Завист

Братя и сестри в Ислямa!


Завистта е отрицателно качество, изразяващо се в негативно отношение към друго лице, което притежава нещо, а завистникът не го притежава, без оглед дали става дума за позитивна карактеристика на другото лице, семейството му, физическа красота, притежание на материални блага и друго, с желание това добро, което е на другото лице, да му бъде дадено. Има различни видове и нива на завист, които могат да варират в зависимост от злобата в душата – от леко недоброжелателство, до открита агресия и щастието, което обзема завистника, когато това добро си отиде от другата особа.


Завистта е стара и опасна болест, присъща и в наше време, всеки искрен вярващ трябва много да се пази от нея, защото тя напълно унищожава вярата, откъсва хората едни от други и става причина за други големи грехове.


За съжаление има много хора, които и се радват на нерадостната съдба, а са тъжни, когато мюсюлманинът напредва или стигне до положение на излишък. Така се отнасят лицемерите, за които Аллах, с.т, ни казва в сура ‘Али Имран:


Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела. (Али Имран, 120)


И сура ал-Бакара, Аллах дж.дж., говори за омразата на последователи на Ахл-ул-Китаб:


Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах над всяко нещо има сила. (Ал-Бакара, 109)


Пратеникът, салаллаху алайхи уа саллам, в много хадиси ни предупреждава за опасността от завистта, а в хадиса, предаден от имам Абу Дауд, казва:


Предава се от Абу Хурайра, р.а., че Пратеникът на Аллах с.а.с, е казал: 
"Отбягвайте завистта. Защото така както огънят поглъща дървата за горене, така и завистта поглъща всички добрини."
(Абу Дауд, Кутубу-с-Ситте)


В друго предание се казва: От Анас ибн Малик, р.а., че Пратеникът с.а.с, е рекъл: “Не се мразете, не си завиждайте, не враждувайте и не прекъсвайте отношенията си! Бъдете братя, раби на Аллах! И не е позволено на мюсюлманин да изостави своя брат, сърдейки се повече от три дни.”/Бухари и Муслим./


Причини за завист:


а) омраза,


б) неприязън,


в) охолство,


г) самодонадеяност,


д) страх от изгубване на положението,


ѓ) любов към престиж и кариера,


е) скрита злоба и


ж) разхайтеност.


Поддавайки се на завистта, човек става съдружник на Иблис и неверниците, които желаят нищета и бедност за вярващите.


Този, който е обект на завист, бива очистен от греховете, защото към него се извършва неправда, която прераства клюкарене и злословие, така че на Съдния ден от завистника ще се отнемат добрини и накрая ще е от губещните. Който е живял земния си живот в злоба, във Вечния живот ще бъде истински бедняк.


Братя и сестри, нашия Пратеник с.а.с., ни предупреждава за двете опасни болести, като в хадиса, предаден от имам Тирмизи, се казва:


От Зулбайр ибн Аууам, р.а., че Пратеникът с.а.с, казал:
„Между вас се е промъкнала болестта на предишните народи, завист и омраза, не казвам, че премахват вярата, но й пречат на вярата!“ (Тирмизи)


Завистта по смисъл на жалба и искане и ние да имаме някои хубави качества, не се класифицира като завист, особено ако е искрено желание, както се казва в преданието от Абдуллах ибн Масуд, р.а.:


Пратеникът с.а.с, казал: 
„Няма завист, освен към двама: към човека, на кого Аллах е дал състояние и той го харчи по пътя на истината и човек, когото Аллах е дарил с мъдрост и той съди чрез нея и учи!“(Муттафакун алейхи)


Дамр ибн Салаба, р.а., предава, че Пратеникът с.а.с, казал: 
„Хората ще добруват, докато не започнат да си завиждат“ (Ат-Табарани)


Братя и сестри, ние сме длъжни да се пазим от злите дела, измежду които е завистта, както ясно е казано в сура Ал-Фалак в Корана:


„Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди!”
(Ал-Фалак, 1-5)


Братя и сестри, това е заповед от Господаря на световете, да търсим убежище при Него от злото, И ОТ ЗЛОТО НА ЗАВИСТНИКЪТ, КОГАТО ЗАВИСИ, ЗАВИСТНИКЪТ, който показва завистта си и от онзи, който я прикрива!


Като вярващи сме длъжни, когато видим добро при нашия брат/сестра мюсюлмани, да му пожелаем баракат в това, а тази искрена дуа може да бъде причина и нас Аллах, дж.дж., да не почете съе същата благодат.


От Абу Умама бин Сахл р.а., че Пратеникът с.а.с, каза:
„Когато някой от вас види у своя брат нещо, което му се полага, нека му пожелае берекет!“ (Ахмад)


Благодат за всеки вярващ, чието сърце Аллах е очистил от тази тежка болест, болестта, която прояжда човешките сърца и носи със себе си и други болести на душата!


Братя и сестри, да се пазим от завистта, да бъдем от онези, които се радват и благославят доброто, достигнало до другите мюсюлмани и да молим Аллах субханаху уа та’аля да има дари радост и на двата свята и това е истинското щастие!


Моля Аллах субханаху уа та’аля да затвърди пътя ни в Исляма, да ни пази от изпитанита, които няма да можем да понесем, да ни пази от завистта, лъжата, злословенето, от болестите на душата, да ни прости греховете и да ни въведе във вечния Дженет, заедно с Пратенците, шахидите и праведниците!
Амин!