение на харесван и любим. В Шариа терминология се използува за нещо, което Законодателят иска от нас да не правим, но заповедта не е безусловена – може да се каже, че се отнася до нещо, за което човек ще бъде възнаграден, ако се въздържи заради послушанието си, но ако го стори, няма да бъде наказан.     

   

Колкото до арабската дума „Харам”, тя означава забранен. В терминологията на Шариа се отнася до това, което Законодателят е забранил окончателно. Харам е обратното на Халал (позволено). Човек ще бъде възнаграден,  ако стои далеч от Харама и се въздържа от него, но не от страх [от хората], срам или невъзможност да го стори, а заради послушание и спазване на заповедите на Всевишния. Ако се въздържа от Харама не заради Аллах, няма да бъде възнаграден.

Ханафи Мад хаб (мезхеб) определя Харама по това, което е посочено като Харам в Корана или от автентични хадиси с много на брой предавачи, като смисъла трябва да е еднозначен.

Ако доказателството не е на това ниво, което са поставили Ханафи, определят се като Макрух Карахет Тахрийм,  а това значи, че е най-добре да се избягва, но не е задължително.

Тази трета категория – Макрух Карахет Танзих означава, че е по-добре да се страни от това, но не е грях да се направи.

Откъс, с малки изменения, от: www.islamonline.net

Няма лошо човек да се шегува, стига да казва истинатa

Ассаляму алейкум. Искам да знам какво е постановлението (хукум) за шегуването. Влиза ли в категорията „празнословие“.? Като имате в предвид,че не става въпрос за шеги, които осмиват религията. Джазакумуллаху хайр.

Отговор: Слава на Аллах!

Няма нищо лошо човек да се шегува с думи и анекдоти, ако те отговарят на истината и ако не се прави много често. Пратеникът САУС също се е шегувал, но е говорил само истина. Ако шегата се основава на лъжа, то тогава не е позволена.

Пратеникът САУС е казал: „Горко на онзи, който изрича лъжа, за да разсмее хората. Горко му, горко му...“ (Абу Дауд, Тирмизи, ан-Несаи)

И Аллах знае най-добре!

На квартира с немюсюлмани

Живея с 10 мои колеги от различни държави. Девет от тях са християни, а един е атеист. Храним се заедно, като всеки ден двама от нас приготвят храната. Позволено ли ми е да се храня с тях? Имайте предвид, че по финансови причини нямам възможност да живея сам.

Слава на Аллах.

Исляма се основава на леснина и облегчаване на трудностите. Можете да продължавае да живеете с тях, щом не можете да живеете самостоятелно, но трябва да ги призовават към словото на Аллах чрез думите си, делата и други действия с надеждата, че Аллах може да ги напъти чрез вас.

А Аллах е извор на сила! Молим Аллах да благослови и с мир да дари нашия Пророк Мухаммад, неговото семейство и сподвижниците.

Край на цитата.

Постоянен Комитет за Академични Изследвания и Издаване на Фатауи. 

Fataawa al-Lajnah al-Daa’imah li’l-Buhooth al-‘Ilmiyyah wa’l-Ifta (26/87).

Месото в ресторантите в немюсюлманските страни

Въпрос: Искам да знам какво е постановлението (хукум) за яденето на месо в немюсюлмански страни.

Отговор: Слава на Аллах!

Има различни видове месо:

-Рибата е халал при всички обстоятелства, тъй като не зависи от това как се коли и дали върху нея е споменато името на Аллах.

-Що се отнася до другите видове месо, ако то е заклано от фирми или физически лица, които са от хората на Писанието (Ехл-ил Китаб), т.е евреи и християни, и е известно, че те не убиват животните с помощта на електрошок, задушаване или от удари в главата, както е практиката на Запад, тогава е позволено. Всевишния Аллах казва: „Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях“ (Маида,5)

Ако те обаче умъртвяват животните чрез някои от горепосочените методи, тогава месото е харам, защото попада в категорията „пребито и удушено“, което е забранено: „Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял“ (Маида,3)

Ако хората,които са го заклали не са християни или евреи, тогава също е харам: „И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост“ (ан-Ам, 121)

Така че мюсюлманина трябва да се стреми да избягва това, което очевидно е харам и да бъде внимателен към съмнителните неща, за да предпази тялото си от нещата, които не са му позволени.

Шейх Абдуррахман ал-Барак

Храната, за която човек ще бъде възнаграден в Отвъдния живот

Това е храната, което сме споделили със своите братя и сестри, храната, за която няма специална рецепта... 
Това е храната, дарена на гладния, храната, която за нас си е просто храна, докато някъде там тя спасява човешки живот..

ЖИВОТНИТЕ, КОИТО ОБКРЪЖАВАТ ХОРАТА, СА ЧИСТИ - хадис 21

от "Радост за благочестивите сърца" на шейх ас-Сади

Съобщава се, че Абу Катада, Аллах да е доволен от него, казал:

Посланика на Аллах (с.а.с) каза за котките: „Наистина тя не е нечиста, тъй като се отнася към обкръжаващите ни“. [i]

Малик, Ахмад, Ан-Наса'и, Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ибн Маджа, Ад-Дарими, Ибн

Хиббан, Ал-Хаким и Ал-Байхаки

Хадиса има две основи.

Първата се състои в това, че след трудността има облегчение, което е важна основа в шариа'. В съответствие с едно положение на тази основа това, то което е трудно да се опазиш, е чисто и след съприкосновение с устата, ръката или карака на този обект не е нужно обмиване, доколкото Пророка (с.а.с) е казал: „... тъй като се отнася към обкръжаващите ни“. Пророка (с.а.с) е позволил да се извърши очистване след малка и голяма нужда[ii], да се изпере нещо нечисто от обувките или долните краища на дрехата, говорил е за допустимото извършване на молитвата в случаите, когато на дрехата са останали попадналите от улицата частици мърсотия, която сама по себе си е нечиста. Освен това позволени са малки количества кръв, останали по месото или жилите, след като кръвта на заколеното или убитото животно е изтекла, докосването на устата на кучето по време на лов и други подобни неща, които са обединени помежду си с една причина – трудност[iii].

Втората основа се състои в това, че котката и други малки животни, например мишки и подобните им, са чисти, ако са живи и те не правят водата, храната и дрехите, до които са се докоснали, нечисти. Ето защо уляма’ казват това, че всички животни се разделят на пет разряда:

ПЪРВИ: към него спадат живите и мъртвите животни, чиито тела – цели или отделни части, също така екскрементите им, са нечисти. За такиви се смятат кучетата и всички диви и хищни животни, свинете и пр.

ВТОРИ: такива животни, които са чисти, докато са живи и стават нечисти след като умрат, напр. котки и малки животни, които не е позволено да се убиват за храна или за други цели.

ТРЕТИ: такива живи същества, които са чисти живи – и живи, и мътрви, но не е позволено яденето им. към тях се отнасят насекомите, в които няма кръв.

ЧЕТВЪРТИ: такива животни, които са чисти – живи и мъртви, след заколване. Към тях се отнасят животни, които е позволено да се употребяват за храна, например домашните животни и пр.

ПЕТИ: спадат чистите, а след смъртта им се разрешава да се ядат, независимо дали са заклани или не – морски риби и животни, а също така и скакалците.

Много уляма’ използуват думите на Пророка (с.а.с): „... тъй като се отнася към обкръжаващите ни“, като доказателство за чистотата на малките дeца и на слюнката им, дори ако са изцапани от нещо нечисто, а също така за чистотата на слюнката, потта, космите на мулетата и магаретата, но нима трудностите, свързани с котките, са равнозначни на трудностите, свързани с магаретата и мулетата?

Не по-малко за правилността на подобен извод говори случая, когато Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници са яздели магарета и мулета, не са били предпазени от нищо, което ни се споменава и това е доказателство за правилността на това.

Що се отнася до думите на Пророка (с.а.с.), който в деня на Хайбар[iv] казал:„Наистина Аллах е Неговия посланк ви забраняват (да ядете) магарешко месо и наистина, то е скверност“[v] (Ал-Бухари и Муслим), което означава, че месото на магаретата е нечисто и се забранява за храна, но посланика на Аллах (с.а.с) не е обявил за нечисти слюнката, потта, космите ма тези животни ие не е предприемал специални мерки, за да се предпази от тях.

Ако става въпрос за кучетат, посланика на Аллах (с.а.с.) е повелявал да се измиват съдовете, от които е лочило куче, седем пъти, от които един път – с пясък[vi].

---

[i] Ал-Хаким казал: "Този хадис е достоверен..., Малик го смята за дотоверен и го е използувал като аргумент в Ал-Мууатта.

[ii] В конкретния случай се има предвид очистване с камък.

[iii] То ест трудностите от избягване на подобно нещо.

[iv] Оазиса Хайбар, населен със земеделци – юдеи, е завоюван от мюсюлманите през май 628 година.

[v] Този хадис се предава с думите на Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от него.

[vi] За това се говори в хадиса, приведен от Муслим, където се съобщава, че Пророка (с.а.с) е казал: „Ако куче е лочило от съд на някой от вас, можете да го изчистите с помощта на седемкратното му измиване, като първия път трябва да е с пясък“.

Шиша - някои египтяни казват: "Халал е"

Ассаламу алейум уа рахматуллах уа баракатух

Аз също ще попитам: „Наистина ли е халал?”

Тези дни видях пушещи шиша (наргиле)  и престанах да мисля по въпроса – винаги изглежда като обикновено пушене и тогава много хора казват – халал е и не е като пушенето? Четете...

Няма съмнение, че пушенето е най-лошата отрова, която хората поглъщат доброволно, без да се замислят за болести и вреди... В своя доклад за 2008 г. Световната Здравна Организация посочва, че тютюнопушенето убива 4-5 милиона човека годишно, т.е. долу горе всеки ден умират 14 000...

Тютюнът – познат като жираак (подобно на тютюна) и му’ассала (лек, ароматен тютюн) – пушени в шиша, не се различават от обикновените цигари, завити в хартия; в същност те съдържат много вредни съставки, които не се съдържат в цигарите.

В уеб-сайта на Bahrain Anti-Smoking Society се казва:

Състав на шиша: 

Компонентите не са по-различни от съставките на една тютюнева цигара, която съдържа повече 4 хиляди отровни съставки, най-мощни от тях са никотин, въглероден окис, катран, тежки метали, радиоактивни съставки, канцерогенни вещества, инсектициди и много други. 

Някои тютюневи компании твърдят, че повечето или всички катрани са премахнати от тютюна за наргиле. Броят на ароматизиращите съставки, чиито състав е неизвестен, са също добавени в шиша-тютюна, но не знаем степента на техния вреден ефект. Това, което се говори за пушенето на наргиле (шиша) с жираак или му’ассал, че е безопасно, не е вярно. Четиригодишно изследване в Кралство Саудитска Арабия доказва, че му’ассал в същност е чист тютюн с голямо количество ароматизатори и оцветители, смесени произволно, без да се отдава внимание на медико-санитарните правила, показва, че това води до различни заболявания и рак.

Жизаак съдържа 15% тютюн, смесен с мед, плодове и химични добавки, приготвени и ферментирали.

Някои наивни хора смятат, че консумацията на растението чрез наргиле, че позволена (Халал), тъй като дима минава през водата в наргилето. Но това е далеч от истината. Експертите казват:

1. Изпушването на едно наргиле е равно на пушенето на не по-малко от 10 цигари.

2. Частичното изгаряне на му’ассал увеличава токсичните съставки в наргилето.

3. Употребата на наргиле от много хора увеличава опасността от предаване на болести между тях.


4. Водата не филтрира, не премахва канцерогенните съставки на тютюна за наргиле. 

В уеб-сайта на Bahrain Anti-Smoking Society се казва:

Много хора вярват, че пушенето на шиша е много по-безопасно от пушенето на цигари, защото дима минава през водата на тръбата на наргилето, като това премахва вредните съставки от дима, а оттам се намалява вредата.  Погрешността на това е доказана от много анализи на дима, който излиза от устата на пушещия – анализите показват, че той съдържа същите вредни и канцерогенни съставки, както при цигарения дим. Изследванията доказват също и следното  за пиушенето на шиша: 

1. Причинява пристрастяване


2. Води до намаляване на функцията на белите дробове и хроничен енфизем и бронхит – човек не може да изпълнява редица физически движения.


3. Води до рак на  белите дробове, устата, хранопровода и стомаха.


4. Води до високи концентрации на въглеродния окис в кръвта.


5. Води до намаляване на фертилността при мъжете и жените.


6. Допринася за увеличаването на броя на белодробно болните сред шиша потребителите.


7. При жените, които пушат шиша по време на бременност, е установена по-малката големина на плода при раждането,  води до респираторни проблеми на плода за в бъдеще, както и увеличава възможността за внезапната смърт при новородените.


8. Димът води до удебеляване на гласа, прави го дрезгав, често има възпаляване на очите, изсушава кожата и води до появата на бръчки дори в ранна възраст.


9.  В същност този концентриран силен дим е основен фактор за замърсения въздух в домовете в близост до кафенета, където се пуши шиша.  

Оттук и използуването на тютюн, чрез пушене на наргиле (шиша) е категорично забранено 

Шейх Мухаммад ибн Ибрахим, Аллах да се смили над него, е запитан за разликата между обикновеното пушене, завитите цигари и пушенето на жираак в шиша и пр.

Шейхт е отговорил, започвайки с това, че пушенето е Харам, след това е продължил:

„...няма разлика между това дали се пуши обикновена цигара или по друг начин, като с тази отвратителна шиша, или с друго средство за пушене, както и независимо дали тютюна се пуши чист или смесен с други съставки, като жираак. Това е все още примесено зло. Името не променя фактите; ако нещо Харам, е смесено с друго – пак си остава Харам. В хадис се казва: „В края на времето ще има хора, които пият алкохол и ще го наричат с друго име”.

(Предаден от Ахмад; класифициран като сахих от ал-Албани в al-Saheehah, 414) 

Фатуа от Шейх Мухаммад ибн Ибрахим (12/90) 

Учените от Постоянния Комитет (Standing Committee) са постановили: 

Шиша, наргилето и пушенето, са вредни действия и са Харам, защото вредят на тялото на човек, повреждат здравето му. Аллах Всемогъщия казва, описваки нашия Пророк Мухаммад с.а.с.:

“Той им повелява одобряваното (At‑Tayyibaat) и ги въздържа от порицаваното (Al‑Khabaa’ith), и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”

 [aл-A‘рaaф 7:157]

Така че не е позволено да се употребяват тези неща, нито да се продават или произвеждат.

Shaykh ‘Abd al-‘Azeez ibn ‘Abd-Allah Aal al-Shaykh;

Shaykh ‘Abd-Allah ibn Ghadyaan;

Shaykh Saalih al-Fawzaan;

Shaykh Bakr Abu Zayd 

Fataawa al-Lajnah al-Daa’imah, 26/351

Адаптирано от IslamQA

Харам ли е тютюнопушенето?

Слава на Аллах, мир и благослов за Неговия Пророк с.а.с.

Пушенето е една от причините за много проблеми и вреди в наши дни. Преди да разгледаме проблема в детайли, трябва да знаем, че Всевишния е разделил нещата в света на две, добри или разрешени (ал-таийбаат, ал-халал) и лоши или неразрешени (ал-хабааит, ал-харам), като няма трети тип.

В сура ал-Араф (7; 157), Аллах казва (превод на значението):

Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите.

Отчитайки това, пушенето може да бъде разрешено и добро или забранено и зло.

Ще приведем някои характеристики и нека питащия прецени къде е пушенето:

1. Няма спор между лекарите и нормалните хора, че пушенето вреди на здравето. То е един от най-големите причинители на рак на белите дробове и други заболявания. В такъв случай, знае се, че Исляма забранява всичко, което вреди на човешкото съществуване. Аллах казва (превод на значението):

И не убивайте сами себе си!

Сура ан-Ниса' (4; 29)

Предава се, че Пророка с.а.с. е казал: „Няма вреда и неща, които водят до вреда (в исляма)“ (на арабски “лаа дарар уа лаа дираар“).

Той с.а.с. е казал също: „Раба няма да може да мръдне в Деня на равносметката, преди да бъде питан... и за тялото му, за какво го е изхабил“

Пушенето е против думите на Пророка с.а.с: „Тялото ви има права над вас“.

2. Няма спор между лекарите и нормалните хора, че пушенето вреди на тези, които вдишват дима от цигарите. Медицинските изследвания са доказали вредния ефект от пушенето върху майките и техните деца.

3. Лошата миризма от пушенето е извор на болка при служещите на Аллах – хора и ангели. Ангелите се дразнят и страдат от същите неща, от които и хората се мъчат.

А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.

Сура ал-Ахзаб (33; 58)

4. Парите, похарчени за цигари, се използуват за купуване на вредни неща, поради което се смятат за проява на разточителство.

... но не пилей с прахосничество! – Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник.

Сура ал-Исра (17;26-27)

Прахосничеството (в Исляма) означава харчене на средства за нещо, което е харам.

Харченето на пари за цигари е пилеене на средства. Пророка с.а.с е казал: „Раба няма да може да мръдне в Деня на равносметката, преди да бъде питан...как ги е спечелил и как ги е похарчил“.

Отчитайки всичко, което беше предтавено, ясно трябва да се вижда, че пушенето е зло от много страни. Не е допустимо да се отдаваме на този порок, да кушуваме цигари или да ги предлагаме на друг. Задължение за човек, който е пристрастен към тях да направи всичко необходимо, за да ги откаже. Ако неверниците разбират, че пушенето е вредно и се разграничават от него, мюсюлманите трябва по-силно от тях да ги спират и да въздействат върху тези, които пушат.

Молим Аллах Всемогъщия да излечи всички, които са пристрастени към това зло, да им помогне да се справят с този проблем. Аллах е най-добрия водач по Правия път.

Islam Q&A, Фатуа № 110
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид (www.islam-qa.com)

Определение на харам&халал - 10887

   

Слава на Аллах. 

Харам е онова, което, ако бъде извършено се наказва, но ако съгрешилия направи тауба (покае се), тя се приема иншаАллах. Ако човек се въздържа поради е забрана на Аллах, ще бъде възнаграден.

Халал е онова, за което няма грях, ако се извърши и ако не се извърши, но ако човек го извърши с намерението за усъвършенстване в подчинението си пред Аллах, ще бъде възнаграден.

Единствено Аллах има правото да определя кое е Халал и кое – Харам. Има хора, които правят Халал онова, което Аллах е забранил и правят Харам онова, които Аллах е позволил. Някои хора измислят актове на поклонение, непредписани от Аллах и забранени от Него.

От основните принципи (Асл-ад-Дийн) на религията Халал е това, което Аллах и Неговия Пратеник са позволили, а Харам е онова, което Аллах и Неговия Пратеник са забранили. Религията е предписаното от Аллах и Неговия Пратеник. Никой няма право да пресича границите на Правия път, с който Аллах Е изпратил Своя Пратеник. Аллах казва (превод на значението):

Това е Моят път ­– правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.

[ал-Ан’ам, 6:153]

В Сура ал-Ан’ам, Ал-А’араф и на много други места Аллах споменава неща, заради които осъжда Мушрикийн (съдружаващите с Аллах), а те забраняват позволеното от Аллах, а позволяват неща, които Аллах е забранил...Аллах казва (превод на значението):

Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите има болезнено мъчение. 

[аш-Шура, 42:21]

Сред тези неща има такива, които Аллах е забранил, а са сторени част от ‘ибадат, както ширка, както и други съвсем неприлични начини на поведение, дори и извършването на Тауаф голи.

Шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид

Islam-Q&A, n. 10887